За живота край Дунава и любовта към нашите си хора с Цветелина Цветкова
Анжелика Иванова
Няма как да не сте чували за онази книга, написана изцяло на северозападен диалект. Да, става дума точно за „Лейди Гергана“ от Цветелина Цветкова. В следващите редове ще ви разкажа малко за авторката на тази хумористична поредица, както и ще споделим интервюто ни със самата нея.
Цветелина е наш човек, сиреч е родом от нашия мил Северозапад, израснала, мечтала и писала около Дунава. По душа тя се определя като пътешественик и често ще я намерите до другата ѝ голяма любов (освен Дунава) – морето. Именно там тя може да се отпусне най-добре и да се намери, разбере или просто да поговори със себе си.
Днес имаме щастието да споделим разговора си с нея, защото нас искрено ни накара да се усмихнем и да видим живота от по-шарената му страна, каквато е и самата Цветелина.
Здравей, Цвети! Разкажи ни за началото на твоя читателски живот и как започна да четеш първите си книги? Имаш ли спомен кои бяха те и помниш ли как те накараха да се почувстваш?
Чета от съвсем малка. Родителите ми винаги имаха книги върху нощните шкафчета и на секцията. Имаше от класици до модерни за онова време писатели. Първите книги, които изникват в съзнанието ми са „Пипи Дългото чорапче“, „Сто и един далматинци“ и „Мили мой Мио“. От тази книга съм запомнила хлябът за гладни гърла. Представях си, че това е най-вкусният хляб на света. После направиха филм по нея и ни заведоха от училище на прожекцията. От всичките ми съученици само аз бях чела книгата. Беше много магично изживяване. Отделно си четях с удоволствие и всички задължителни книги от училище.
Как започна да пишеш и мислила ли си някога, че това ще е основната ти работа?
Аз пиша от малка. После спрях, защото трябваше да работя и да изкарвам пари. Не съм си мислила, че писането ще стане основната ми работа. Много е трудно в България да живееш само от писане. Но мен не ме е страх да работя и други неща ако се наложи.
Разкажи ни малко повече за процеса ти на писане и имаш ли си определени ритуали?
Ритуали нямам. Имам нужда от пълна тишина и съсредоточаване. Понякога ми е много трудно да вляза в режим на писане и ми отнема повече дни, докато потръгнат нещата, но се уча на дисциплина и гледам всеки ден да пиша дори малко.
Какво ти донесе родният Видин като вдъхновение и на какво те научи през годините това да живееш в по-малък град?
Ами аз реално не живея във Видин от повече от 20 години. По- голямата част от моя живот е преминала в София. Но Видин остава мое вдъхновение. Неслучайно Лейди Гергана живее близо до Видин. Вдъхновяват ме хората там, диалектът, реката… Обичам да се връщам често там.
Историята за „Лейди Гергана“ те отведе години подред на първо място по продажби у нас. Как приемаш самата ти този факт и някога мислила ли си какво щеше да правиш ако нещата не се бяла получили по този начин?
Успехът на „Лейди Гергана“ беше голяма изненада за мен. Като всеки творец и аз се надявах хората да харесат книгата ми, но това, което се случи после, надхвърли и най-смелите ми очаквания. Затова сега вече се страхувам по-малко да съм смела в мечтите си. Нямам идея какво щях да правя, ако нещата се бяха развили по друг начин. Щях да измисля нещо.
Имаш ли си любим герой от историята, като изключим самата Лейди Гергана?
Николчо и Гина Шашавата са ми много любими образи.
Сега ти предстоят много нови емоции и преживявания с това да довършиш своята пиеса. Как се насочи към театъра и откъде идва вдъхновението ти да пишеш точно пиеса?
Аз вече имам частично участие в написването на пиеса. Премиерата на „Мелофобия“ беше през есента на миналата година. Тръпката, която изпитах, когато гледах актьорите на сцената да изричат думите, които аз съм написала, беше невероятна. Другата причина да се захвана с театър е, че ще бъде нещо съвсем ново за мен. Аз смятам, че човек трябва да се развива и да не се страхува да опитва нови неща. Пък дано ми се получи.
Следиш ли и други автори от Северозапада и, ако да, кои са заглавията, които можеш да препоръчаш?
Абсолютно всичко на Торлака.
Сподели ни нещо, което си казваш, когато ти е трудно и те вдъхновява.
Опитвам се винаги, когато ми е трудно, да гледам нещата от смешната им страна. Невинаги се получава, но доста често работи. Вдъхновяват ме хората. Те са и тези, които ме изумяват най-често с лошотията си, но гледам да търся доброто в тях.
