Легендарните женски образи на Белоградчишките скали
Тихомир Алексиев - Роки
Невероятният спектакъл от скални образи край Белоградчик носи за много хора не само естетическа наслада, но и път към духовни търсения. Заставайки пред тях, съзнателно или не пренасяме своя фокус върху универсални за отделната личност и културната общност символи. Сякаш ме застанали пред самия храм на Великата Майка, изваян в скалите и изненадващо пластичен в играта на светлина и сенки. Не е чудно, че много от скалите в района носят имена, водещи към култове, познати у нас от векове – Мадоната, Богинята Майка, Конникът… Може би най-близки за човешката душа са онези места, свързани с женското начало и почитането на богинята закрилница – Земята. Много нейни превъплъщения са ни познати от скалните скулптури край Белоградчик, а проявленията на почит към нея са различни. Нека се разходим!
Коя е Великата Майка? Бендида, Кибела, Гея, Артемида, Богородица, Митохондриалната Ева? Родоначалница, покровителка на жените, на майчинството, на животните, олицетворение на самата природа и земята. Носителка на плодородието и живота, но и на страшна, разрушителна сила в яростта си. Може би архетип, дълбоко заложен в нашите психични модели? Която и да е тя, най-сигурното общо между нас – живите същества на Земята е, че сме родени сред нейните удивителни простори. Ние сме силно зависими от това, което се случва с нея, а природните стихии ни напомнят, че сме в нейната власт. Сигурно и затова я почитаме. Нейните образи се разкриват в свещените текстове, изобразителното изкуство, сакралната архитектура и народните песни. Понякога тя сама създава свои собствени храмове и култови места. Да използваме клишето, че се „крие навсякъде“ ще е неподходящо, тъй като тя изобщо не се крие, а е просто навсякъде около нас. Из просторите на Северозападна България, сред специфичната местна култура, нейните образи се разкриват сред храмови комплекси и чудни скални образи.
Богинята Майка е скален феномен, разположен красиво сред каменни грамади и зелени гори, на разходка разстояние от Белоградчик. С това название е известна сравнително отскоро – за някои от местните тя е популярна като Маймуната, а в един стар пътеводител на Белоградчик скалата фигурира и като „глава на неандерталец“. Алтернативни изследователи откриват нейния профил сред пещерните рисунки от Магурата. Поставя се въпросът за човешка намеса при създаването на скулптурата, подчертавайки нейната относителна двустранна симетричност, нетипична за останалите скали и особено за Мадоната. Обозначена в „Гугъл Карти“ като “Goddess Mother”, скалата привлича все повече посетители и поставя много въпроси относно своя произход и значение.
Древните траки, техните предци, а и всички древни народи са почитали женското начало – в това няма никакво съмнение. И до днес в народните традиции и култура са запазени живи въглени от тази почит. През Новокаменната и Каменно-медната епохи най-важният култ за обитателите на Балканите е почитта към осигуряващата плодородие и защита Велика Майка. Доказателство за това са многобройни артефакти, като наскоро откритата (през 2021 г. под ръководството на Георги Ганецовски от РИМ – Враца) фигурка при разкопките на пластове от Каменно-медната епоха, в местността Калето край Мездра.
За съжаление нямаме доказателства, които да потвърдят дали и кога конкретно в древността скалата край Белоградчик, известна днес като Богинята Майка, е била култов обект. Необходимо е да бъдат открити археологически потвърждения, като например оброчни плочки, култови фигурки, ритуални дарове и т.н. Дотогава можем да се утешаваме с еволюционната хипотеза и генетиката, според която имаме общи неща както с маймуните, така и с неандерталците. Според една сравнително нова научна хипотеза за еволюцията на Homo Sapiens, още когато сме били в Африка преди повече от 100 000 години е съществувала наша прамайка, от която всички хора можем да изведем произхода си по майчина линия. Казано по друг начин – условно наречената от учените Митохондриална Ева е майката на всички майки. Харесва ми да виждам Африканската Ева в образа на Богинята Майка и да си мисля, че между науката и вярванията на хората не съществуват огромни пропасти, а само различни гледни точки. Според Юнгианската психологична школа е естествена реакция на човешката психика да търси смисъл и да открива или създава образи, които да вълнуват и водят в себепознанието. Особено когато става въпрос за архетипни символи, като Майката, Бащата, Детето или Божественото дете. Такива, каквито ни се разкриват в легендата за Мадоната, Конникът и Монасите.
Зад Богинята Майка, оттатък долината, на отсрещния хребет един скално изваян майчински образ държи дете в закриляща поза. Това е Мадоната. Легендата разказва, че тя била красива монахиня, която имала сърдечна връзка с някакъв благородник. Дълго прикривала тайната си, докато сред манастирските стени не проплакало бебе. Съвет на сестрите и братята от близкия мъжки манастир решил да анатемоса и прокуди грешната монахиня заедно с детето. Мадоната се заскитала безпомощна, прокудена и отхвърлена. Конникът я търсил, за да я спаси, но не могъл да я намери. Сам Господ се разгневил на човешката несправедливост и липса на милосърдие и вкаменил всички участници за поука на следващите поколения. Има нещо много вълнуващо в образа на закрилящата майка и нейната история, която не оставя човешкото сърце безучастно. Трябва да призная, че не ми е чуждо да мисля за Мадоната в образа на самата Богородица, а за детето като за самия Младенец; и в същото време е плашеща идеята, че те могат да бъдат прокудени и бездомни. Може би затова почти няма дом без икона на Богородица с Младенеца, която да го закриля.
Почитта към майката не се изразява само в народните вярвания и легендите. Забележително е, че старите торлашки фамилии вместо да окончават на мъжките „ов“ и „ев“, често носят окончанието „ин“, което е белег за матрилинеарност, т.е. за извеждане на рода по майчина линия. Едва ли е случайно, че през османската епоха, съборен център на католическата кустодия в България е черквата „Санта Мария“ в Чипровци. Много са примерите за специалното място на майката в културата на българския Северозапад, сякаш носеща всички черти на Майката Земя – даваща живот и грижа, но и страшна в гнева си. С кръгла пита в едната ръка и размахваща точилка с другата.
Една от най-открояващите се и познати образи от панорамата, разкриващата се южно от Белоградчик е Ученичката. На главата ѝ има баретка, косата е вързана отзад, на гърба носи раница, а полата и е дълга до земята. Тя представлява скален силует, който изглежда вълнуващо жив. Според разпространената легенда, нейната история е свързана с други два скални образа – Мечката и Дервишът. Историята ни отвежда някъде през османската епоха, когато ученичка споделяла любовта на едно момче. Срещите им ставали недалеч от съществувал тогава в Белоградчик дервишки манастир. Един млад дервиш от манастира, вместо да се посвещава на мистичната си връзка с Бога, все отправял ревнив поглед към момичето, което се срещало с любимия си. Един ден дервишът отишъл с измислени обвинения към момчето, което довело до неговото затваряне. Вечерта дервишът отишъл до мястото на срещата с ученичката вместо набедения момък. Щом го видяла, девойката се уплашила и побягнала. Но поради тежката раница или заради друга причина, започнала да изостава и да бъде застигана. В отчаян опит да избяга тя започнала да се катери по стръмните скали до Белоградчик. Внезапно била пресрещната от мечка. Озовала се между дервиша, мечката и пропастите, ученичката се помолила на Господ за някакво избавление. Разнесъл се гръм и всички участници в драматичната сцена се вкаменили. Днес Ученичката се възвисява сред околния пейзаж, напомняйки ни, че трябва да пазим невинността.
Великата Майка във всичките ѝ роли, представени сред скулптурната галерия на Белоградчик, носи посланието да пазим истината, да почитаме майките си и да опазваме земята. И това не е просто препоръка, а и предупреждение, защото както напомня една аборигенска поговорка: „Грижете са земята и тя ще се погрижи за вас. Унищожавайте земята и тя ще ви унищожи!“
