Сурва, весела година!
Тихомир Алексиев - Роки
Снимка: Ладислав Цветков, източник: ladyzone.bg
Както навсякъде по света, така и за българите посрещането на Нова година е един от най-тържествените моменти в празничния календар. Макар да има своите съвременни влияния като пиенето на пенливо вино и обратното броене, в българската култура живеят стародавни новогодишни традиции, носещи дълбока символика. В традиционната култура се преплитат две основни линии – православната, която почита светецът и богослов Свети Василий и народната, която е посветена на първия ден от слънчево-календарния цикъл. Затова и празникът има две имена – Васильовден и Сурва или Сурваки.
Василий Велики е християнски светец, епископ и богослов, роден и живял през IV в. в Кесария Кападокийска (днешния град Кайсери в Турция). Макар животът му да е посветен на религиозната литература, епископските дела и монашеството, неговият образ е успял да се наложи сред народните вярвания на някои народи в ролята на Добрия старец. Децата в Гърция очакват своите подаръци именно от него. Същото важи и за ромските общности – само че при тях се нарича Банго Васил (Куция Васил) и почитането му се свързва с образа на ромейския император Василий I, който се счита за покровител на преследваните им прадеди. В българската традиция по-силна е връзката с хилядолетния слънчев земеделски календар, характерен за всички индоевропейски народи. Затова и в старите български вярвания гръцкото име Василий (василевс, владетел) е заменено от Сур или Сурва. Според автора на първия следосвобожденски учебник по история Добри Войников, в старите народни български вярвания, Сурь е бог на календара и слънцето, като името му поразително съвпада с ведическия индийски слънчев бог Суря.
Разгледани в този контекст, сурвакарските традиции в Северозападна България, а и из цялото наше етническо землище, придобиват по-ясни очертания. Новата година е „Млада Бога“ или прероденото слънце. Сурвачката е не само вълшебна пръчица за наричане, но и соларен символ, чрез сплетените в кръг срещуположни клонки. „Сурва“ не е някаква безсмислена фраза, а пожелание за слънчева и плодородна година. Празникът е един от акцентите в обредния цикъл, който започва на Бъдни вечер и завършва на Йордановден – период известен като „мръсни“ или „некръстени“ дни. Ритуалите през тези дни включват горене на бъдник през най-дългите нощи, прогонването на злите сили от коледари и сурвакари и накрая очистване с вода на празника Водици (Йордановден).
Из целия северозападен край сурвакарите са момчета, а през последните години и момичета, които носят жилавостта и силата на младостта. Те са тези, които имат духовна енергия, за да влеят сила в магическите фрази. Не е случаен и изборът на дряна за изработване на сурвачките. Той е жилав и издръжлив, а по време на празничния цикъл е осеян с множество пъпки – символ на плодородието. Дряновите пъпки се слагат на новогодишната баница или обреден хляб. Сурва е и празникът, който включва както слънчеви обредности, така и такива свързани с водата. След като обходят селото, сурвакарите хвърлят своите сурвачки в реката, което предхожда наричането на мълчаната вода и ваденето на кръста. Много са регионалните и дори семейни вариации на тези обичаи, но по-важни са не конкретните обредни действия, а вложената духовна енергия и символика.
За вдъхновение споделяме видеоклип, в който можете да видите как се прави сурвачка от традиционни материали.
