Поручик Дворянов – спасителят на Белоградчик

Поручик Дворянов – спасителят на Белоградчик
Снимка: Архив на Исторически музей-Белоградчик

На 11 март отбелязваме Денят на артилерията и ракетните войски на Българската армия. Макар и малко познат, този професионален празник ни дава повод да обърнем поглед към миналото – към делата на множество български офицери и войници, защитавали България в трудни времена. Нека си спомним за един от първите артилеристи на новоосвободената Българска държава, който с решителност и самообладание защитава Белоградчишката крепост, когато надеждата за нейното запазване изглежда нищожна по време на Сръбско – българската война от 1885 г.

Панайот Дворянов е роден на 6 август 1856 г. в Русе, в тогавашната Османска империя, само няколко месеца след приключването на Кримската война, чиито край попарва надеждите на българите в борбата им за свобода. По времето Освободителната война от 1877-78 г. нашият герой тъкмо е прехвърлил 20-годишна възраст. Все още съвсем млад през 1880 г. той завършва във втория випуск на Военното училище в София, обучен като един от първите български артилеристи и е произведен в чин подпоручик. Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември 1885 г., заварва Дворянов в запас. Сърбия, която разполага с армия от половин век, с реален боен опит, обявява война на България на 2 ноември. Русия е против Съединението и изтегля своите инструктори от Военното училище в София. В младата Българска армия няма достатъчно офицери за окомплектоване на командния състав. Дворянов, още ненавършил 30 години, е направо „ветеран“, като се има предвид, че началникът на Генералния щаб на Българската армия е на 24. Започва „Войната на генералите срещу капитаните“. Почти всички наблюдатели очакват решителна сръбска победа. Крал Милан мечтае за военен парад в София и българските земи на запад от река Искър.

На Северния фронт сръбската Тимошка армия настъпва срещу Видинската и Белоградчишката крепост. Докато Бдинския полк изтръгва с героични подвизи победата при Сливница, Северозападна България се брани предимно от доброволци и местни чети. При Белоградчик има само двама офицери. Комендант на крепостта е болният от туберкулоза поручик Чолаков. Св. Николски проход се охранява от Русенската доброволческа чета, съсредоточена в село Чупрене, с командир поручик Дворянов. Тъй като при Видин има само един артилерийски офицер, щабът на Българската армия призовава Дворянов във Видин. На 29 октомври той оставя Чупренския участък в ръцете на самите доброволци. Когато на 3 ноември сръбските части пресичат граничните Св. Николски и Кадъбоазки проход срещу Белоградчик, срещу тях са 150 войници от запаса и 2 600 доброволци, командвани от един болен офицер.

В следващите дни пада Кула, обръчът около Видин се затяга, а четите около Чупрене, оставени без военно ръководство, отстъпват. До военното ръководство в София достига вестта, че Св. Николксия проход и пътят към Лом са почти незащитени. От военния министър е изпратена до коменданта на Видинската крепост, капитан Узунов, телеграма, в която го укоряват, че като е отзовал Дворянов от Чупрене не е изпратил друг офицер там. Българското военно ръководство осъзнава, че при обсаден Видин и паднал Белоградчик, пътят на неприятеля към София през Петрохан и Искърското дефиле е открит. Всички български сили отбраняват столицата на запад при Сливница и на югозапад при Трън и Брезник. Падането на Белоградчик би застрашило София от север. Положението е критично. Осъзнал грешката си, на 3 ноември Узунов изпраща Дворянов за Белоградчик, начело на Сандровската чета.

Удостоверение от Български опълченски комитет, с което Русенската доброволческа чета се предава под командването на поручик Дворянов. Архив на Исторически музей-Белоградчик

На следващия ден поручика заема важния Мусин връх, който ако попадне в ръцете на неприятеля, ще стане оръдейна площадка, пред която се открива града и Белоградчишката крепост. Междувременно изстрелите на сръбската артилерия вече попадат в града. Обсъжда се евакуация на населението.

В този критичен момент, под прикритието на нощта и лошото време, частите на Дворянов успяват да проникнат в Белоградчик и да повдигнат духа на защитниците и гражданите. Чолаков е болен, прибрал се в крепостта, в състояние на малодушие. Четите отказват да изпълняват заповедите му. Първата задача на поручик Дворянов е да върне реда и охраната. Започват истинските приготовления за отбраната на Белоградчик. 720 въоръжени с разнородни стари пушки, предимно доброволци, се изправят срещу 2000 души сръбска пехота, 100 кавалеристи и 4 планински оръдия. Голяма част от българските доброволци са ученици от Варна, Русе, Разград и други градове.

Снимка: visitbelogradchik.com

Поручик Дворянов подготвя отбраната и определя позициите на всяка чета. Българските части са разтеглени, без поддръжка и резерви. Освен подстъпите към града, българите заемат позиции успоредно на шосето за Видин, за да застрашат сръбския фланг. 8 смелчаци са изпратени тайно да доближат тила на сръбската верига. Малко след пладне сръбските части тръгват в решителна атака срещу защитниците на града, на които се налага да пестят патроните и търпеливо изчакват приближаването на неприятеля. В решителния момент на сблъсъка, разположените по протежение на пътя български части дават залп по сръбския фланг. В същото време, 8-те войници, присъединили още 7 човека доброволци, се нахвърлят с „Ура“ срещу сръбския тил. Бойният вик се подема от цялата българска колона. В редиците на неприятелите настъпва паника и въпреки численото си превъзходство, удрят на бяг. Българските чети се хвърлят да ги преследват до 2 километра извън града.

Резултатите от победата са бляскави. Още същата вечер неприятелят отстъпва оттатък границата, оставяйки зад гърба си 90 пленници, 46 убити, 10 тежко ранени, 200 пушки, няколко сандъка с патрони и гранати, едно оръдие и 8 коня, сред които и този на сръбския командир Путник. Защитниците дават една жертва и двама ранени. Това е първата българска победа на север от Балкана, която обърква сметките на противника. Пътят към София от север е защитен. До края на войната Белоградчик не е нападнат повече.

Снимка: Архив на Исторически музей-Белоградчик

Такъв артилерист е поручик Дворянов. Изпратен без оръдия да защитава Белоградчик, той в крайна сметка пленява едно. Поверяват му пеши доброволчески отряди, той страда от липсата на конница. В боя нашите бойци пленяват коне от неприятеля и командирът създава малък конен отряд от 15 кавалеристи. Мунициите също не стигат. Такива са взети при преследването на врага. Поставен в условия на ограничения, поручик Дворянов проявява решителност и изобретателност.

Героят на нашият разказ служи и в Балканската войска, вече с чин полковник. Защитникът на Белоградчик умира на 17 февруари 1937 г. в София. В спасения от него град една улица носи неговото име. Историческият музей в Белоградчик се намира на тази улица „Поручик Дворянов“ и пази в архива си папка с негови снимки, доклади и собствения му почерк. Старите пожълтели страници разказват от първо лице за времето, когато доброволци без униформи и с шепа патрони са поведени от един истински патриот и храбрец. Благодарение на такива лидери, каузата на българското съединение е защитена.

Използван източник: Йордан Венедиков, История на доброволците от Сръбско – българската война от 1885 година.

Относно автора

Тихомир Алексиев - Роки

Тихомир Алексиев – Роки е роден в град Белоградчик, в така наречената „Кале мала“, известна с невероятните си гледки и пакостливите момчета. Обича да казва за себе си, че е от „преучилите“ хора. Голяма част от живота си прекарва в образованието, в ролята на ученик, студент по география, докторант по дистанционни изследвания на Земята и географски информационни системи, учител, обучител, ментор и образователен експерт. Никога не спира да чете, защото винаги има нещо интересно и вълнуващо за научаване и споделяне. Обича да кара ролери и колело, да плава с каяк, да се разхожда, но най-вече да препуска из безкрайните предели на географията и историята на Земята. Най-важната мисия на Тихомир е да популяризира красотата на Белоградчик и района, като пише и разказва за местната природа, за културата на торлаците, историята на Северозапада и неговите хора. Наскоро открива своето най-ново (а те не са малко) професионално предизвикателство – да организира турове и преживявания сред Белоградчишките скали. Така се ражда и новият му псевдоним – Роки.

Прочетете и другите материали на автора тук