Томас – ангелът на пианото от Монтана
Рени Христова
Нечии мисли
говорят с клавишите,
сънува пианото
спомени…
(„История за пиано”, Магдалена Костадинова)
***
Момче, чиито пръсти си говорят с клавишите. То е едва в началото на своите 13 години (навършени на 31 декември 2019 г.), а вече има купища награди от национални и международни конкурси. Те струват много – във всеки смисъл, но и много дават, и то далеч извън границите на родна Монтана. Да продължи нататък зависи от него, но не само. Нужно е още. И не, не става дума само за моралната подкрепа на семейството му, овациите на публиката и нашата гордост от таланта му. Става дума и за инвестиция.
Дали си струва? Четете нататък.
Казва се Томас, Томас Калин Симеонов. От Монтана е и учи в Първо основно училище в града, но се обучава при преподаватели от други градове. Свири от 6-годишен, толкова е и „стажът“ му на пианист. От всички музикални състезания се връща с медали, грамоти, специални призове… Само през миналата година е участвал в осем национални и международни конкурси. Бил е в Москва (2018 г.), Брюксел, Лондон, а участията му в България са десетки. Към музикалните си успехи от 2019 г. добавя и грамота за „Отличник на годината” в раздел изкуство, в традиционната класация на национален ежедневник. Бил е единственото наградено дете от Северозападна България и единственият в този раздел. В същата година е одобрен и за стипендиант на Община Монтана.
Томас е слабо дете, изглежда не по-различно от всички останали деца. Облече ли обаче бялата риза и седне ли зад рояла, Томас се преобразява. А засвири ли, се превръща в ангел. Ангелът на пианото.
Как избра точно пиано?
Един ден чичо ми донесе един синтезатор вкъщи, седнах да посвиря малко и от тези тонове се получаваха мелодии. Казах си, защо пък да не пробвам отново? И така стана всичко.
Как започна обучението ти?
Първоначално при един приятел на дядо ми – господин Проданов. После бях на концерт в Берковица на учениците на Ирина Николаевна (дългогодишна музикална педагожка, работи в берковската школа по изкуства към местното читалище – б. а.) и се вдъхнових от представянето им, свиреха много хубаво. Казах на мама, че искам тя да е моят преподавател и вече трета година свиря при нея, пътуваме до Берковица по няколко пъти всяка седмица. По нейна препоръка започнах да посещавам и Илья Овчинников, той е учител в музикалното училище „Любомир Пипков” в София, където мисля да кандидатствам след седми клас. Изпитите са след няколко месеца.
Какво е най-сложното нещо, което можеш да изсвириш?
Започнах едно много сложно изпълнение на Вебер, пиеса. Но наистина е доста трудна, учи се с години.
По колко време на ден репетираш?
По около пет, но когато имам конкурс или концерт по повече.
Това не ти ли отнема от времето за уроци?
Понякога да, понякога уча и пиша до полунощ.
Кога е следващото ти участие и къде?
След десетина дни (датата на интервюто е 7-и февруари – б. а.) в София, конкурсът се казва „Път към славата”. След това е националният „Орфеева дарба”, а след това пак в София съм на международен конкурс.
Как се виждаш в по-дългосрочен план, след завършване на музикалното училище?
Ще кандидатствам в академията.
Големите надежди и очаквания към теб обременяват ли те или те мотивират?
Мотивират ме. Обичам пианото и когато се връщам със златен медал, съм доволен от себе си. Това ме кара да продължавам.
Освен това, на което обикновено се упражняваш (електрическо пиано – б. а.), друго имаш ли?
Да, голямо, акустично, в моята стая, но е старо и го продаваме, за да вземем по-ново и по-добро.
Момчето не е единственият музикант в семейството, баща му Калин Симеонов 13-а година е тромпетист в Берковската духова музика. Почитател е на руската школа, засега за нея са и предпочитанията на сина му. Признава, че е респектиран от него – заради качествата му, таланта, постоянството, упоритостта. Възхитен е и от избора му на инструмент. „Ако не сме двамата с майка му, не бих се справил с разходите за музикалното му развитие“, обобщава казва Калин и така отговаря на вечния въпрос „Музикант къща храни ли?” Спечелената през 2019 г. годишна стипендия за Томас е в размер на 3680 лв. и е глътка въздух за цялата фамилия, която фамилия обаче продължава да помага както и досега, особено когато предстои конкурс в чужбина. Той и родителите му избират само най-силните състезания, но внимателно преценяват и разходите. По тази причина се отказват от повечето покани за участия.
„В областта на културата регионът ни е много слабо развит”, допълва го съпругата му и майка на Томас, Олга Симеонова: „Нямаме един роял в театъра или в Младежкия дом, на който да се свири. Единственият на практика е в галерията („Кирил Петров“ в Монтана – б. а.). Като ходим в други градове, дори и не толкова големи, имат рояли и немалко от тях дори са на „Стейнуей”. Тук, когато участва в концерти пренасяме електрическото му пиано, а би трябвало самите те да осигурят съответния на изявата инструмент. Това е несериозно. За някои тържества, в които го канят да свири, организаторите държат да е на роял. Роял как да пренесем?“, недоумява Олга.
Тя работи във фотостудио в града, което дава яснота за усилията и на двамата по отношение участията на Томас. Освен за пътуванията разходи има и за онлайн конкурсите, те също са скъпи. Миналата година Томас участвал в два такива: в Норвегия и Белгия. И двата ги спечелил. От Белгия му предложили да свири на Коледен концерт в Брюксел, семейството обаче отказало поради финансова невъзможност. Отказали участие и в Норвегия.
„Подкрепа имаме – доколкото могат да ни подкрепят – от читалището в Берковица, понеже Томас е техен възпитаник“, продължава Олга. „Те плащат таксите за някои конкурси, но и те нямат големи възможности, а и там има много други деца, на които се помага. За тази година сме свели участията му до минимум, защото му предстои и кандидатстване за „Любомир Пипков”, а уроците в София също са доста… Пътуваме до там средно два пъти в месеца, но преди конкурс: всяка седмица. Когато има как – и по два пъти седмично.”
За да има как, само със стискане на палци няма да стане. Да се помогне може винаги, а инвестицията е в дълготрайни нематериални активи и се връща многократно. Това поне е доказано.
Ако искате да станете спонсор или да помогнете по друг начин на Томас да участва в повече конкурси по света и по този начин да прославя България, можете да се свържете с родителите му на този имейл адрес: oli_braikova@abv.bg
