Оля Генова, която помага на малки и големи да открият краткия път до планината

Оля Генова, която помага на малки и големи да открият краткия път до планината
Снимка: Личен архив

Повече от 10 години Оля Генова споделя с малки и големи своята голяма страст – планината. Желанието повече хора да се докоснат до планината, да я опознаят, обикнат и опазят е нейната движеща сила. Основната й кауза – децата, защото в тях е бъдещето, а основната и цел – да свърже повече деца с природата, да ги накара се влюбят в планината, за да станат нейни защитници.

Да бъдеш откривател

Оля отговаря за образователните програми и връзките с обществеността в Природен парк „Врачански Балкан” и вече 10 години от живота си посвещава да намери най-краткия път от планината до сърцето на хората. Дълго време организира ученически преходи сред природата. За част от децата това сe оказва и първи досег  с планината въпреки непосредствената близост, споделя Оля.  Най-лесния път до детското сърце за Оля е един – да се почувстват откриватели. „Откривателството е голяма движеща сила”, категорична е  Оля. Дългогодишният и опит с младежи показва, че най-често се впечатляват от образователните дейности, свързани с интерпретация и тези, които ги ангажират по-активно и ги кара да се чувстват откриватели.  По този начин те не са пасивни потребители на информация, а активни участници. Така учениците навлизат и безпроблемно в иначе сложни теми – каква разлика между резерват, защитени територии, какви защитени растения и животни на територията на парка и други. Този подход им помага да разбират, научат и запомнят информация, която малко възрастни знаят.

Вроденото детско любопитство

Най-впечатляващи за децата винаги са били  по-любопитните факти, любимата тема е менюто на прилепите. След това идва и най-трудната и предизвикателната част: „След като веднъж сме ги  запалили да поддържаме това любопитство и интерес живи”, обобщава Оля. За съжаление заради административната тежест на подобни събития и множество изисквания тя преустановява тази дейност. Именно заради това тя препоръчва нов, по-ефективен подход за работа. Според нея еко клубовете трябва да бъдат финансирани oт самите училища. От огромна помощ би било и да се намали административна тежест при излизането на децата в планината.  По този начин според нея ще се улесни съвместната работа между училищата и дирекцията на парка и би било по-лесно организирането преход в планината, образователни или интерпретационни игри. 

Доказано работещи формули

Kaто положителна тенденция Оля отчита провеждащата се в момента кампания по обучението на специалисти по горска педагогика. Вече има доста активни представители на  предприятия и горските стопанства, които провеждат образователни дейности с деца. Работеща формула – е и работата с неправителствени организации. Тя дава за пример съвместната работа с Екоцентрик, с които заедно създават образователни пакети подробни инструкции за обучители, които са налични онлайн и могат да се ползват свободно от преподавателите. Успешен се оказва и опита с неправителствената организация CVS, които заедно организират международен лагер. „Нещата могат да се случат, но трябват повече човешки и малко финансови ресурси”, обобщава Оля. 

Природа – за малки, но и за големи

Децата се впечатляват лесно, но далеч по-трудна и предизвикателна се оказва работата с възрастните.  По отношение на по-зрялата част от населението основната и цел е да популяризира парка сред врачани, да припознаят собствената си планината. Въпреки добрата туристическа инфраструктура и близост до Врачански Балкан според нея недостатъчно хора се възползват от възможностите за рекреация, която планината предоставя. За да променят тази статистика от 10 години екипа на парка почти всяка събота организират походи в планината срещу съвсем символична таксата от 2 лв. за възрастни и 1 лв. за ученици.

Въпреки липсата на точна статистика за броя на участниците през годините, те вярват, че в случая най-важен е мултиплициращия ефект. „В групата има вече 15 постоянни участници. Някой туристи започват пътят си в планината с нас, но след това придобиват култура и увереност, научават пътеките, забележителностите и интересните места от нас и след време водят познати и приятели”, споделят от парка. За тях този мултиплициращ ефект за екипа е ключов и това, което ги кара да жертват почивното си време. „Има и хора, които се включват заради социалния контакт, за нас няма значение, стига повече хора да имат досег до природата и да се ангажират с нейното опазване заедно с нас”, обобщава Оля. 

Планина на скорост 

Все по-голяма популярност набират редица спортове като планинското колоездене и бягане. „Това също се оказа начин чрез спорта да доближим хората до планината”, смята Оля. През последните няколко години  планинско бягане става все по-популярно, защото единствената необходима екипировка са чифт маратонки. Дирекцията на парка работи с местни клубове, които организират вело състезания и маратони, съдейства с тяхната организация, с експерти се консултира маршрутите осигурява контроли по трасето, финансова помощ, трябва да ни информират – съгласуване, откъде минава самото трасе. При възможност съдействат с финансова и техническа помощ – с изработката на постери, плакати, популяризиране на сайта и социалните медии на дирекцията.  Oт парка отчитат, че най-популярни са дестинациите като Миланово, Очин дол и други места в близост до София. До тях се достига лесно, дори с влак и отнема не повече от час и половина. Белоградчик, Чипровци са също интересни, но са малко по-отдалечени, труднодостъпни, голяма част от хората са от София.

Зеленото злато

Според Оля колкото и странно и иронично да звучи най-големия неизползван потенциал и възможности създава недоразвитостта на района и планината. Фактът, че района предлага девствена природа създава конкурентно предимство пред други райони в България и дори Европа и е предпоставка за развитието нишов туризъм, които за разлика от масовия може да доведе в района платежоспособни туристи.

„Имаме проект за привличане на немски туристи в района с предлагането на тематични преходи, свързани с биоразнообразието. Има много голям интерес към подобни опознавателни маршрути. Това, което най-много впечатлява немците е, че е диво. Вече имахме една пилотна група, която направи осем часов преход, като през цялото това време  групата не срещна един човек. За тях това е нещо немислимо, защото в немските паркове е изключително натоварено по маршрутите. Това че планината е слабо развита и населана може да има негативен икономически ефект за местните, но може да се окаже голям плюс в бъдещите и да се използва за запълването на една ниша за туристи, които обичат дивата природа. За разлика от масовите туристи, тези са склонни да платят доста, за да доближат до наистина дива природа”, споделя Оля. Според нея разработването на подобен по-нишов и бутиков туристически продукт може да е причина за младите хора да се върнат. 

Природа за ценители

Има и редица растения, които могат да се видят само на територията на природен парк Врачански Балкан. Пример за рядко растение е растението Келереров центрантус, което може да види единствено на две места по света – във Врачанския Балкан, между Челопек и Паволче и по северните склонове на Пирин. Растението е многогодишно, тревисто, с височина на стъблото 50-120 см, от което се разклоняват цветовете. 

Визия за Враца

Бъдещето на Врачански Балкан и Враца си представя така: като място за бутиков и нишов туризъм, Враца като китен курортен град в подножието на планината, а защо не и средище на софтуерни фирми. „Ако трябва да си помечтая – градът е място, където хората лесно стартират нови неща и инициативи. Иска ми се хората да припознаят Враца като малък курортен град в основата на планината. Надявам се офисите на софуерни фирми да се изнасят към по-малките градчета, защото ние сме много удобно място за такова нещо. Някакъв път на чисто производство, нови индустрии”, обобщава Оля. 

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

Прочетете и другите материали на автора тук