Родената в Северозапада първа българска киноактриса – Мара Нонинска

Родената в Северозапада първа българска киноактриса – Мара Нонинска

Родената в Северозападна България Мара Нонинска е първата българска киноактриса и в редовете по-долу ще ви запознаем с нейната история.  Тя идва на бял свят на 13 декември 1883 г. в село Борован и известна и с псевдонима Мара Липина заради участието и в първия български филм „Българан е галант”.

Като малка в училище тя се изпъква с отличен успех и артистични умения, които показва на сцената на читалището в Борован, но към онзи момент никой дори и не предполага, че след време тя може да бъде професионална актриса.

Мара се премества да учи във Враца, а след като завършва 10-и гимназиален клас, хазайката и Гинка Менканджиева решава да се премести да живее в родния Велико Търново и  и предлага да замине с нея. Момичето приема и завършва гимназия в старата българска столица, като там тя преминава през социалистически кръжоци, ръководени от Вела Благоева. Искрата на тези изключително модни по онова време социалистически идеи до такава степен я запалва, че когато се връща в Борован като учителка в основното училище, разпространява идеите сред своите колеги и от съседните села.

Наред с това Мара Нонинска се захваща и с театрална дейност. Събира около себе си ентусиазирани самодейци и след няколко репетиции през зимата на 1906 г. тя участва в представлението „Нора” от Ибсен, в което младата актриса изпълнява главната роля. След успехтът на постановката, самодейната трупа Белослатинска околия, за да я видят повече хора. Окуражени от приемствеността, артистите подготвят и пиесата – „Многострадалната Геновева”.

 

Скоро след това заради социалистическата си дейност Мара Нонинска е изпратена да бъде учителка в село Девене, където остава само една година, след което заминава да търси работа в София. Така случайно среща актрисата Роза Попова, с която са учили в Търновската гимназия. Приема веднага предложението и да отиде на нейното място в Пловдивския театър, което е освободила с идването и на щат в Народния театър. Там, започвайки работа в театъра, се запознава с бъдещия си съпруг Георги Митяев, който е директор на театъра в Пловдив. Така започва продуктивният им семеен и творчески път.

Досегът и с киното идва благодарение на известната за времето актриса Адриана Будевска. През 1910 г. я препоръчва на режисьора Васил Гендов, който замисля да направи първия български филм „Българан е галант”, но никоя от неговите познати в Народния театър не се съгласява да участва, за да не си подбие реномето на драматична актриса. Добре е да отбележим, че към онзи момент на киното се гледало като на „низко” изкуство. Мара обаче се съгласява и така на 16 май 1910 г. започва процесът по заснемането на бъдещия игрален филм „Българан е галант”. Тя изпълнява ролята на младата дама под псевдонима Липина.

Снимките продължават около три седмици, като през цялото време към тях се сипят хули и ругатни от минувачи, които стават свидетели на процеса. Актьорите издържат докрай хулите и ругатните. Целият екип е възхитен от Мара Миятева, която вижда, че киното е изкуство с бъдеще.

Премиерата на филма се осъществява на 13 януари 1915 г. Той е черно-бял, ням, комедия и трае само 15 мин., но слага началото на българското кино.

Миятева не присъства на премиерата, най-вероятно заради хулите, които получава и от театралното общество. Смята се, че филмът е загубен и са останали едва 1-2 кадъра от него. Участието на Мара в „Българан е галант” и създава толкова много неприятности, че е принудена да напусне Пловдив. Постъпва с конкурс в Народния театър, където е назначена на щат и играе до 1919 г. Играе в пиеси като „Хамлет”, „Ревизор” и „Вампир” и скоро става любимка и на софийската публиката. Междувременно се снима в още един филм – „Баронът” на режисьора Кеворк Куюмджиян, където играе ролята на Милионерката.

През 1919 г. Мара Миятева заминава за Рим, където две години учи сценично майсторство. Тя се връща в България в края на 1921 г. и се включва в трупата на работническия театър „Ренесанс”. От 1923 г. отново е в състава на Народния театър и участва в в „Химн на нищетата” и „Клубът на ергените”. На 25-и декември 1926 г., първата българска киноактриса умира на 42-годишна възраст в разцвета на своята кариера.

Относно автора

Лилия Христова

Лилия се занимава с писане от незапомнени времена. Най-любимите ѝ човешки творения са джагите и поредицата за Хари Потър. Вдъхновява се от приключенски пътешествия, природата и смелите човешки истории. Има корени в Северозапада и винаги е имала специална връзка с този регион. Смята, че той крие множество интересни неразказани истории и красиви, непознати места, за които си струва да научим повече.