Древните загадки на пещера Лепеница
Тихомир Алексиев - Роки
Всяка малка или голяма общност по света има своите „свети места“, където се прекланя пред Бога и почита паметта на предшествениците си. Сред тези светилища на човешкия дух има някои като Йерусалим, Мека, Варанаси и връх Кайлаш в Тибет, чието влияние далеч надхвърля местните общности и са фокус на цели цивилизации. Понякога тези места са храмове и мавзолеи, a понякога природни местности или обекти – свещени гори, дървета, извори, скали, водопади, върхове и пещери – списъкът е на практика безкраен, както разнообразието на природата.
Както всички останали, хората от Белоградчик имат своите храмове, като духовните търсения не се ограничават единствено между техните стени. Край града се простират на десетки километри въздействащи образи, изваяни сред масивите на Белоградчишките скали. Тези образи грабват човешкото въображение, което в една трудно предвидима игра ги свързва в истории. Раждат се легенди. Нещо повече – раждат се митове, в които Бог и човек се срещат. Истории, в които Бог взаимодейства с човека директно – като в Мойсеевите дни.
Не е чудно, че Белоградчишките скали са се превърнали в култово място – същински храм на открито, където местните хора и гостите на града се прекланят пред нейно величество Земята. Без да е внушителна и недостъпна като Хималаите и Каракорум, природата на Белоградчик (надморската височина е като на София) открива каменни грамади, оформени от нейните опитни скулптури в замъци, кули, дракони, животни, хора и каквото въображението може да роди, а то хич не е малко.
Вместо да е догматичен, местният култ към Земята е свободен за интерпретации. Макар да има установени имена на скалите, които са предмет на преклонение, те не са изписани в свещени книги или в регистър на културните ценности. Във времето имената и значенията могат да се променят, но не само те. Самите скали се променят, тъй като техните ваятели никога не спират своята работа. Водата, слънцето, вятърът и вътрешните земни сили непрекъснато дооформят своето творение, вечно недоволни и вечно търсещи, както самата Земя, създала това огромно живо разнообразие, което сее, полива и накрая прегръща обратно за нов цикъл.
Още с появата на земеделските общности през Новокаменната епоха, хората осъзнали силата на Земята да ги изхранва и нуждата от календар, който да им съдейства в планирането на техните дейности. Те бързо разбрали, че дължат подслона и насъщния си на нея, а също на Слънцето, без чиято живителна енергия планетата ни щеше да е безжизнена пустиня. Още от тогава, а дори преди това, Земята е свързана с женското начало и почитана като майка. Слънцето, като източник на жизнена енергия и пример за движение, символизира мъжкото начало. Тези представи са така дълбоко залегнали в нашите колективни възприятия, че дори по-късните монотеистични религии по-скоро се нагаждат към тях, отколкото да ги изместят. Така Богинята Майка се превръща в Богородица, а Слънцето остава дълбок символ в народните вярвания от сурвачката до тревненското слънце.
Лепеница
Край Белоградчик изпъкват няколко скални образа, които ни връщат към корените на нашите общи вярвания, популярни с имената си – Мадоната, Конникът, Богинята Майка, Лепеница. Всяко от тези превъплъщения на женското и мъжкото начало има своя история със своите нюанси и противоречия. Едва ли ще можем да разгадаем загадката зад всеки образ, но поне може да се опитаме с един особено необичаен – пещерата Лепеница.
Лепеница не е скална скулптура, а пещера, която е твърде нетипична. Обикновено пещерите се образуват, вследствие способността на водата да разтваря определени видове скали като варовик, мрамор, гипс и каменна сол. Обаче пясъчникът и конгломератите, от които са образувани Белоградчишките скали, не се разтварят от вода. Напълно липсват сталактити, сталагмити и други карстови образувания. Тогава как се е образувала пещерата?
Да оставим засега настрана този въпрос и да видим кога се появяват първите хора. Според археолозите, древните са обитавали пещерата още от Каменно-медната епоха, преди между 4000 и 5000 години, познавали са земеделието (открити са зърна от три вида пшеница, ечемик и ръж), отглеждали са кози, овце, говеда, прасета и коне. Познавали са календара и, както се предполага, са почитали Слънцето и Земята. Дотук свършва това, което науката може да докаже със сигурност за техните вярвания и идва съвременния човек със своите такива. В днешни дни култът към Земята и Слънцето също има своите последователи. Те се събират на важни календарни дати като пролетното и есенното равноденствие и лятното и зимното слънцестоене, за да наблюдават проникването на слънчевите лъчи в дъното на пещерата, пресъздаващо символичното (пък и физически съвсем реалистично) „оплождането“ на Земята от Слънцето. Според някои независими изследователи, на върха на скалния масив, в който е издълбана пещерата, има „звездна карта“, за която трудно могат да се намерят археологически потвърждения, които се търсят по-скоро с методите на палеоастрономията.
Но кой е „издълбал“ пещерата? Според някои привърженици на смели хипотези, пещерата Лепеница (а и Белоградчишките скали като цяло) са творение на една древна и развита цивилизация или раса, която ни е оставила познанието за най-важните теми за човечеството като Сътворението, Женското и Мъжкото начало, съвършения календар и историята преди историята. Не е трудно да се съгласим, че скалите са важно послание към човека, но от кого и какво? Една от хипотезите за името на пещерата е, че произлиза от глагола „лепя“ заради откритите следи от измазване с глина и древни строителни дейности в пещерата. Праисторически жилища от същата епоха, открити в недалечната пещера Магура, са изградени с подобни строителни техники, използващи глина за оформяне на пещерни домове. Една от най-удивителните традиции, които сме наследили от древните, е именно тази строителна техника – използваща глина, говежда тор и изплетена конструкция, която се запазва в района чак до средата на ХХ в. Хиляди години отделят домовете, изградени по този начин, но направата е почти непроменена през сменящите се епохи, империи и култури.
Идеята за човешка намеса в оформянето на пещерата се подсилва от това, че когато сте вътре и погледнете навън, виждате как горният отвор на пещерата е с формата на съвършено око, може би окото на богинята Земя, която наблюдава своите любими рожби – небето, скалите, горите, животните и хората. Според някои мнения древните, виждайки нейните качества за подслон и свещено място, са дооформили свода ѝ, който изглежда впечатляващо симетричен и подсилва ефекта на отвореното навън око.
Произходът на пещерата не е бил предмет на задълбочени научни изследвания. Експедициите на Боев и Илиев от 1988-90 г. установяват животинските и растителни останки, но извършени от двама зоолози, изследванията не поставят фокус върху геологията и релефа. Те дават сведения за археологията, като в пещерата все още може да се види частично запазен археологически пласт, от който излизат парчета керамика.
Като студент по география подготвях курсова работа за образуването на ниши и пещери в пясъчниците на Белоградчик, които на местния диалект се наричат „печове“. Тогава (през 2002 г.) пещерата беше забравена, нямаше дори Гугъл Карти и преоткриването ѝ се случи след три експедиции, помощ от приятел и консултации със старите спелеолози от пещерен клуб „Бел прилеп“ – Белоградчик. Но трудното достигане си струваше всички усилия. Още тогава вниманието ми бе привлечено от една от удивителните черти на пещерата – нейната двуетажност. Тази особеност ми подсказа, че образуването се е случило на два етапа и основният заподозрян отново е… водата.
Още при нейното образуване преди 230 млн. години от влачени от древните реки пясък и камъни, някои от скалните пластовете се спояват по-плътно, докато други са сравнително по-неспоени и податливи на разрушаване. Когато преди около 30 млн. години земята в района се издигнала, вследствие на Алпийския нагъвателен цикъл, образувалият се планински свод се разпуква в дълбочина и поради ерозията (разрушителното действие на водата) по-старите скали от вътрешността на земната кора се разкриват. И така 200 млн. години летаргия приключват. През следващите 30 млн. години Земята ангажира своите най-добри ваятели – водата, слънцето, вятъра и живите същества да оформят една от най-възхитителните галерии, посветени на нейното собствено величие. Самата тя понякога разтърсвала снага, за да ускори работата по непрекъснатото рушене и създаване. Защото в основата си сътворяването е и акт на разрушение.
През междуледниковите епохи, когато климатът е бил по-горещ и влажен, всеки дол и всяко дере представлявало буйна река, която безжалостно рушала и отмивала пясъка на скалите. Когато достигала до по-слабо споени пластове, реката се всичала с лекота и издълбавала подмоли и ниши, който процес е подпомогнат от вертикалните и хоризонтални пукнатини, образувани при нагъването на земната кора. Когато скалите се издигнали още при следващите тласъци на нагъвателния цикъл, реката в Лепенишки дол се заела с долните пластове на скалното тяло, издълбавайки отвор в долния слабо споен слой, отделен от горния чрез устойчив пласт. Водата може да разтваря, но може и да ерозира скалите, превръщайки разрушените частици в инструмент на самото разрушение или също толкова вярно – творение. Така може да се е образувала чудната двуетажната пещера, но науката изисква доказателства, които да потвърдят хипотезата.
Лепеница си остава мистерия, както по отношение на своето образуване, така и по отношение на вярванията на нейните древни обитатели. Има много хора, които са склонни да вярват, че „точно така е било“. Да не забравяме, че никой от нас обаче не е бил там при образуването на пещерата, нито е участвал в ритуалите на древните хора. Всеки може да има своята история, защото Белоградчишките скали разпалват въображението и поставят въпроси, но се усмихват иронично на нашите категорични отговори. Земята разкрива своите тайни трудно и е нужно смирение и търпение.
