Цветелина Цветкова – първата лейди на Северозапада
От няколко дни се опитвам да си спомня кога за първи път научих за Цветелина Цветкова и нейната героиня лейди Гергана. Струва ми се, че е било около 8-и март 2019 г., от едно видео на „Пощенска кутия за приказки”, в което Цвети четеше разказ със заглавие „Какво искат жените”. Но не датата е важна, а че ревах от смях и не проумявах как така не познавам тази колоритна личност от преди. Все пак и двете сме от Видин, а тук всички се знаят.
Първата среща – без преструвки
Обстоятелствата ни срещат месец след излизането на „Лейди Гергана”, когато каня Цвети да продава книгата си на базар в крайдунавския парк. Опашката пред масичката и е постоянна и на нея не й се вярва колко много хора искат „лейдито”. Тогава все още не можехме да я открием в местните книжарници, а хората бяха луднали. Цвети е щастлива – раздава автографи. А аз съм щастлива, че съм допринесла за такава мила среща.
Тя общува лесно. Няма преструвки, няма високомерие. Тя е абсолютно същата каквато можеш да я видиш пред публика или по телевизията. Обожавам косата и, говора и, смеха и и категоричната и гражданска позиция.
Вместо визитка
Цветелина Цветкова е родена във Видин. Завършила е психология с дипломна работа на тема „Проблемът за сексуалността във възгледите на Фройд”. Има 11-годишен опит в телевизията, където е била част от екипите на предаванията „Страх”, „Пълна промяна”, „България търси талант” и още много други продукции. Била е втори асистент режисьор в сериала „Седем часа разлика”. Има стаж и като PR. До преди ситуацията с COVID-19 работи като асистент режисьор в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс в НДК.
Една лейди сред свои във Видин
Срещам се с нея на 12-и август, в най-голямата видинска жега, в едно кафене срещу театъра. И двете мрънкаме и поръчваме всичко с много лед. Имаме 30 мин. преди гостуването и в радиото. Денят е особено важен. Цвети за първи път ще чете пред видинска публика. Абсурдно е! Тя обиколи България и направи лейди Гергана звезда, но „лейдито” още не е стъпвала в родния Видин. Година и малко след излизането на книгата, която веднага влезе в топ 10 на най-продаваните книги, Лейди Гергана се прибира у дома!
В 20:30 ч. заведението, в което Цвети ще чете не просто е пълно, а прилича на концерт на Depeche mode (любимци на Цвети). Ръми, но това изглежда не притеснява никого. Представете си 200 и отгоре души в една не много голяма градина, които се смеят, аплодират шумно и просто излъчват една колективна положителна енергия. Цвети е сред свои и си личи. Обикаля всички маси и си говори със стари познати, роднини или просто почитатели. Изглежда ми малко като трейлър на сватба. Вдигат се наздравици, хората се обичат. Видин е онзи, който и двете помним от ученическите си години. Пълен, шашав, весел.
За наша огромна радост видинската публика е първата, която чува откъси от втората книгата на Цветелина Цветкова, в която нашата любимка Гери отново е в центъра на събитията. Преди да слезе от сцената авторката ни обеща едно от първите представяния на „Лейди Гергана 2” да е отново тук, във Видин. Благодарим и за жеста и очакваме продължението с нетърпение.
Цвети е с портокалова коса и е поредната луда видинчанка, с която случайността (ако някой вярва в нея изобщо) ме срещна. В телефона ми е записана като „Цвети Лейди” и се надявам да се чуваме по-често.
На раздяла се съгласява да сподели кратък откъс от книгата и с читателите на „Призни”.
Коя съм я и кои са другите
„Казвам се Гергана, ама сички ми викат Кметска. Я съм от едно северозападно село. И съм кметска, що баща ми е кмет, преди него и деда ми е бил кмет, а съга ме гласат и мене, ама има още леб да едем, докато станем. То не е и много убаво да едем кой знае колко много леб, че че станем дебела, ама такава е приказката.
У Северозапада отдавна нема живот, камо ли живи ора, але па у наше село. Ама я реших да останем. Абе не че реших, ама така се случи. И я съм се била кметската. Така ми и викаха от малка. И се съм си правила кво съм си сакала. У училище ако некой ми пише двойка, на другия ден му се не връщаше козата от паша. Или му не даваха леб у магазина на пирон. Така завърших пълна отличничка. Ако некое дете ми речеше нещо напреко, му се виждаше тесно селото. Ако не сакаше да си игра с мене, макя му и баща му го караха насила. И ги водат и викат, че они вече сакат да си играме. И они, децата ревеха, като ме видеха, ама си играат с мене, нема кво да прават.”
И за да е ефектът пълен, споделяме с вас и трейлър на книгата от първото й представяне в София.