Теодор Пушкаров за пчеларството като философия и начин на живот
Нели Найденова
Теодор Пушкаров е потомствен пчелар, наследил занаята от своя прадядо. Дадо му също е пчелар, по-скоро любител. „След смъртта на дядо ми починаха и кошерите”, но по-късно и неговия внук се връща към пчелите и кошерите. Теодор отдава интереса си към пчеларството не само на семейната традиция и история, но на личната инициатива и интерес. Той е от хората, които винаги са знаели и следвали призванието си. „За друга работа не съм мислил никога, пък и друго не съм работил никога”, споделя Теодор.
Теодор се занимава с пчеларство от 2002 г., а от 2008 г. отглеждането на пчели за него се превръща от хоби в професия. Започва с 80 кошера по програмата Млад фермер, а в момента разполага и се грижи за между 120 и 150 кошера.
Живее в Монтана, но почти всеки ден пътува до пчелина в малкото планинско селце Меляне, в зона от мрежата Натура 2000 „Западен Балкан“.
Противно на общото мнение, че пчеларството е сравнително лесна професия и не изисква толкова отдаденост, Теодор споделя че като повечето занаяти и този е изискващ. Необходими са ежедневни грижи и усилия. „Постоянно съм ангажиран с пчелите, това включва ремонти и боядисване на кошерите, косене на трева, а няколко дни от седмицата отделям и на фермерския пазар в София”, накратко описва работна си седмица. Пазарите определя като много полезни, защото това е мястото, където производители като него успяват да реализират голяма част от продукцията си и да се срещнат с клиентите си. „Директния контакт може би е най-важното. Имам редовни клиенти, които вече са ми приятели и държат да си купят от мен. Случвало се е жена ми да отиде на пазара, но клиентите да изчакат да се появя. Има хора, които не гледат етикета, искат да си купят от мен”, споделя Теодор. Контатът по думите му помага за изграждането на доверие.
„Като всеки занаят пчеларството е труден, но ако го вършиш добре, може и да е лесен занаят”, споделя разбирането си за професията Теодор. Ключовото според него е да се проявява разбиране, търпение, последователност и да се спазват определени правила.
„Пчелите са живели милиони години и са оцелели, имат един начин на живот, а нашата работа е да не го променяме и налагаме нашите правила. Трябва да създадем максимално добри условия за техния живот и те ще ни се отплатят”, споделя той своята философия за занаята.
Използването на препарати за растителна защита е огромен проблем, но не и при него, защото кошерите на Теодор за разположени в сравнително чист район. Той не изключва възможността това да се окаже голямо предизвикателство в бъдеще, защото по думите му масово се игнорира проблема и научните изследвания и доказателства за вредата от използването им. Теодор е завършиш академичното си образование в Аграрния университет в Пловдив преди години, но продължава да следи и да се интересува от открития в областта. С доза притеснение споделя за резултати от международно изследване, включващо 4000-5000 хиляди препарата за растителна защита. Резултатите от това проучване сочат, че всеки един от тези препарати „остава в растението и от там в пчелата след като събере нектара и прашеца и всяко едно пръскане оказва влияние”.
Със съжаление споделя, че засега няма интерес към продукцията в Северозападния край, което той отдава на факта, че в много от селата, хората имат роднини или приятели, които произвеждат мед и съответно трудно биха станали клиенти. „Все още няма култура и все още голяма част от хората предпочитат големите вериги, а не чистата храна. Но от друга страна не може всички да бъдем еднакви”, обобщава Теодор.
