Археологически разкопки разказват неразказаната история на Гушовския манастир край Чипровци

Археологически разкопки разказват неразказаната история на Гушовския манастир край Чипровци

Българските манастири са пазители на вярата и крепости на борбата на народа ни – те са солидната твърдост, даваща отпор при нашествията през вековете, някои от които водят след себе си тежки последствия. В опит да бъде сломен българския дух на тези важни просветни и духовни средища е посягано многократно. Поругавани, разрушавани и опожарявани, много от тях биват неколкократно възстановявани, което е доказателство за силната воля и непреклонната вяра на българите.

В Северозападна България и особено в планинския регион на област Монтана са изградени множество манастири, параклиси и черкви. Издигнати в полите на Балкана, по време на мрачния период на османско владичество, те са местата, където местното население намира най-голямо упование и надежда.

Най-емблематичните духовни центрове в района на Чипровци са Чипровският манастир и Гушовският манастир. И двата имат ключова роля в един от най-големите бунтове, организирани някога против османската власт – Чипровското въстание от 1688 г. След трагичния му край обаче и двата манастира биват унищожени. Чипровският е вдигнат отново за шести път и е действащ и до днес, а Гушовският така и не бива възстановен. Стените на този ням свидетел на редица важни събития, случили се в този край, могат да разкажат мъчителни, но и величави истории за страдания, вяра, сила и надежда. Има сведения, че именно там оттеглилите се въстаници са дали последен отпор на освирепелите османски орди. Историята е съхранена в паметта на чипровчани, които от незапомнени времена на 6 септември се събират около останките на манастира и правят курбан, отдавайки почит към това място. А там, високо в Балкана, Гушовският манастир пази своите тайни и търпеливо чака те да бъдат разкрити.

Проучване, инициирано преди няколко години, се осъществява тази есен

За да бъдат историите на такива места разказани правдоподобно, на помощ идва археологията. Когато историческата информация, достигнала до наши дни, може да бъде проверена, допълнена и утвърдена и по археологически път, това дава едно сигурно ниво на достоверност за събитията от миналото.

Какви истории могат да ни разкажат останките от Гушовския манастир? Археологът Мирослав Марков от Исторически музей – Чипровци е решен да отговори на въпроса като направи проучване на този емблематичен за чипровчани обект. За да се използват изчерпателно ресурсите и да се извлече пълната информация при археологическите проучвания е необходим опитен екип. Археологът подготвя проекта заедно с двама колеги – доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт и Дойчин Грозданов от Националния институт за недвижимо културно наследство, който е специалист, занимаващ се именно с периода на средновековната ни история. Калин Димитров е лицензираният реставратор, който да даде предписание за извършване на необходимите защитни дейности след разкопките. Заедно те излагат професионалните си мотиви, изготвяйки проекта всеки в частта си – теренна, финансова, реставрационна и научна. След като начинанието е одобрено и финансирано от Министерството на културата, със съдействието на Община Чипровци и Исторически музей – Чипровци тази есен разкопките започват.

Теренно проучване

От някога внушителния Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ днес се виждат зидовете на черквата и купчина камъни от манастирските сгради. Въпреки че дивната гледка и особена история на мястото привличат много посетители, след сериозното унищожение не са предприемани почти никакви реставрационни дейности и много малка част от манастирския комплекс е видна на терена. Екипът съсредоточава своето внимание върху черквата.

При опожаряването ѝ от османците, стените ѝ рухват вътре. В края на 70-те и началото на 80-те години известният в Чипровци поп Павлин се заема със задачата да почисти вътрешността на някогашната света обител, при което всички деструкции от стените са изхвърлени от двете страни на черквата. Той прави и защитни „шапки“ върху зидовете с цел запазване от други разрушения под влиянието на времето и по-суровите атмосферни условия в планината.

Преди същинската работа на терен, специалистите договарят целите които искат да постигнат: „Задачите, които си поставихме, бяха да проучим черквата архитектурно, да проверим каква част от нея е била видима и каква – вкопана; да намерим свидетелства за начина на изографисване – дали е била по-семпло украсена с геометрични мотиви или богато изрисувана със светци и библейски сцени и накрая да проверим за съществуването на некропол“, обяснява научният ръководител на разкопките археолог Марков.

Разкритията на разкопките

С първия сондаж, пуснат в западната половина на вътрешността на черквата, се установява, че храмът е граден директно върху здрава материкова скала. (Материкът е основата, разположена под културния слой и без следи от човешка дейност. Пластовете и материалите, които се наслояват над него, са обект на интереса на учените.) „Когато подравняваш скала е много трудно да я направиш перфектно равна и удобна за ходене. До две от стените разкопките разкриват ходовото ниво като най-добре запазено такова се вижда до южната стена – скалата е била подравнена доколкото е възможно и след това засипана с 10-15 см дребен чакъл, примесен с глинен чернозем“, посочва Марков.

Друг сондаж, направен в притвора на черквата, разкрива червен участък върху скалата, какъвто оставя горенето на дървен материал – сигурен белег от опожаряване. Това потвърждава, че черквата не е била изоставена, а разрушена и изгорена. Скалата в централната част на западната половина на черквата също има такова червено оцветяване, резултат от унищожението на светата обител през 1688 г.

„Благодарение на сондажите около черквата хванахме цокъла, той разкрива, че малко повече от метър е била видимата част, а около метър е била вкопана, като теренът е избран внимателно“, разказва археологът.

Най-ценното откритие на разкопките са запазени фрагменти от стенописи. В долната част на северната стена най-добре се вижда един червен пояс, който е почти хоризонтален и се простира по цялата дължина. Веднага след него започват растителните и геометричните украси. В една от нишите също се откриват следи от стенописи – макар и малко, откритото е достатъчно, за да се разбере, че и те са били измазани и изрисувани, което свидетелства за една много подробна украса на всички детайли в архитектурата на вътрешното пространство.

Сред останките са открити и две монети – турска сребърна и венецианска бронзова, както и фрагменти от допълнителната украса, която се е правила около светците, части от рамки и растителни елементи около тях.

Откриването на един добре запазен фрагмент от украсата разрешава казуса около изографисването на черквата. Парче мазилка с изрисувана човешка глава, дава солидно основание на специалистите да направят извода, че цялата черква е била богато украсена със светци и библейски сцени. Че се касае за светец, учените съдят по личащия жълт фон около главата, използван за ореол. На база иконографския стил – къса коса, голобрад и леко завъртяна на ляво глава, гледаща надолу, се предполага, че светецът е самият патрон на черквата – архангел Михаил.

Най-близка аналогия откъм изографисване учените правят с черквите при Долна Вереница и Копиловци. В книгата „Възрожденското изкуство в Михайловградски окръг“ откриваме изображения в същия стил и със същите бои от черквата при Долна Вереница: библейската сцена на Страшния съд изобразява архангел Михаил и везната, претегляща доброто и лошото и показваща дали човекът ще отиде в Рая или Ада.

Когато разгледаме открития при разкопките фрагмент с лицето, ясно виждаме прорезите, направени върху очите на светеца с остър предмет, най-вероятно нож. Белезите, които няма как да се появят случайно с такава точност, говорят, че преди разрушаването и опожаряването на манастира, той е бил допълнително осквернен. Тази проява не е случайна, а преднамерен акт на жестокост към християните. Османците практикували точно такова издраскване на очите на светците от основните сцени, защото именно в очите на иконите се оглеждали тези на вярващите, заредени с най-чисти и съкровени чувства, в търсене на надежда.

Така две от задачите са разрешени. Третата остава без отговор, но търсенето му води до друго интересно откритие.

„Следващото място, което беше интересно за проучване е самата апсида, където се намира олтарът и пространството около нея. Там вероятността да бъде открит гроб е висока, защото е честа практика свещенослужителите в черквите да бъдат погребвани в това пространство“, продължава разказът за дейността Мирослав Марков. Заложеният там сондаж показва същите данни, свързани с подовата настилка, регистрирани и в предходния, но некропол не е намерен нито тук, нито в направените около черквата сондажи.

Проучването на югоизточната част на олтара обаче свидетелства за друг още по-далечен период от историята на мястото: в най-твърдата и добре запазена част на скалата личи голям улей с дълбочина между 10 и 15 см и ориентация югоизток-северозапад, което според археолога говори за тракийско светилище: „Можеш да сложиш компаса и да се увериш, че сочи точно на югоизток, без съмнение мястото е било предримско светилище. Светите места винаги се унаследяват. В древността на подобни местности с открити гледки траките избирали вековно дърво или както в случая – най-здравата скала – за създаването на светилище, дълбали са такива улеи с панички за извършване на ритуали с вода и вино.“

Неслучайно това място е избрано за градежа на черквата към манастирския комплекс. Приемствеността от нашите предци през вековете е удивителна и много по-дълбока, отколкото си даваме сметка. Унаследено е не само мястото, ако обърнем поглед към сегашните църковни празници, ще открием много подобни ритуали.

Следва продължение…

С това археологическата работа около Гушовския манастир не е приключила – от целия внушителен манастирски комплекс е разкрита само черквата. Учените имат намерение да продължат работа в търсене на некропола и други запазени елементи от сградите на манастира.

Това е трети обект, който се проучва археологически в община Чипровци след малката черква в местността Буковец и католическата катедрала на Историческия хълм. И трите обекта са свързани с духовния живот на населението и са част от късно средновековния и възрожденския период. Това, което липсва, за да се допълнят сведенията на историческото минало, са римският и предримският период. Поради това в плановете на археолога Мирослав Марков е заложено проучването на няколко антични обекта, с което да се затвори цялостно историческата картина на Чипровци и региона през различните периоди. Какви истории от далечното минало ще ни разкажат те, предстои да разберем.

Относно автора

Йоана Димитрова

Потомка на стар чипровски род, която избира да остане в родния си край, където чувства, че принадлежи. Вълнува се от автентичните български обичаи и вярвания, величието на природата и всяко доказателство, че един непримирим човешки дух е способен да промени света. Стреми се да открива хоризонти там, където досега са чертани граници. Усеща магията на думите, силата им да влияят, въодушевяват, окриляват. Работи със страст това, което обича, и се стреми да вдъхновява и останалите да следват призванието си. С това допринася към промяната, която иска да види в обичания роден Северозапад.

Прочетете и другите материали на автора тук