Читалището е сцена скромна, но по Дух чутовна – 95 години читалищна дейност в село Гомотарци

Читалището е сцена скромна, но по Дух чутовна – 95 години читалищна дейност в село Гомотарци

За поредна година жителите на село Гомотарци спазиха традицията и отбелязаха селищния си празник на 8-и юли (събота). „Самодейците са сред най-ревностните пазители на богатото фолклорно наследство, на прекрасните български народни традиции и продължават да съхраняват тяхната красота за бъдещите поколения“, подчертаха официалните лица, присъствали на празника. Тази година НЧ „Просвета – 1928“ в селото отбелязва 95-годишнина от своето създаване. Празничната програма включваше певчески и танцови изпълнения на девет самодейни състава със 140 участници от видинския регион, които показаха красотата на българския фолклор. Първи на сцената излязоха изпълнителите от певческа група „Дунавия“ с ръководител Диляна Цанкова. Бурни аплодисменти предизвика изпълнението на 5-годишната Василена Цанкова. Всички състави получиха грамоти за участие.

Василена Цанкова на празника по случай 95-годишнината от създаването на НЧ „Просвета – 1928“

Жителите на Гомотарци са будни хора, винаги са искали децата им да учат и това не е случайно. Училището е открито още през далечната 1880 г. Този факт се установява сравнително скоро – през 2005 г. в рамките на проучване, проведено от Националния музей на образованието в Габрово. Читалищната дейност е пряко свързана с училищата като средища за просвещение на населението.

През 1928 г. е основано читалището в Гомотарци, което местни родолюбци наричат „Просвета“. То е едно от първите културни средища, участващи в създаването на национален Върховен читалищен съюз през същата година, и в който членуват 2240 читалища от страната. Читалищните дейци работят заедно с учителите и се опитват да включат всички жители на селото в културно-просветната и художествена самодейност. Към читалището е създаден школуван певчески хор, в който се включват 60 души, танцов състав, кръжоци по изобразително изкуство и литература.

Към читалището се създава театрална трупа, която през 1967 г. достига до рекордния брой от 107 участници, изнасят се представления в околията, които привличат над 3000 посетители. За нуждите на театралните представления се изработва специална декорация и се закупуват гримове. В Гомотарци още се помни театралното представление „Крадецът на бурета“, което се е реализирало чрез представяне на сюжета пред жителите на цялото село. На актьора, играещ крадеца, реално връзват буре на гърба и го разхождат из селото по къщите като назидание за извършената постъпка.

През 1952 г. се създават библиотеката и читалнята, като се обособява отделно помещение за едва 2-3 души. Осигурени са и първите 100 читателски карти. От тогава насетне фондът на библиотеката се обновява ежегодно с нови издания. В архивните документи четем: „В началото на годината библиотека нямаше, а библиотечното шкафче беше в учителската стая, след което направихме библиотека малкастая, която боядисахме и украсихме“. Първият библиотекар е Марин Джонов, а председател на читалището по това време е Георги Кръстев. Сформират се лекторски групи и се издава „Дунавски урожай“ в седем броя, като активно се включват Иван Маринов Крачунов, Йордан Барзов, Надежда Ванкова и Асен Ганев.

Много са хората от Гомотарци, които се свързват с историята на читалището: Панто Колчев, Климент Фацов, Георги Ангелов Балосов, Параскев Цветанов – библиотекар, Климент Колчев, Иван Димитров, Любен Филипов, Иван Маринов и Вергил Тодоров.

Изключителен принос за развитието на читалищната дейност има Венелин Никифоров, който през 2011 г. като ръководител на танцов състав „Евдокия“ завоюва престижни отличия на национални  фестивали. Заедно с брат си Сашо Никифоров (Сашо и Вени) са дългогодишни членове на общинския духов оркестър във Видин и основатели на оркестър „Монтана“.

Днес читалището продължава своята дейност с участия и отличия на певческа група „Дунавия“ и танцов състав „Евдокия“, предлагане на библиотечни услуги и организиране на различни мероприятия за деца, отбелязване на годишнини, исторически и тематични  празници.

Традиционен събор в село Гомотарци

Свързани с културните традиции на Гомотарци са и много професионални творци: актрисата Диана Любенова, чийто баща Любен Стоянов е бивш кмет и  участник в местния танцов ансамбъл, керамикът-приложник Екатерина Лашова, Иван Станков – професор по българска литература във Великотърновския университет и автор на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и др. Той е преводач от румънски на книгите на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др., както и автор на трилогията с разкази „Спомени за вода. Dm“ (2014), „Улици и кораби. Gm“ (2017) и „Имена под снега. А7“ (2019). „Вечерна сватба“ е четвъртата му белетристична книга.

Ваня Денчева е автор на двуезичната книжка „Змеят витязин и други влашки приказки“,  чиято майка Евтимия Митева е дългогодишен библиотекар в селото. Силвия Предова е актриса в драматино-куклен театър „Иван Димов“, Хасково. Тя завършва актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“ през 1985 г. в класа на проф. Боньо Лунгов. Участвала е в сериала „Весела компания“ и във филма „Дамасцена“. В свободното си време Силвия изработва кукли, които е представяла на изложби. С Гомотарци е свързан и проф. Валентин Джонов, чиито прародители са част от самодейната дейност на селото. И днес той продължава да подкрепя родното си село чрез дарения за църковното настоятелство.

Със своето уникално природо-географско местоположение Гомотарци привлича професионални и утвърдени творци. Селището е разположено в непосредствена близост до големия и живописен завой на река Дунав, чиито брегове представляват своеобразен природен асиметричен декор във височина от 30 м и разкриваща се на юг панорамна гледка към Видинската низина и Предбалкана. Гомотарци е част от държавната културна съкровищница на България и носи автентичния дух на античната крепост „Бонония“, при разкопките на която е открит Аерариум – място, където при специални условия са съхранявали по естествен начин злато и ценности.

През 2021 г. живата статуя Аштон Ка посети Гомотарци и представи творческо ателие за грим на живи статуи. Режисьорът и сценограф Магдалена Митева опозна местните традиции и създаде пърформънса „Да влезе възДухът“  и скулптура на ангел от тел в човешки размер, който беше монтиран в откритото пространство с естествен природен декор „Лозето на Марица“. Една от творбите на Маги Митева беше вдъхновена от храма в селото „Св. св. равноапостоли Петър и Павел“. На Петровден тази година беше отслужена Света литургия и раздаден курбан за здраве в двора на храма, който в момента се обновява под ръководството на отец Емил, Църковното настоятелство и подкрепата на дарители.

За съжаление други емблематични сгради в Гомотарци – сградата на училището и читалищния салон, който разполага със сцена и възможност за кинопрожекции, от години не са ремонтирани и тънат в разруха.

С цел предоставяне на пространство за самодейци и професионални автори, както и за опазване на историята, културата и съхраняване на любовта към народното творчество, се създаде творческо пространство „Веридас“, което е първото по рода си в Северозападна България и предлага алтернативни възможности за споделен творчески процес, за себепознание и фокус в индивидуалната или колективна работа на представители от различни школи и креативни индустрии. „Идеята е творците напълно безплатно да ползват пространството от резидентен тип за вдъхновение, творчески търсения и провокации, а дейността на организацията да продължи да  се подкрепя от проекти, собствени средства, публично-частни партньорства, партньорства с местни бизнес структури и дарения“, споделя Миглена Георгиева, председател на УС на Фондация „Веридас“. „Нашата визия е да подкрепяме развитието на общността и да опазваме местния бит и култура чрез обособяване на Гомотарци като творчески център и артистична дестинация, която да привлича творци от страната и чужбина на открити пленери, фестивали, творчески школи и ателиета. За целта е необходимо реновиране на сградата на бившето училище, читалището, обособяване на открити и поддържани пространства, разработване на стратегия за привличане на публики – концепция, която вече сме тествали чрез проекта „Дунавски Аерариум“, финансиран от Министерство на културата чрез НФ „Култура“ и която може да се приложи и за други пространства“, допълва Георгиева. (Видео за проекта „Дунавски Аерариум“)

Друга инициатива, която подкрепя утвърждаването на Гомотарци като творчески център, е проекта „Като по конец – изкуството да рисуваш с нишки“ , финансиран по „Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество ’22“ на НФ „Култура“, който предоставя възможност за опазване на традиционни и забравени занаяти, практикувани от любители и хенд-мейд артисти чрез средствата на театралния пърформънс.

Разгледайте и Facebook страницата на читалището.

 

Автор: Миглена Георгиева

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.

Прочетете и другите материали на автора тук