Бабинден – празникът на тези, които посрещат живота

Бабинден – празникът на тези, които посрещат живота

Бабинден е един от най-големите народни празници и на 21-ви януари той се отбелязва по стар стил. Денят е посветен на възрастните жени, които в миналото са помагали на родилките, а от 1951 г. Бабинден е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.

На този ден се изразява почит към жените, които са „бабували“ (помагали на родилките) по време на раждането. Празникът стига до нас от далечни времена, но е запазил своя замисъл. Антрополозите отнасят произхода на Бабинден към езическите ритуали на древните славяни. Повечето от обичаите са изчезнали с годините, в които е просъществувала тази традиция, но се помни идеята и се съхранява уважението към жените, които помагат на новия живот да се появи на бял свят. Празникът все още се отбелязва в малки градове и села с пресъздаване на някои от обичаите, както и с песни и танци на местни фолклорни групи.

В този ден е вплетена и символиката на водата и нейното пречистващо значение. Майките, които са скоро са добили рожба, поливат на възрастната жена, която им е бабувала. Това се прави за здраве на техните рожби. След това те я даряват с дарове като чорапи, кърпа, сапун и риза. На някои места правят и ритуално окъпване на бабата като целта на това действие е да се постави ново начало, а водата е символ на пречистването и пътя към него. След това празникът преминава в поставяне на празнична трапеза, която се нарежда в дома на възрастната жена и там младите булки и невестите носят ястия като баница, варена кокошка, погача и бъклици с ракия или вино.

баба бебе

Любопитен факт е, че е имало и редица от вярвания за това какво може и какво не е позволено да правят родилките, за да се раждат здрави и силни деца. Периодът от 40 дни след раждането също е бил много важен и младите майки са спазвали всички забрани и вярвания, за да предпазят рожбите си от опасности. Например раждането трябва да се пази в тайна и само най-близките могат да знаят за него. Също така огънят в огнището не трябва да угасва нито един път чак до 40-ия ден. Кръщаването на детето също е бил много важен момент и дотогава младата майка не е трябвало да става от леглото или да остава сама.

Също така кръстницата е къпела детето до 40-ия ден и при къпането е използвала мас. Някъде пък се е сипвала мъничко светена вода при къпането на бебето.

В наши дни отдаваме благодарност и уважение към акушер-гинеколозите, които полагат грижи за новородените бебета и техните майки. В някои от болниците също се извършва ритуално измиване на ръцете и има празненства, свързани с Деня на родилната помощ.

Относно автора

Моника Тинчева

Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.

Прочетете и другите материали на автора тук