Светослав Иванов – учителят на шампиони по програмиране и роботика от Видин
Тихомир Алексиев - Роки
Сякаш рядко свързваме региона на Северозапaдна България с темата за технологиите, въпреки забележителния пример на проекти като „Враца Софтуер Общество“. Оказва се, че в региона образование в технологичния сектор има, както и клубове по интереси. В тях израстват и творят изобретателни и талантливи ученици, които печелят отличия и призови места в националите състезания. Възможно ли е развитието на технологичния сектор в Северозападна България и каква е ролята на образованието, за да се случи това? Какво е „Училищна Телерик Академия“ и какво е „Роботика за България“? Да потърсим отговорите!
С учителя Светослав Иванов се срещаме на паркинга пред Белоградчишката крепост. Първоначалният план беше да го посетя във видинската професионална гимназия „Асен Златаров“, където той преподава, но се наложи да променим намеренията си и го поканих на зимна разходка сред великолепните пейзажи на Белоградчишките скали. Изтъкнах, че движението подобрява оросяването и дистрибуцията на кислород, а най-големият потребител на кислород в човешкото тяло е мозъкът. Още в класическата епоха на древна Атина, в свещената гора Академ платоновите ученици са вървели сред дърветата в търсене на отговори. Така се е зародила и думата академия. Но да се върнем в XXI в. и да разкажем за този вдъхновяващ млад учител, който свързва своите ученици с професиите на бъдещето.
Светослав е от семейство на предприемчиви хора, които реализират бизнес проекти в различни сфери. Израсъл е във Видин и за разлика от повечето си съученици в края на седмицата не е имал село, където да отиде. Прекарвал е повечето си време пред компютъра. Първият му компютър е разполагал с „невероятните“ 366 MHz, а модемът му е бил свързан с телефона. След математическата гимназия излиза от Видин, за да завърши икономическа специалност и след това се връща отново в бизнеса, където си партнира с баща си. През 2020 г. започва работа като учител в ПГ „Асен Златаров“ – Видин. В редовните часове преподава информационни технологии, но нашият разговор се върти повече около извънкласните занимания. Защо ли? Заради две първи места на национално ниво и едно първо място в международно състезание по роботикасрещу най-престижни образователни организации и това само за 2023 г.
Кога започна за теб учителската кариера и дейността в клуба по роботика?
За мен – през септември 2020 г., тогава започнах да работя като учител. Включих се в клуба по роботика от самото начало на работата ми. Иначе първите занимания по роботика започват през 2015 г. под ръководството на Десислава Цокова. В клуба по интереси всеки ученик може да реализира свой технологичен проект. Участват не само ученици от технологичните специалности, поканили сме всички и не само от нашето училище – в някои проекти участват деца от други учебни заведения в града и близката околност. В началото беше клубът по роботика, след това се включихме в още свързани дейности – „Седмици на програмирането“ и „Запознай се с мен и програмирай“, които са европейски програми. По тези програми реализираме по 4-5 ученически проекта на година. Процесът включва кандидатстване с идеи, за да получим необходимите материали за изпълнение.
Посочете ни пример за такъв ученически проект, който има добавена стойност.
Екип от наши ученици създаде автоматична метеорологична станция, която подава данни към сайта airbg.info за Видин. Те измерватфини прахови частици, атмосферно налягане, температура и влажност, както и други показатели за качеството на атмосферния въздух. Данните се обновяват през няколко минути и всеки може да проследи на карта как се движат.
Използвате ли тези данни за да ги анализирате с учениците?
Да, правили сме анализ на пиковите стойности на праховите частици и на причините. Две момчета пък сглобиха и инсталираха такава станция за своята практика по специалността „Компютърна техника и технологии“. През годините сме събрали доста техника и опит. Винаги сме в търсене на нови участници.
Как ги мотивирате?
Всяка година каним новите 8-окласници да участват в състезание по робо-сумо. Това е вид борба между лего роботи. Много е атрактивно за тях. Разполагаме в няколко отбора. В началото са скептични, но като видят колко е интересно и искат да се включват. Присъединяваме към тях учител или опитен ментор и след един час подготовка започват битки. След това им показваме условията и ги запознаваме с дейностите. Най-мотивиращи са състезанията по роботика.
Кои са вашите партньори?
Партньорствата са много важни за нашата дейност. Организациите, които ни подкрепят най-силно, са „Роботика за България“, „Училищна Телерик Академия“ и „Работилница за граждански инициативи“.
Разкажете за работата си с тях.
Първите победи на националните състезания по роботика идват още през 2016 г. Всяка година сме с призови места на „Роботика за България“. Сегашната цел е да обхванем по-малките възрастови групи. Хубаво е, че през последните години се включва и бизнесът. Успяхме да въвлечем ученици от VI и VII клас от ОУ „Любен Каравелов“ – Видин, които се записаха да участват. Те създадоха отбор за първото състезание в тяхната възрастова група в Горна Оряховица през 2023 г. Чудех се дали ще бъдат притеснени, но те бяха организирани и нямаха нужда от допълнително надъхване.
Има ли някакво качество, което отличава децата от региона и ги превръща в шампиони в полето на роботиката и програмирането?
Да, имат шампионски хъс. В началото излизаха малко притеснени и неуверени срещу екипите от по-големите градове. Но щом състезанието започне и видят, че са конкурентни, в тях се разпалва състезателен дух. Понякога се налага дори да ги успокояваме.
Какво друго ги прави успешни?
Прекарват много време в подготовка и полагат задълбочени усилия. Докато приятелите им прекарват приятно време навън, те са посветени на целта.
А има ли и друг тип събития освен състезания?
Има и демонстрационни събития. Например от „Училищна Телерик Академия“ ни поканиха на „Фестивал на технологиите“ в „София Тех парк“. Комбинирахме събитието и пътувахме заедно с нашите курсисти в академията. Всяко училище показва свой продукт, създаден на базата на учебната програма на „Училищна Телерик Академия“. Ние представихме уеб дизайн.
Работещите в технологичната сфера, често обичат да казват, че добавят стойност. Вашите ученици осъзнават ли, че за да има добавена стойност един технологичен продукт трябва да служи за нещо?
Това им е трудно и осъзнаването идва на по-късен етап. Често се увличат от продукти, които са просто модерни и единствената им цел е да се самопопуляризират. Знаете ли, в днешно време да измислиш нещо ново е предизвикателство? Ние участваме в бизнес инкубатор на Роботика за България. Нашите ученици предложиха проект да се направи автоматизирана количка за събиране на тенис топки. Екипът ни беше от четири човека. На първия етап получиха одобрение и насоки за подобрения. Наложи се да останат в клуба и през лятната ваканция за да усъвършенстват продукта си. Имаше много предизвикателства, но нашите подкрепящи организации осигуриха необходимите части. Вложиха стотици часове труд и в крайна сметка количката заработи успешно. Така отборът се нареди на II място в инкубатора. Завършихме наравно с организации като Технически университет – София, което е впечатляващо. Ходиха и в Румъния, където представиха своята разработка.
Споменахте и други ваши успехи.
Един от нашите ученици Ивайло Георгиев, участник в „Училищна Телерик академия“ 2021-2022 г., разработи по програма „Дигитални науки“ мобилно приложение. Той откри интересна ниша, създавайки приложението “VisitVidin”, което инсталирано на телефона, показва снимки и информация за забележителности в града на карта. Програмата използва вашето местоположение, за да ви насочи и информира за местата, които можете да посетите. Всеки може да го свали и ползва от “Google App Store”. Община Видин награди Ивайло с почетен плакет, като получи и стипендия.
Опитвате ли се да им предавате знания в областта на предприемачеството освен технологиите. Осъзнават ли учениците, че освен създаването на продукта, е важно и неговото монетизиране?
Още им е трудно да се ориентират в пазара на технологии, но от нашите участия в събития има един косвен ефект. Например проектът с количката за тенис беше показан на предварителен етап на „Фестивал на технологиите“. На такива събития присъстват университетски преподаватели и работодатели. Нашите ученици получиха директни покани да станат студенти в технологични университети без приемни изпити. Ние имаме специализирани курсове главно в специалността„Икономика и мениджмънт“.
Колко ученици посещават курсовете на „Училищна Телерик Академия“?
Всяка година започваме с 20 до 30 ученици, като обикновено остава едно ядро от 16 деца, които имат задълбочен интерес към технологиите. За всички деца обучението е безплатно, като някои от учениците идват и от близки до Видин населени места. Академията не е ограничена до ученици в нашето училище – вратите са отворени за всички деца от областта.
Кога започнахте с академията?
Това е третата ни година – започнахме по време на обявената пандемична обстановка. В началото имаше трудности и се наложи онлайн обучение. Събираме се ежеседмично в четвъртък. Това е разликата от „Клуба по роботика“, където те се самоорганизрат като сами преценяват на какъв етап да ни търсят за подкрепа. В момента се подготвят за състезателния сезон. На финалите отиват само най-добрите отбори, но ние досега винаги сме не само финалисти, но и призьори.
Върнахме се на „Клуба по роботика“. Освен многото успехи у нас, успяхте ли да се представите и в международни състезания?
Засега не сме излизали в чужбина, но през 2023 г. се проведе международно състезание “First Lego League” в зала „Колодрума“ в Пловдив. Имаше много кратък срок за това участие. Там спечелихме I място, a само месец преди това спечелихме две I места в „Роботика за България“.
Навлиза ли изкуствения интелект в училище?
Използването на изкуствен интелект вече е ежедневие в училище. Учениците надушват всяка новост от километър, като вече домашни и курсови работи се пишат. Проблемът е, когато учениците не разбират какво им е предложил изкуственият интелект и не могат да отсяват грешната информация.
Явно имаме таланти. Възможно ли е развитието на технологичния сектор в Северозападна България?
Ще е трудно, тъй като нямаме технологична база, но е възможно.
Благодаря за интересния разговор! Успех на Вас и на учениците Ви!
Благодаря! Здрава и успешна година на Вас и Вашите читатели!
