На ски в Иран или планината като оазис на свободата
Нели Найденова
Иран не е сред най-популярните ски дестинации за любителите на зимните спортове. Може би точно затова страната е място само за истинските ценители на неотъпканите пътеки, а в конкретния случай и писти. Иран е интересен за търсачите на екстремни и алтернативни усещания, планината, природата, ските и любимия снежен спорт. Огромен плюс за откривателите е и възможността да се запознаеш с една различна, хилядолетна и гостоприемна страна, култура и история. За ските, желанието да си сам на пистата и нуждата да откриваш нови места и култури, за неочаквани и изненадващи срещи и запознанства ни разказва алпинистката Мария Асенова от Монтана. Maрия в момента живее в Милано, но всеки свободен момент прекарва там, където се чувства най-добре – в планината.
***
Неподправеното гостоприемство на Иран
Повод за зимното посещение на Мария в Иран са ските, но освен непокътнат сняг и отлични условия за фрийрайд, в Иран тя открива много повече. Там тя намира хилядолетна култура и нови приятели, предлагащи едно искрено и неподправено гостоприемство. Подобен приятелски, искрен прием отдавна е забравен по местата с развит масов туризъм или дестинации и заменен от стремеж за бързи печалбарство от наивни туристи.
Начало на едно трайно приятелство
Иран надвишава всички очаквания на Мария още в самото началото на пътешествието, което започва в ски-курорта Дизин – най-големия ски курорт в страната. Курортът е разположен в планините Алборз близо до най-високия връх в страната – Дамаванд. Това е популярно място сред младите и обичащите ските, а оказва се и по-свободния начин на живот, който този спорт предлага. „Още първия ден се запознахме с човек в лифта, даде ни ябълка, много се зарадва, че сме от България и ни предложи да отидем на вечеря в тях. Така се запознахме с нашите ирански приятели, с които се чуваме почти всеки ден”, разказва Мария. В Дизин българските скиори сред малкото чуждестранни посетители. По време на едноседмичния си престой засичат словенски фрирайдъри, но като цяло чува се рядко английска реч.
По облеклото ще ги познаете
В Дизин лесно разпознават, че Maрия е чужденка. За нейно учудване това се случва заради сравнително „консервативното” и облекло на пистата. Оказва се, че прибраната коса и кърпата, която носи и е задължителна за повечето места в Иран, но не и в планините и по пистите. „Местните младежи считат курортния град като оазис на свободата и там се чувстват разкрепостени, момичетата не са със кърпи, а карат без каска, с прическа, силно нагримирани, може би защото това им е единствения начин да покажат”, спомня си тя.
На ски в Иран? Защо не?
Самият ски курорт Дизин разполага с доста скромна за повечето европейци инфраструктура и се състои от скромните два хотела с един паркинг, магазини няма. Лифтове са стари, но за разлика от някой български и европейски ски курорти опашките от нетърпеливи и изнервени скиори са рядкост. Последният лифт достига впечатляващите 3600 м. надморска височина и предлага впечатляващи обзорни гледки и множество и разнообразни възможности за спускане – по пистите и още повече извън тях. Голям плюс се оказва и това, че ски ваканция в Иран излиза в пъти по-евтино от ски ваканция в Алпите.
Първоначалната и доста амбициозна идея на малката българска група включва далеч по-амбициозен план – да се качат със ски на Дамаван С впечатляващите си 5671 м. Дамаванд е не само е най-високият връх в Иран, но и в целия Близък изток. Лошото време, силен вятър и температури от минус 40 обаче ги отказва групата и те се отдава на не по-малко впечатляващ културен и опознавателен туризъм. Неосъществения връх обаче е причина за Мария да се върне отново в снежните планини на Иран.
***
Пътешествията на Мария тепърва предстоят. Преди седмици се завърна от Еквадор, а съвсем скоро ще ви разкажем и за друго нейно пътуване до Нова Зеландия, където тя изкачва първенеца на малката тихоокеанска страна – Маут Кук и става единствената българка, изкачила този доста техничен и труден за изкачване връх.
