Томас – ангелът на пианото от Монтана

Томас – ангелът на пианото от Монтана

Нечии мисли
говорят с клавишите,

сънува пианото
спомени…

(„История за пиано”, Магдалена Костадинова)

***

Момче, чиито пръсти си говорят с клавишите. То е едва в началото на своите 13 години (навършени на 31 декември 2019 г.), а вече има купища награди от национални и международни конкурси. Те струват много – във всеки смисъл, но и много дават, и то далеч извън границите на родна Монтана. Да продължи нататък зависи от него, но не само. Нужно е още. И не, не става дума само за моралната подкрепа на семейството му, овациите на публиката и нашата гордост от таланта му. Става дума и за инвестиция.

Дали си струва? Четете нататък.

Томас Калин Симеонов, малкият-голям пианист от Монтана
Томас Калин Симеонов, малкият-голям пианист от Монтана

Казва се Томас, Томас Калин Симеонов. От Монтана е и учи в Първо основно училище в града, но се обучава при преподаватели от други градове. Свири от 6-годишен, толкова е и „стажът“ му на пианист. От всички музикални състезания се връща с медали, грамоти, специални призове… Само през миналата година е участвал в осем национални и международни конкурси. Бил е в Москва (2018 г.), Брюксел, Лондон, а участията му в България са десетки. Към музикалните си успехи от 2019 г. добавя и грамота за „Отличник на годината” в раздел изкуство, в традиционната класация на национален ежедневник. Бил е единственото наградено дете от Северозападна България и единственият в този раздел. В същата година е одобрен и за стипендиант на Община Монтана.

Томас е слабо дете, изглежда не по-различно от всички останали деца. Облече ли обаче бялата риза и седне ли зад рояла, Томас се преобразява. А засвири ли, се превръща в ангел. Ангелът на пианото.

Как избра точно пиано?

Един ден чичо ми донесе един синтезатор вкъщи, седнах да посвиря малко и от тези тонове се получаваха мелодии. Казах си, защо пък да не пробвам отново? И така стана всичко.

Как започна обучението ти?

Първоначално при един приятел на дядо ми – господин Проданов. После бях на концерт в Берковица на учениците на Ирина Николаевна (дългогодишна музикална педагожка, работи в берковската школа по изкуства към местното читалище – б. а.) и се вдъхнових от представянето им, свиреха много хубаво. Казах на мама, че искам тя да е моят преподавател и вече трета година свиря при нея, пътуваме до Берковица по няколко пъти всяка седмица. По нейна препоръка започнах да посещавам и Илья Овчинников, той е учител в музикалното училище „Любомир Пипков” в София, където мисля да кандидатствам след седми клас. Изпитите са след няколко месеца.

Какво е най-сложното нещо, което можеш да изсвириш?

Започнах едно много сложно изпълнение на Вебер, пиеса. Но наистина е доста трудна, учи се с години.

По колко време на ден репетираш?

По около пет, но когато имам конкурс или концерт по повече.

Това не ти ли отнема от времето за уроци?

Понякога да, понякога уча и пиша до полунощ.

Кога е следващото ти участие и къде?

След десетина дни (датата на интервюто е 7-и февруари – б. а.) в София, конкурсът се казва „Път към славата”. След това е националният „Орфеева дарба”, а след това пак в София съм на международен конкурс.

Как се виждаш в по-дългосрочен план, след завършване на музикалното училище?

Ще кандидатствам в академията.

Големите надежди и очаквания към теб обременяват ли те или те мотивират?

Мотивират ме. Обичам пианото и когато се връщам със златен медал, съм доволен от себе си. Това ме кара да продължавам.

Освен това, на което обикновено се упражняваш (електрическо пиано – б. а.), друго имаш ли?

Да, голямо, акустично, в моята стая, но е старо и го продаваме, за да вземем по-ново и по-добро.

Момчето не е единственият музикант в семейството, баща му Калин Симеонов 13-а година е тромпетист в Берковската духова музика. Почитател е на руската школа, засега за нея са и предпочитанията на сина му. Признава, че е респектиран от него – заради качествата му, таланта, постоянството, упоритостта. Възхитен е и от избора му на инструмент. „Ако не сме двамата с майка му, не бих се справил с разходите за музикалното му развитие“, обобщава казва Калин и така отговаря на вечния въпрос „Музикант къща храни ли?” Спечелената през 2019 г. годишна стипендия за Томас е в размер на 3680 лв. и е глътка въздух за цялата фамилия, която фамилия обаче продължава да помага както и досега, особено когато предстои конкурс в чужбина. Той и родителите му избират само най-силните състезания, но внимателно преценяват и разходите. По тази причина се отказват от повечето покани за участия.

Томас и родителите му след награждаване
Томас и родителите му след награждаване

„В областта на културата регионът ни е много слабо развит”, допълва го съпругата му и майка на Томас, Олга Симеонова: „Нямаме един роял в театъра или в Младежкия дом, на който да се свири. Единственият на практика е в галерията („Кирил Петров“ в Монтана – б. а.). Като ходим в други градове, дори и не толкова големи, имат рояли и немалко от тях дори са на „Стейнуей”. Тук, когато участва в концерти пренасяме електрическото му пиано, а би трябвало самите те да осигурят съответния на изявата инструмент. Това е несериозно. За някои тържества, в които го канят да свири, организаторите държат да е на роял. Роял как да пренесем?“, недоумява Олга.

Тя работи във фотостудио в града, което дава яснота за усилията и на двамата по отношение участията на Томас. Освен за пътуванията разходи има и за онлайн конкурсите, те също са скъпи. Миналата година Томас участвал в два такива: в Норвегия и Белгия. И двата ги спечелил. От Белгия му предложили да свири на Коледен концерт в Брюксел, семейството обаче отказало поради финансова невъзможност. Отказали участие и в Норвегия.

„Подкрепа имаме – доколкото могат да ни подкрепят – от читалището в Берковица, понеже Томас е техен възпитаник“, продължава Олга. „Те плащат таксите за някои конкурси, но и те нямат големи възможности, а и там има много други деца, на които се помага. За тази година сме свели участията му до минимум, защото му предстои и кандидатстване за „Любомир Пипков”, а уроците в София също са доста… Пътуваме до там средно два пъти в месеца, но преди конкурс: всяка седмица. Когато има как – и по два пъти седмично.”

За да има как, само със стискане на палци няма да стане. Да се помогне може винаги, а инвестицията е в дълготрайни нематериални активи и се връща многократно. Това поне е доказано.

Ако искате да станете спонсор или да помогнете по друг начин на Томас да участва в повече конкурси по света и по този начин да прославя България, можете да се свържете с родителите му на този имейл адрес: oli_braikova@abv.bg

Относно автора

Рени Христова

Тя е всъщност Ренета, което име идва от латинското „renatale“ и значи преродена. И от френското „renette“ също така идва името ѝ, но понеже това са просто сорт ябълки тя много държи на първото значение, понеже звучи по-загадъчно и възвишено някак. И когато ѝ честитят имен ден на Цветница упорито обяснява, че не е никакво дърво и че с цветята съвсем пък нищо общо няма. Поради склонността ѝ да се отплесва в разсъждения (виж абзаца по-горе), малцина изтрайват докрай тезите ѝ по отделни теми, особено по абстрактни такива. И накрая пак никой нищо не е разбрал. В това число и тя. Характеризира се с разсеяност, отнесеност и пълна липса на ориентация за време, посока и пространство, поради което още като невръстно дете проявява съмнения в съществуването си въобще и изобщо. Със същите съмнения, но споходена от всемогъщата сила на съдбата, попада в профил „Печат“ на Факултета по журналистика и там така се влюбва в писаното слово, че просто да ѝ се чудиш на акъла как междувременно успява да се влюби и в телевизията. Докато един ден не идва „Призни“! Според Рени-Ренета-Преродената „Призни“ е голямата ѝ любов. "Призни“ е смисълът да се търси, да се разказва, да се пътува, да се продължава, да се любопитства, да се пише, да се знае… „Призни“ е надежда и добро, светлина и топлина…“ Това каза тя и това са нейните причини, поради които ще виждате нейни текстове тук.

Прочетете и другите материали на автора тук