За музикалната еволюция на “The Axe Project” – от миналото през настоящето към несъвършеното бъдеще

За музикалната еволюция на “The Axe Project” – от миналото през настоящето към несъвършеното бъдеще

Продължаваме с музикалната вълна и тема и днес се „срещаме” с представители на симфоник метъл групата “The Axe Project”. Повод за тази „среща” е новия им албум – “Future.Imperfect”, който през последните няколко седмици набира скорост и популярност не само в България, но в чужбина. С Георги Георгиев и Росен Георгиев, и двамата родом от Монтана, си говорим за миналото, настоящето и бъдещото, музикалната еволюция и новата концертна реалност. Не забравихме да си поговорим и за музикалната сцена в Монтана, а те не пропуснаха да отбележат признателността си към вярната си и следваща ги монтанска публика. Групата пусна и първото от десетилетие насам видео “Cry”.

Какво още може да очакваме от тях:

Новият албум на “The Axe Project”, озаглавен “Future.Imperfect”, трябваше да бъде представен официално на 13-и март в клуб в София, но събитието така и не се състоя заради извънредната ситуация. Албумът обаче набира скорост в наши и чужди класации. Как се приема от българската и чуждестранната ви публика?

Росен Георгиев: Да, за наше съжаление трябваше да отложим представянето на албума заради извънредната ситуация. Винаги съм казвал, че този албум (както и цялата трилогия) има свой собствен живот и сам решава кога и кой да вземе участие в него. От самото начало имахме страшно много ситуации, които се подреждаха или щастливо или нещастно, но винаги в точния момент. “Future.Imperfect”, може да се каже, че е албумът в който вложихме целия си хъс и енергия. Песните бяха създадени назад във времето и чакаха своя час и точните изпълнители. Може би малко хора знаят, че това е завършващата част на нашата трилогия, която започнахме през 2010-та година. Три албума, три епохи – минало, настояще и бъдеще. Мога да кажа, че това е и житейският път на групата, която следва своята музика. 

Разкажете ни тогава малко за предисторията на албума. 

Росен Георгиев: Всичко започна през 2001 г., когато решихме да направим първото демо на трилогията. Тогава може би не си давахме сметка с какво се захващаме и колко време ще ни отнеме. Започнахме с албум от осем песни с доста атмосферно звучене и готическа тематика на текстовете. Някак логично последва и втората част, която презентираше настоящето. Вторият албум имаше по-натурално звучене с песни, достъпни за голяма част от публиката. За да дойде и финалът с “Future.Imperfect”, който наистина е най-качествения ни продукт от страна на звук и изпълнение. Постепенно надграждахме всяка предишна част, като винаги сме се стремяли албумите да останат свързани както стилово така и в чисто техническо отношение. Ако ги слушате заедно един след друг ще усетите развитието от първата до последната песен и винаги ще бъдете свързани в историята. Странното е, че всеки албум сам по себе си също има своята красота. И може би това е специалното, което накара хората да ни обърнат внимание и да се радваме на интерес както в България, така и в чужбина благодарение на нашия лейбъл „Арт Гейтс” Рекърдс. Съдейки по ревютата постигнахме това, което си бяхме поставили като цел и малко сме изненадани положително дори. 

Георги Георгиев: В групата аз основно се занимавам с текстовете и когато дойде ред на „бъдещето” изведнъж се почувствах в свои води. Научната фантастика отдавна се опитва да даде отговор на въпроса „какво ако…” и да почерпим от там вдъхновение за заобикалящата ни реалност беше най-нормалното нещо на света. Смятам, че тематично нямаше как да има по-добро попадение предвид кризисната ситуация, след която нищо няма да е същото. Може би сме усетили подсъзнателно или просто всички признаци са били на лице? Всяка от песните в албума е инспирирана от любим научно-фантастичен роман, но ще оставим слушателите сами да открият кои са книгите! Някои от отговорите се крият и в дизайна на обложката. 

От колко години сте заедно и през какви промени е преминала групата – като стил, състав, търсене? 

Росен Георгиев: Двамата с Георги започнахме през 1999 г. да създаваме съвместно песни, но мога да кажа че истинската група се роди през 2010 г. със записите на първият ни албум. Сменяхме много музиканти докато открием точните хора, които могат да понесат отговорността да реализират мащабната идея, която имахме. Трябваха хора, които да не подчиняват музиката на себе си, а да се влеят в нея и да я направляват през своята призма. Мога да кажа, че хората с които работим последните 10 години дадоха истинското лице и облик на проекта. За тези 10 години направихме само две промени в състава и се задържахме заедно обединени от музиката и емоцията. Не мога да кажа, че сме се променили като стил. Правехме това, което песните искаха от нас и живеехме с тях. Развихме се като творци, като музиканти и мога да кажа като хора. Сега ако направя равносметка виждам, че цялата история на групата, всяко събитие си е имало причина.

Георги Георгиев: За стила може би най-правилния термин е еволюция. С годините вкусовете са се променили, както и стандартите за метъл/рок звук. Ние не преставаме да слушаме какво правят другите и по-скоро сме от групите, които биха искали да звучат модерно. Тъй като голяма част от продуцирането на албум си е вид изкуство всеки път се опитваме да постигнем нещо по-добро с наличния материал. Позволяваме си и доста смели експерименти понякога, като например соло на Теремин. Основно в този албум аз държах на ударния китарен звук в контраст с по-атмосферното звучене на предишните два. Може би загубихме малко от симфоничността, но пък по този начин по-атмосферните моменти, които също не липсват се забелязват повече. Мисля, че заедно с нашия саунд-инженер Владимир Бочев от “Zero Project Studio” постигнахме нещо наистина забележително и модерно като звук! 

За съжаление вече голяма част от концертите и фестивалите до края на годината се отмениха. Доста артисти и музиканти се ориентираха към организирането на онлайн концерти. Вие обмисляте ли подобни „изяви” или държите на контакта с публиката? 

Росен Георгиев: Някъде през 2012 г. направихме първият си онлайн концерт, излъчвайки на живо от клуб. Винаги сме били отворени към технологиите, но аз лично предпочитам контакта с публиката, реакцията, погледите. Енергията от сцената се предава и се връща многократно усилена. Това пренася музикантите в един друг свят. Имали сме участия в телевизионни предавания без публика и винаги ми е било странно да свиря пред камерата единствено. Усещането е друго, емоцията е друга. Но все пак можем да помислим и за нещо подобно. 

Георги Георгиев: Бъдещето ни завари неподготвени! Шегувам се, разбира се, бихме опитали онлайн концерт под някаква форма, но лично аз се надявам да не продължаваме дълго така. Иначе скоро ще се озовем в една друга любима книга – „Голото слънце” на Айзък Азимов! 

През последните близо два месеца много автори, артисти и музиканти предоставиха своя труд безвъзмездно. Ще върне ли публиката този жест в по-добри времена? 

Росен Георгиев: Винаги сме участвали в благотворителни инициативи и сме подкрепяли такива през годините. Но в крайна сметка изкуството изисква много усилия и труд от страна на музикантите, а при нас е било винаги емоционално. Смятам, че това което се случва ще накара хората, които идват на концерти да оценят всяко наше действие. В някакъв момент хората бяха пренаситени от концерти и за тях това стана ежедневие. Емоцията стана рутинна. Лично аз смятам, че този глад за музика ще накарат хората да имат по-реална преценка, както за групите така и за музиката, която те представят. Нищо няма да е същото.

Георги Георгиев: Публиката ако желае може да започне да ни се отблагодарява още сега, защото всяко слушане, гледане и споделяне в платформите не е напразно. Ако искате да ни подкрепите – сега е момента!

Съществена част от групата е родом от Монтана и през годините се участвате в музикалната сцена на града. Защо и какво ви кара да се връщате? Какво ви дават тези участия?

Росен Георгиев: При нас като че ли е валидна сентенцията „Никой не е пророк в собствената си страна”. Концертите в Монтана са рядкост и се случват през няколко години. Последния ни концерт в Монтана обаче беше зашеметяващ – взехме участие като една от хедлайнер бандите на фестивала „Изкуството е…” в неговото седмо издание. Освен че имахме възможност да се докоснем до талант като Рони Ромеро, наистина се заявихме пред публиката в Монтана като солидна банда, израснала през годините. Последното ни голямо участие беше миналото лято на фестивала в Мъглиж, където отново имахме удоволствието да свирим преди една от хитовите банди в България – Контрол. Имаме много голяма подкрепа на хората в Монтана, които през дългите години не спряха да ни насърчават и да ни следват и в други градове. Това, което постигнахме е да покажем, че Симфоничния метъл има почва в България, дори и в Монтана. Всяко участие ни кара да се докоснем до емоцията на публиката, когато покажем цялата си енергия и да впечатлим дори хората, които ни критикуват.

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

Прочетете и другите материали на автора тук