Конкурсът „Най-атрактивна снимка с книга“ предизвиква феновете на книгите и фотографията

Конкурсът „Най-атрактивна снимка с книга” предизвиква феновете на книгите и фотографията да представят по най-креативен начин любовта си към литературата.  Състезанието се организира  и предоставя възможност на всеки участник да изрази себе си чрез писаното слово, пресъздавайки го визуално посредством фотографското изкуство. Конкурсът и неговите създатели от Сдружение „Книгини” искат да провокират интереса към четенето и ни припомнят, че  книгите могат да са „наше допълнение, наши учители, наши приятели и дори наши съмишленици в преоткриването на себе си и околните”.

Нестандартното и индивидуалното

Конкурсът е насочен към широката аудитория, а снимките трябва да са авторски и с индивидуален почерк. „Към момента получаваме различни по акценти и композиция снимки, така че можем само да гадаем докъде може да стигне въображението на човек. Приветстваме всеки, който желае, да се включи”, споделят организаторите на конкурса. Досега участниците са 19 души, с 22 снимки, като няма ограничение в подадения брой снимки. „Признаваме, че имаме доста идеи в различни насоки, които ежедневно се раждат и едва смогваме да запишем или поне маркираме. Тази идея се роди преди време, когато решихме да изведем да преден план нестандартното и индивидуалното”, споделя Първолета Николова, председател на сдружение „Книгини”.

За целта екипа събира интересни примери от библиофили, откъдето се ражда и тяхната идея за конкурса. Идеята е снимките да са обвързани с врачанския край или да съчетават писаното слово с околната среда. „В действителност, когато една книга е обвързана с определена среда, местност, личност, отбор дори, но представена по оригинален начин, тогава това стимулира интереса и съответно желанието да се прочете въпросната книга”, споделят още организаторите. Не на последно място мотивация се оказва и  „очарованието да виждаш четящи хора и млади, и възрастни, тяхната емоция и послание”.

Книгите и новите тегхнологии – ръка за ръка

Новите технологии често са набеждавани, че са виновни за създаването и възпитаването на нечетящо ново поколение. Oт сдружението обаче се обръщат именно към тях, за да предизвикат по-голям интерес към четенето. „На първо място, винаги и във всичко трябва да има баланс. По отношение на насърчаването на четенето – също трябва да има баланс. Безспорно се намираме в дигитална ера, в която не можем лесно, а и не е нужно, да зачеркнем технологиите, споделят от „Книгини. По думите на Първолета именно новото, интересното, привличащото внимание и увличащото, симулира младите хора и затова не необходимо  да следваме техния ход, за да се адаптираме взаимно и да вървим в една посока. 

„Новите технологии действително са връзка между децата и заобикалящия ги свят. Стига да се използват разумно и с ясна цел, то те в никакъв случай не биха били пречка за каквото и да е. Затова решихме да заложим и да този вид фотоконкурс”, смятат организаторите. 

И въпреки, че днес има различни формати и устройства, с които можеш да прочетеш дадена творба, те не пропускат да отбележат, че най-истинското и неподправеното е да „държиш в ръце книга, да прелистваш страниците и, да усещаш нейния мирис”.

Наградите

Всички участници в конкурса ще получат 10% отстъпка от книжарничка „Извор” – село Челопек/Izvor Bookshop. Авторите на най-сполучливите творби ще получат за награда книга, а техните снимки ще станат част от благотворителна изложба-базар в рамките на откриването на център „Книгини”, в село Челопек, Врачанско. Благотворителната изложба-базар на авторските снимки ще бъде насочена към облагородяването на дворното пространство пред център „Книгини”, както и за цялостно облагородяване на селото в духа на книгата, което включва и идеята ни за поставяне на тематични табели от цитати от книги.  Датата на откриването на център „Книгини” ще бъде обявено и съобразно с нормализирането на обстановката в страната.

Челопек – първото българско село на книгата

Тази инициатива изглежда е само началото на множество подобни и не е странно, че започва от Челопек, защото то е първото българско село на книгата, провъзгласено със този статут от ноември 2019 г. от председателя на Международната организация на градовете на книгата Gunnel Ottersten (Швеция), в рамките на визитата и във Враца и Челопек. „С пълноправното ни членство в организацията придобиваме популярност в световен мащаб, повишава се имиджът на България и в частност Северозападна България. Очакваме също повишаване на туристопотока както вътрешен, така и международен към Врачанския край и развитие на културното предприемачество. Имаме много цели, които тепърва ще осъществяваме”, обобщават от сдружението.

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

Екипът на „Призни” се включи в поредния етап на „Млади репортери за местна демокрация”

През седмицата екипът на „Призни” се включи в поредния етап на проекта „Млади репортери за местна демокрация”. Нашият представител Нели Найденова участва в семинара с лекция на тема „Как да повлияем на аудиторията си? Жанрове и трикове”. В него участие взеха повече от 30 ученици от цялата страна,  включително младежи от Варна, Велико Търново, Пловдив и други градове.

В проекта на екипа на „Призни” участват ученици от ПМГ „Св. Климент Охридски”, Монтана, с което се надяваме да допринесем за повишаването на медийната култура и гражданското участие на младите хора в града и целия район.

Екипът ни сподели своите умения, знания и опит, които да подпомогнат младежите в развиването на собствените им умения за създаване на атрактивно медийно съдържание. По време на семинара представителите на „Призни” споделиха трикове в привличането и задържането на аудитория. Бяха представени обсъдени и най-често срещаните журналистически жанрове. Екипът ни сподели  възможностите и предимствата на онлайн и офлайн медии. Темата бе последвана от дискусии за формата и съдържанието на предстоящия ученически информационен портал. По време на семинара бе засегната и темата за правилното провеждане на журналистическо проучване (рисърч) и как да избираме атрактивни училищни теми.

Проектът се изпълнява от Дружеството за ООН в България в партньорство с фондация „За ново партньорство в журналистиката” с финансовата подкрепа на фонд „Активни граждани”. Основна цел на проекта е подобряване демократичната култура и гражданска осведоменост. За постигането на тази цел се сформират пет пилотни екипа от педагози и представители на медии. Две важни стъпки към реализирането и са подобряване на медийната грамотност и гражданска активност.

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

„Зелена“ Коледа – мисия възможна

За повечето от нас коледно-новогодишните празници са време на разточителство. Често прекаляваме с щедростта както по отношение на личните си финанси, така и на природните ресурси, които изразходваме, за да направим Коледатa по-празнична и уютна. Ето и част от нашите предложения:

„Зеленият“ избор 

Ако предпочитатe уюта на естествената елха, но не харесвате гледката на изсечените дръвчета, изникнали до контейнерите за боклук след празниците, може лесно да успокоите екологичната си съвест – с елха в саксия. От доста време на българския пазар вече се предлагат живи коледни дръвчета. А от три години в страната има и сертифицирани по FSC (Forest Stewardship Council), който гарантира, че горите се управляват по екологичен, икономически и социално устойчив начин. Дръвчетата се продават със специален етикет с указания за правилното им съхранение, така че да останат по-дълго живи. От другата страна на брошурата се съдържда кратка информация за самата серитификация.

Заложете на въображението 

Не е необходимо коледната украса да е от пуканки и орехи, за да е зелена. Използвайте стари дрънкулки, цветни хартии, мъниста, не купувайте нови. Използвайте въображението си, за да украсите сами коледното си дърво. На пазара вече има светещи коледни гирлянди със светодиоди (LED), които са много икономични. Ако свещите са задължителна част от коледната ви украса, изберете естествени материали като пчелен восък.

Осъзнатият избор

Може да се включите и в иницативата „Декември без отпадъци“, за която от Призни вече писахме. Кампанията цели да окуражи аудиторията за по-устойчиви и осъзнати избори – натурална украса на дома, пазаруване на необходими и природосъобразни подаръци, без свръхконсуматорство и разхищение на храна.  През целия месец декември, в специално facebook събитие „Декември без отпадъци“,  25 български организации  споделят полезна информация, съвети и препоръки. Участниците ще могат да си сложат и специална рамка с посланието „Моят декември е без отпадъци“.

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

Социално предприятие за младежи с интелектуални затруднения бе открито в Монтана

Сдружение „Закрилници” в Монтана  отвори в края на миналата седмица малък цех за заетост на младежи с интелектуални затруднения. Социалното предприятие е факт благодарение на партньорството на сдружението с общината и с фирма „Монбат”. В цеха ще работят трима младежи, които живеят в защитено жилище в града. Те ще сгъват кашони за опаковане на акумулатори. Помещението на предприятието е общинска собственост и е ремонтирано със средства на дарители.

Първи стъпки напред

„Идеята за това начинание се роди от неформален разговор с представители на Монбат. Споделихме, че работим с младежи с интелектуални затруднения в защитени жилища, а те предложиха да ни аутсорснат (или пренасочат) дейности и така преди година започнахме”, споделя Милен Гечовски – председател на сдружението и социален работник. Той споделя, че работата в цеха е крайния продукт, предшестван от изключително много предварителна работа. „Тези младежи, или поне част от тях, са живели цял живот в специализирани институции, не познават семейна среда. Ние от сдружението и лично аз като техен наставник  изграждаме основни, дори чисто битови, навици. В момента работим върху това как те са управляват финансите, които получават oт своята работа” допълва още Милен. По думите му откриването на цеха в началото на месеца по-скоро символично след като предоставената сграда претърпявава  ремонт и се сдобива с по-добро и оборудване, но дейността продължава вече една година. От сдружението планират да разширят дейността като привлекат и обучат още един или двама младежи. Mилен е категоричен, че преобразявайки живота на един човек, промяна достига и до другите хора.

Нашите младежи са със над 80% умствена изостаналост и интелектуални затруднения. Важно да се инвестира във възможностите на хората, а не в техните дефицити.

Всеки ден има различни предизвикателства, които се опитваме да преодоляваме като работим с тях”, обобщава той.

За промяната на нагласите и мнението

„Освен промяна в младежите, ние постигнахме и промяна в общността” казва още Милен. По думите му добрата и качествена работата на момчета през последните години води до промяна на мнението и нагласите на хората, обществото и най-вече на техните партньорите от „Монбат”, чийто представители се виждат с младежите ежедневно с тях. За по-малко месец тримата младежи са сгънали 18 000 кашона.

„Ние сме машини”, казва за работата си в цеха едни от младежите – Георги Стефанов.

Положително гледа на това, че бизнеса в Монтана е отворен.  В Монтана сдружението се опитват да разширят диапазона и работата си с други фирми, които проявят готовност за партньорство. 

Не проекти, а дейности

Има различни модели на социално предприемачество, но сдружението се опитва да прилага най-работещия за тях привличайки бизнеса. Социалният работник черпи вдъхновение и идеи чуждия пример и своя опит в страната и извън нея. Споделя за успешен модел на социално предприемачество в Нидерландия, където те посетил социални фабрики с работещи между 800 и 1300 човека с различни затруднения. Милен е убеден, че финансирането по проекти не е подходящо за тях. „Обикновено в България като приключи проекта, приключва и работата. Проектът спира, отчита се и до тук. Всъщност не работим по проекти, а по дейности”, категоричен е Милен. 

Сдружение „Закрилници”

Сдружение „Закрилници” е създадено през 2015 г., за да помага на деца и възрастни в неравностойно положение. Вече има достатъчно опит в организирането на социални предприятия, чрез които да интегрира  млади хора с интелектуални затруднения. През последните години те са били ангажирани в различни стопански дейности като изработване на сувенири и производство на пчелен мед.

„Не искахме продажбата на тези продукти да е свързана със съжаление. Това е най важното – да не ги съжаляваме, а поощряваме, обобщава Милен.

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

За малките стъпки и големите доброволци

Всяка година на 5-ти декември по света се отбелязва Деня на доброволеца. Доброволстването – работата без заплащане, но в името на кауза или идея – все още не е най-популярните дейности за прекарване на свободното време в Северозапада. Въпреки това все повече хора по света, в Европа и у нас намират начин да се посветят на инициатива, което смятат за важна и смислена без да очакват нещо в замяна. Днес ще ви разкажем за една подобна инициатива – “За широките усмивки на малките деца”. Тя цели  създаването на детска площадка в село Лехчево и е на път да се осъществи тази пролет. Ние вярваме, че големите промени започват с малки стъпки – в нашия двор, в нашето село, град или в нашия Северозапад. Надяваме се скоро малките стъпки на лехчевските деца да се радват на ново място за игра.  Днес по този повод разговаряме с Денислав Денков, един от инициаторите и доброволците от инициативата. Другите замесени са Полина Атанасова и кмета на селото – Александър Александров.

За живия живот на едно село

До начинанието се стига след като Полина, един от не толкова многобройните родителите в Лехчево, попада с детето си на неизползваемата и опасна за здравето на децата площадка в селото. Родителите и децата в селото избягват площадката и вместо това на малчуганите им се налага да играят в пясъчника.

“Това за мен не е проблем, който търпеше отлагане и затова се включих като доброволец. Това са катерушки, на които и родителите ми са си играли. Не бяха безопасни. Имаше възможност да се помогне и го направихме”, споделя Денислав.

След редица не дотам успешни опити да финансират начинанието си по проектен принцип, ентусиастите решават сами да свършат работата. “Говорихме с няколко човека да видим как ще се приеме идеята  и с какво всеки можда да помогне – дали с труд, пари или каквото се налага и както се казва: Прекръстихме се и започнахме”, споделя Денислав. Според него ако яслата се закрие, селото ще се обезлюди. По думите му работещите родители имат нужда от детска градина. Той е на мнение, че една от причините хората да напускат малките населени места е липса на подобна инфраструктура и незадоволителното качеството на живот в малките населени места. “Прецених, че това е малкото, с което може да се помогне на Лехчево, за да се запази тази яслена група, да се направи детската градина по-адекватна и подходяща за децата. Реших да го направя в качеството си на гражданин и жител на Лехчево.” допълва Денислав.  Идеята с тази инициатива е да се поддържа селото живо. В другите населени села в района няма яслена група и досега това е била единствената възможност за родителите с деца в околните населени места заради липса на финанси в общината. 

От Лехчево до Лондон

Досега събрани  са осем хиляди лева, но иницаторите на каузата очакват да се включат още хора и сумата да достигне десет хиляди. Идеята е площадката да е подходяща както за по-малки, така и за по-големи деца. Доста хора от лехчевската общност се включват – както от други населени места в България, така и хора, живеещи в чужбина и такива които не са добре финансово, но също отделят средства за площадката и децата. До момента доста хора са изявили желание да се включат пролетта в ремонта на самото съоръжение. Това са хора, които нямат толкова финансова възможност, но затова пък не им липсва желание да се включат с труд като се стопли време.

“От една страна сме доста крив и опък народ. Винаги се подхожда с едно съмнение, но в случая това, което ме радва е, че доста хора решиха да се включат. И то не само финансово, а с каквото могат”, споделя Денислав.

Включват се и странни по думите на Денислав хора. Сред по-колоритните участници в инициативата е Монтанския мото клуб. Има и желаещи, които се включват със своите дизайнерски умения за изработването на благодарствени картички за дарителите на площадката. Обещани вече са материали – четки, бои, разредители за освежаване на стара беседка, която да се ползва като изнесена класна стая. Организаторите на кампанията имат и други интересни идеи, които се надяват да намерят почва, сред които е и идеята за малка био-градинка. Вече има и терен за нея и за нея е отделена най-слънчевото място от двора. 

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

Джага арт клуб „Мансартда” – където джагите срещат изкуството

Вече месец в Монтана има ново място за любителите на джагите и пространство с възможност за „арт” срещи – Джага арт клуб „Мансартда”.  Зад клуба – от идеята до нейното материализиране – стои Цецо Апостолов. По думите му клубът запълва една липсваща ниша. „Toва място е породено от липсата в Монтана на пространство, където човек може свободно да отрази и изрази себе си. Друго такова място няма”, споделя Цецо. 

По пътя на една мечта

Самият Цецо дълги години живее във Варна, но по стечения на обстоятелствата избира да се завърне в Монтана за това ново и според нас доста смело начинание. „Tам нямах тази възможност да отворя подобно място, а тук се случи да имам тази възможност”. И така точно преди месец, на 19-и октомври, в града отваря малкия и уютен клуб за феновете на джагите. Като всяко начало и това е трудно. “Засега интереса е повече виртуален, отколкото реален”, споделя Цецо. „Идеята е желязна и ще я пазя до последно. Може би съм се размечтал, но вярвам, че е в правилна посока”, категоричен е той. Цецо обаче вярва в начинанието си  и споделя, че би предоставил пространството на всеки, който е горд с нещо, твори, допринася за града или просто има какво да покаже и сподели.

„Първо взех джагите и после направих клубчето и бара” разказва Цецо. Освен два броя джаги, в „Мансартдата” има редица други възможности за почивка и забавления – книги, пъзели, очакват се и стари и редки списания, излезли от печат и разпространение като „Про-рок”. Всичко по-различно е добре дошло. „Искам клуба да се превърне в място за комуникация и събития. Доста неща ми се ще да се случат за по-добро бъдеще на града”, обобщава той. Своята визия Цецо споделя накратко така:

„Искам да развия нещо алтернативно, динамично, приятно и свежо в Монтана”. 

„Мансартдата” е разположена на последен етаж, а мястото за разлика от повечето подобни клубове е тихо и комфортно. „Нарочно не продавам алкохол, защото това ще отдръпне много хора и може би ще привлече неправилните”, категоричен е той. Това решение се дължи отчасти на избора му на целевата група на заведението, а именно по-младите хора на Монтана. Цецо споделя с нас своята надежда, че именно младежите в града ще припознаят мястото като свое. Eдна от инициативите, с които се надява да привлече повече хора е джага турнир, като в клуба се предлага и безплатни уроци на записаните. От участниците се очаква само интерес и желание да научат нещо ново или да станат по-добри. 

„Мансартдата” е база, в която той се надява джагата да се развие. Всъщност надеждите му отиват и още по-надалеч. Той иска да създаде и джага отбор, с който да тренира и да ходи на състезания. Надява се покрай Коледа повече хора да видят и усетят мястото. 

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.