Зоната на комфорт може и да е в дискомфорта

Зоната на комфорт може и да е в дискомфорта

Слушам подкаста на „Призни” с Филип Захариев и Соня Валериева. Той изрича тоталното клише, че човек истински живее когато е извън зоната си на комфорт. За първи път осъзнавам  че ежедневните ми терзания, особено през последния месец, са точно това – смисленото преживяване в едно особено пространство и време далеч от комфорта.

Имам мигове, в които усещам, че светът спира. И не говорим за мигове, в който разбирам, че нещо трагично – инцидент, природно бедствие или протест са се случили. Говорим за секундата, в която научавам, че прогнозата за времето в деня на събитието, което организирам е лоша. Или пък когато съм помолила местен ресторант да приготви за празника ми солени палачинки, а той ми е сервирал нещо, което прилича на майонезено чудовище поръсено с настъргано яйце и украсено с розичка от шунка тип Балкантурист 1978 г.  Тогава притихвам и просто спирам да говоря и мисля. Блокирам.

Никой не се ражда в баланс със себе си

Връщам се на Филип. Прав си, братле. И всички вие, които говорите за зоната на комфорт. Вече си визуализирам перфектния душевен баланс като амплитудна диаграма, в която се редуват хиперактивност с летаргия. И определено по-запомнящо се е първото. Именно там се замисляме за зоната на дискомфорт, която пък ни дава толкова много. Предизвиква ни на дуел със собственото „Аз“. Никой не се ражда в баланс със себе си. Ако беше така нищо нямаше да е както сега. Вселената вероятно щеше да е онова райско място, което религии и учения се опитват да опишат от хилядолетия.

Дискомфортната зона блести най-ярко

Обръщам се назад и осъзнавам, че животът ми в дискомфортната зона блести най-ярко. Забравила съм романтичните разходки, свещите на тортите за рождените дни, забравила съм красивите рокли и бонусите към заплатите. Помня обаче как на 16 миех чинии в една видинска сладкарница, за да събера пари за море. Ясно помня, че работех в Макдоналдс на околовръстното в София със същата цел. После изплуват картини на 14 часови смени в складове в Лисабон или Братислава преди голямо откриване на нов магазин, преобличане на тежки и високи манекени по 30 пъти, защото на някой не му е харесал как е изгладен един ръкав. После в ума изникват епизоди на ранно ставане и пътуване в метро, което сякаш е дошло само за мен, защото съм първа на перона.

Както си го направиш

Около тия случки обаче помня едно удовлетворение, усмивка, странна смесица от удоволствие от умората  адреналина, красиви хора, добри приятели, широки усмивки, наздравици. И си казвам: тя зоната на комфорт може и да е в дискомфорта. Зависи как си го направиш.

Може да слушате подкаста, от който Белла се вдъхновява за този текст, тук:

 

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от родния си край се завръща и от 2020 г. му се посвещава изцяло. Част е от „Sтетика“ - платформа за събития, благодарение на която се среща с изумителни същества. Вярва, че Видин е паралелна реалност и кани всеки да я опознае. Търси местни впечатляващи истории или просто преразказва ежедневието, защото е вълнуващо, колоритно и специфично.

Прочетете и другите материали на автора тук