Яна Рупева: Северозападът е прекрасно място с много потенциал

Яна Рупева: Северозападът е прекрасно място с много потенциал

Говорихме си с нея преди няколко години. И днес, както тогава, Яна си остава едно кълбо от решителност и вдъхновение, което всеки ден с малки крачки се опитва да променя средата в Северозапада към по-добро. Тя и целият екип на фондация „Проект Северозапад“ заслужават безкрайни адмирации за своята всеотдайност, упоритост и отдаденост на каузата, която преследват.

Фондацията извършва своята мисия вече няколко години. Каква е равносметката ти за периода?

Стартирахме активно своята работа малко преди обявената пандемия през 2019 г. Нашата дейност се оказа изключително ценна в този период на изолиране, ограничения и самота за възрастните хора. Не затворихме нито за ден, бяхме в селата и до хората в период, в който за тях беше считано за опасно да бъдат навън. Наложи се да въвеждаме допълнителни системи за безопасност и да предпазваме както хората, за които работим, така и служителите.  Изградихме екип и практики, като се превърнахме в организация, давана за пример. Работехме в 17 села, като ежедневно минавахме повече от 200 км, за да може 100 души да получат грижа. През всичките тези години успявахме да осигуряваме дарителска подкрепа за най-уязвимите. За съжаление след началото на войната в Украйна нещата за нас станаха още по-трудни и в средата на 2022 г. се наложи кухнята ни да затвори.

Продължихме с подкрепата към възрастните хора и работата с лицата с интелектуални затруднения. В момента сме в процес на реорганизиране и се надяваме през следващата година кухнята и дейността на организацията да стартират с пълен мащаб.

Кое е нещото, което ви кара да продължавате напред толкова години въпреки трудностите? 

Много лесно е да се откажеш, когато препятствията са на всяка крачка. Това, което ни води през цялото време, е увереността, че хората, за които работим, имат нужда от подкрепа, имат нужда от промяна на поведението ни към тях като общност. Знаете тази мисъл, че по начина, по който се грижим и подкрепяме уязвимите, се познава цивилизоваността на едно общество. Ние работим с две основни групи хора – възрастните хора и лицата с интелектуални и психични затруднения. Към първите обществото се отнася като бреме, а към вторите – като втора категория хора. Искаме да променим това, искаме възрастните да получат условия за достойна старост, а лицата с интелектуални затруднения и психични разстройства да имат възможността да живеят пълноценно и да получат условия да развият потенциала си. Вярата, че това е възможно, ни движи напред.

село

Една от темите, които дискутирахме при последния ни разговор, беше за малкото социални предприятия в България. Променила ли се е картината днес?

Социалните предприятия продължават да са малко, макар че възможностите пред тях са големи. Причините за това са много. На първо място, стоят ограниченията, които Законът за предприятията на социалната и солидарната икономика поставя. Той е създаден, без да бъде отчетена спецификата на нашата среда, не отчита социалния ефект от предприятията и ги поставя по-скоро като субекти, осигуряващи заетост на уязвими групи, а не като двигател на промяна на местната среда.

На второ място, икономическите ограничения в последните години, политическата нестабилност, липсата на подкрепящи ресурси не просто не позволиха регистрирането на нови социални предприятия, а дори бяха закрити съществуващи.

Факт е, че държавните програми не припознават социалните предприятия като потенциален партньор. Например по програмите за хранене, финансирани чрез държавен и европейски ресурс, не е поканено нито едно социално предприятие (около 1/3 от регистрираните социални предприятия се занимават с хранене).

храна

Ще дам и друг пример – ако вие сте социално предприятие и се занимавате с хранене, ако искате да разширите дейността си, е необходимо разрешение от Агенцията за безопасност на храните. Вие обаче няма да получите консултация как да стане това по-добре или по-лесно в съответствие със закона. Вие ще получите откази, обезкуражителни отговори и други като „трябва ви друга сграда“, „трябва ви друг лиценз“, „не може така“… Макар че в действителност има варианти при спазване на определени процедури.  Мога да дам още много примери с различни институции. За колко случая на общинско финансирано хранене – училища, социални институции и т. н., сте чули да се осъществяват от социални предприятия? Това, което се опитвам да кажа, е, че на ниво държавни и местни институции няма подкрепа.

Какво още може да се направи, за да се насърчи социалното (а и не само) предприемачество в региона?

Има нужда от споделено разбиране на държавно и местно ниво за ползата от функционирането на социални предприятия. Има нужда от това да бъдат разпознавани като потенциален партньор. Има нужда от външни ресурси и експертиза. Не става въпрос за финансов ресурс, а за подкрепа и консултиране, за добро отношение и припознаване на възможности за партньорство. Социалните предприятия се нуждаят от това, за да изпълняват ролята си по-добре. Няма нужда да бъдат третирани като потенциални закононарушители, трудно им е в достатъчна степен.

Докато няма цялостно разбиране на ролята на социалните предприятия – да подкрепят достойния живот и реализация на хора, които имат нужда от това, произвеждайки стойностен продукт, няма да има промяна в настоящата картина.

За последните години сте постигнали много, но как гледаш на бъдещето на инициативата и какво си мечтаеш да постигнете?

Мисля, че мечтата ни продължава да е каквато беше в предишния ни разговор – да развием социалното предприятие, да наемаме в него лица с интелектуални затруднения и психични разстройства и да създадем условия за защитена заетост, да предоставяме услуги за възрастните хора, да развиваме местната общност.

Говорейки си за мечти, опиши ни Северозапада, който си пожелаваш да видиш някой ден като проспериращ и развиващ се регион.

 Северозападът е прекрасно място с много потенциал, с неизползван или лошо управляван ресурс. Това трябва да се промени, да има управленска воля за това, необходимо е да се създадат условия хората да имат инициатива, да усетят, че могат да променят средата, в която живеят, да имат мечти и смелост. Трябва активно да участват в тази промяна, да се случва заедно с тях. Мисля, че в това се корени по-доброто бъдеще – хората да започнат да мечтаят за промяна и да вярват в нея.

Относно автора

Венелин Добрев

Венелин е родом от Стара Загора. Вярва в чудеса (все още) и обича да разказва истории, които вдъхновяват читателите. Магистър по бизнес икономика с опит в предприемачеството и бизнес развитието. Венелин е един от създателите на uspelite.bg - най-голямата медия за добри новини в България и въпреки че вече не е част от проекта, продължава да се стреми да вдъхновява хората да следват мечтите си. Работил е и по други проекти със социална насоченост като „От баба“ и няколко години е бил част от екипа на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора като експерт по международни програми и проекти.

Прочетете и другите материали на автора тук