Знаете ли историята на Видинското царство?
Призни
Нека се върнем назад в Средновековието, за да си приромним историята за Видинското царство. То съществува за кратко – появява се в края на XIII в. вследствие на отявлените процеси на феодализация на Балканите през този период, които довеждат до падането на целия регион под османска власт.
Още от своето създаване Второто българско царство се изправя както пред външни предизвикателства, така и през сериозни вътрешни проблеми – силни феодали, стремящи се към независимост.
Управниците на Видин били явен пример за това. Още докато царувал цар Борил, владетелите на Видин се разбунтували и се обявили за независими. Борил успял да потуши бунта през 1213 г., но това не заличило амбициите на управниците на дунавската крепост.
След Борил на престола във Велико Търново се възкачва Иван Асен II, при който България преживява невиждан от времето на Симеон Велики разцвет. След смъртта му обаче започват серия от борби за трона, което довело до разпокъсване на страната от външни сили. Тогава много силни боляри се възползват от слабата централна власт и стават почти независими, като всеки откъсва определени области от България за себе си.
През 1257 г. Ростислав Михайлович (бан на Мачва и Славония и бивш руски княз на Новгород, Галиция и Чернигов), се обявява за цар на България във Видин. Признат е обаче за цар само от Унгария и владее единствено Видинската област до смъртта си през 1262 г.
След това във Видин се настанява рода на Шишмановци. Те смятат себе си за независими от търновската власт и разпростират владенията си от Железни врата в днешна Сърбия до Враца и Оряхово на изток и Северим и Флорентин отвъд Дунава. Шишмановци изграждат стабилно владение с много силни крепости, които възпират многобройни врагове, разположени около тях.
В края на XIII в. на Балканите навлизат татарите и много от владетелите на полуострова стават техни съюзници или васали. През 1292 г. владетелят на Видин – Шишман I e повикан от съюзника си татарския хан Ногай. Той се намесва в делата на Сърбия и навлиза дълбоко в страната им, но е разгромен при крепостта Ждрело.
Впоследствие сръбският цар Стефан Милутин навлиза във Видинското деспотство и превзема самия Видин. За да избегне война с татарите, цар Милутин се изтегля от Видин, а Шишман се връща като васал на Сърбия, жени се за сръбска принцеса и Видинският край става част от Сърбия.
Впоследствие обаче той се разбунтува и признава върховенството на Велико Търново във Видинско и започва да поддържа мирни отношения. Няма сведения за военни действия между българските царства. Около 1313 г. владетел на Видин е вече Михаил Шишман, който впоследствие става цар на цяла България.
Михаил умира в битка със сърбите при Велбъжд (Кюстендил). Последват борби за трона, но в крайна сметка на престола във Велико Търново застава цар Иван Александър. След смъртта на престолонаследника Михаил Асен (загинал в битка с турците през 1355 г.) приемник на цар Иван Александър става вторият му син Иван Срацимир. Царят обаче предпочита сина си Иван Шишман (от еврейката Сара Теодора), който също е коронясан за съцар и подготвен да наследи властта.
Като компенсация Иван Срацимир получава Видинското деспотство, което е обявено за независимо царство, а Срацимир за негов цар. Това е непоправим удар за Средновековната българска държава, която значително отслабва въпреки сравнителния период на мир от времето на Иван Александър.
През 1365 г. Видинското царство е превзето от унгарците, които пленяват Иван Срацимир и семейството му, заточват ги в Хърватия и ги принуждават да станат католици. Маджарите са изгонени от цар Иван Александър, който вместо да присъедини земите към България, ги връща на сина си Срацимир.
След смъртта на Иван Александър през 1371 г. Видин окончателно се отделя от България. Двамата братя и царе Иван Срацимир и Иван Шишман не признават властта си и всеки смята себе си за цар на България. По това време обаче на Балканите вече има нови сила – османските турци.
Враждата между двамата братя е толкова голяма, че Срацимир не се намесва по никакъв начин да предотврати падането на Търновското царство пред турския ятаган. Скоро обаче настъпва и часът на Видинското царство.
Иван Срацимир става васал на турския султан, след като всички български земи на изток биват покорени. От север обаче идват кръстоносните войски на унгарския крал. Видинският цар се присъединява към тях и тръгва на поход срещу султана. Турците обаче побеждават в битката при Никопол и скоро, гонейки кръстоносците, стигат до Видин, превземат го и пленяват Иван Срацимир, който е заточен в град Бурса до края на живота си. Това става през 1396 г., което се смята за края както на Видинското царство, така и сна редновековна България.
Според някои историци обаче престолонаследникът на Видин – Константин, успява да се спаси. В следващите години заедно със своя първи братовчед – княз Фружин, (син на цар Иван Шишман), оглавяват първото въстание (1404-1413) на българите срещу Османската империя.
