Данита Заричинова от „За Земята“: Единствената алтернатива на пластмасата за еднократна употреба са продуктите за многократна

Данита Заричинова от „За Земята“: Единствената алтернатива на пластмасата за еднократна употреба са продуктите за многократна

Днес отбелязваме Световния ден на рециклирането – инициатива, целяща стимулиране на рециклирането на ежедневните отпадъци чрез демонстриране на различни начини за тяхното повторно използване. В страната ни нивата на рециклиране на битови отпадъци са значително по-ниски от тези на останалите европейски държави. В България се депонира над 60 % от битовия отпадък, а според заложените цели до 2035 г. трябва да се редуцира до 10 %. По този повод разговаряме с Данита Заричинова от Екологично сдружение (ЕС) „За Земята“, която ще ни разкаже повече за ползите от рециклирането, какво може да се рециклира и какво не, както и какво още бихме могли да направим, за да запазим нашия общ дом – Земята.

Вие сте част от екип „Нулеви отпадъци“ в ЕС „За Земята“. Каква е вашата мисия?

Сдружение „За Земята“ е независима, неправителствена организация, обединяваща усилията на хора, решени да работят за създаване на природосъобразен и равнопоставен живот на нашата планета. Направлението „Нулеви отпадъци“ има за цел да насърчава добрите практики в управлението на битовите отпадъци, да работи за предотвратяване образуването на отпадъци и на вредните методи за преработването им.

Какви са ползите от рециклирането и защо е важно да разделяме отпадъците?

Рециклирането намалява употребата на нови ресурси, което пък допринася за по-малко добив. Трябва да имаме предвид че някои материали могат да се рециклират многократно, например стъклото. Но при пластмасата – най-честият отпадък в домакинството – процесът е downcycling – т.е. при рециклиране се получава друг продукт, който е по-трудно рециклируем. Разделянето на отпадъци още в домакинството (или в производството/строителството) е изключително важно – колкото по-чист отпадък, толкова по-лесно рециклиране. Ако смесим опаковки с биоотпадъци, както се случва в сивите контейнери, качеството на материалите пада директно. Много добър пример са депозитните системи – връщането на бутилки и кенчета на специални места срещу определена сума. Данните от държавите, в които съществуват такива системи, показват изключително чист отпадък, който е изцяло годен за рециклиране, а в някои случаи и за повторна употреба, което е по-добрият вариант.

Какво може да се рециклира и какво не?

Това е безкраен въпрос. Мога да кажа кое не се рециклира – композитните опаковки, т.е. такива, направени от няколко материала, които не могат да се отделят, например чашките, които се твърди, че са хартиени, но всъщност имат пластмасово фолио. Много пластмаси трудно се рециклират, понякога е възможно технологично, но пък е прекалено неизгодно икономически, защото се употребяват повече ресурси за рециклиране, отколкото за ново производство (вода, енергия). Също така рециклирането е динамичен отрасъл, има иновации, намират се начини да се рециклират продукти, за които е било невъзможно преди – например скоро чух, че има вече инсталации за рециклиране на пелени. Но важното тук е да отбележим, че най-добре е да мислим как да предотвратим отпадък или да купим нещо, което ще използваме възможно най-дълго време.

България е изправена пред риск да не постигне целите за 2025 г., поставени от Европейския съюз, за подготовка за повторно използване и рециклиране на общинските отпадъци и за рециклиране на отпадъците от опаковки. Има ли начин да се навакса закъснението?

Има начини и трябва да се действа бързо и амбициозно. За съжаление не виждаме воля за това нито на национално, нито на местно ниво, изцяло липсва и контрол за вече прието законодателство. Един от големите проблеми е, че институциите не си говорят помежду си, а даже понякога си пречат. Пример за това е забраната за използване на собствен съд – ако влезеш в супермаркет и поискаш да ти сложат маслини в твоя кутия, ще ти откажат, защото Българска агенция по безопасност на храните забранява. В същото време всички цели на държавата като страна членка на ЕС са насочени към намаляване на пластмасата за еднократна употреба. Също така управляващите осъзнават, че някои мерки няма да са популярни, т.е. няма да се харесат на някои граждани или на бизнеса и има много голям страх да се тръгне напред.

Най-често изтъкваните аргументи от страна на бизнеса за неизползваното на заместители на пластмасови продукти за еднократна употреба е, че това ще навреди на бизнеса и ще намали печалбата? Има ли начин да се предотврати това? Има ли евтини заместители на пластмасата?

Може да звучи като тотално клише, но най-сигурното в живота ни е, че настъпват промени, това на 100 % важи за бизнеса. В толкова динамичен свят сме – бизнеси, които допреди 1 година не са съществували, вече са водещи, както и обратното. Така че бизнесът ще се справи. Но за околната среда е важно да не заменяме един еднократен продукт с друг, направен от различен материал. Точно този месец бяха финалните преговори относно Регламента за опаковки и отпадъци от опаковки на ЕС, основната цел е намаляване на еднократните опаковки. Но видяхме, така да се каже, „урок по лобизъм“. Хартиената индустрия направи огромна кампания към взимащите решения в Брюксел, за съжаление успешна, да изкара хартията от регламента, а в него да се запишат мерки за еднократни опаковки само от пластмаса. Ако заменим всички пластмасови опаковки с такива от хартия, които пак са еднократни, ще стигнем до нови екологични проблеми.

Често за заместители на пластмасовите опаковки се използват материали, които може да се използват в хранителната индустрия. Има ли възможност постепенното заместване на пластмасата с алтернативи да доведе до поскъпване на тези материали и да ги направи недостъпни/по-скъпи за хората от по-бедните страни?

Да, има, затова трябва да сменим системата, а не материала, както казах по-горе. Единствената истинска алтернатива на пластмасата за еднократна употреба са продуктите за многократна, но като част от цялостна система за повторна употреба – депозитни системи, възможности за насипно и наливно пазаруване, системи за връщане на амбалаж и т.н.

Рециклирането панацея ли е? Това ли е отговорът на екологичната криза, в която се намираме? Достатъчно ли е да рециклираме?

Рециклирането е важна стъпка в управлението на отпадъците, но седи по средата и не е достатъчно. Първо трябва да мислим за предотвратяване и за повторна употреба, след това за рециклиране.

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

Прочетете и другите материали на автора тук