След десетилетия природен парк „Врачански Балкан” отново е дом на черни лешояди

След десетилетия природен парк „Врачански Балкан” отново е дом на черни лешояди

След десетилетия природен парк „Врачански Балкан” отново е дом на черни лешояди. В края на миналата седмица на територията на парка бяха освободени първите  птици от редкия за страната вид. Черният лешояд е изчезнал като гнездящ вид в България преди повече от 70 години, но редица природозащитни организации усилено работят за завръщането на вида в страната. 

Черните лешоядчета Стара планина, Монтана, Враца, Жора и Бараба

Първите 5 птици – четири женски и един мъжки картал (както още са известни черните лешояди) –  носят имената Стара планина, Монтана, Враца, Жора (дамския вариант на Жоро) и Бараба. Черните лешояди са освободени от експерти от  Дружеството за защита на хищните птици, Фонда за дивата флора и фауна и Зелени Балкани, а до края на годината се очаква да бъдат пуснати на свобода  поне още четири или пет птици. Първите пет картала идват от Испания. След транспортирането птиците изкарват период от близо седем месечна аклиматизация в специално изградена в района волиера. Това им позволява постепенно да свикнат и  да се приспособят към новия си планински дом.

Ограждението, където черните лешояди се адаптират към новия си дом
Ограждението (волиера), където черните лешояди се адаптират към новия си дом. Снимка: Фонд за дивата флора и фауна ФДФФ

Светло бъдеще за черния лешояд

„В Стара планина в рамките на проект „Светло бъдеще за черния лешояд” ще бъдат пуснати 48 черни лешояди, но все още не е ясно как точно ще бъдат разпределени редките птици в различните части на планината. Всички черни лешояди ще бъдат снабдени с пръстени за по-лесно разпознаване и GPS трансмитери, които позволява по-лесното им проследяване и по-доброто проучване на навиците, местата за почивка, хранене и гнездене”, споделя Георги Стоянов от Дружество за защита на хищните птици, един от партньорите по проекта. 

Лешоядските „ресторанти”

Работи се и за намаляване и предотвратяване на  инциденти с отравяне на птици, като най-вече за това се разчита на съдействието на местните власти и поставянето на допълнително подхранване на специално изградени площадки. Очаква се до края на годината дирекцията на парк Врачански Балкан да изгражди втора площадка за изкуствено подхранване. В района вече има една дългогодишно функционираща площадка  близо до село Долно Озирово. „Площадките са много важни елементи от дейностите с лешоядите. Първо защото на тези места даваме на птиците допълнителна храна освен естествената, която намират в природата. Втората важна причина за изграждането  им е, че могат да намерят безопасна храна”, обяснява Стоянов. 

По пътя

Видът не е типичен мигрант. Черните лешояди  са уседнал вид, а придвижвания на отделни птици са по-скоро скитане. В началото на май обаче в парка се забеляза интересно посещение на черни лешояди, освободени в други части на страната.  Първо идва черният лешояд „Рига“, който е освободен през септември 2018 г. в района на гр. Котел и предприема големи скитания в различни части на страната и така стига до района на природен парк „Врачански Балкан”. Следва черния лешояд „Кутелка”, който е освободен през март 2019 г. в ПП „Сините камъни” над Сливен.  По-късно, се наблюдава и трети – немаркиран млад черен лешояд, който най-вероятно е от единствената за момента действаща гнездова колония на този вид на Балканския полуостров в Национален парк „Дадя” в северна Гърция.

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

Прочетете и другите материали на автора тук