Спасителна верига
Рени Христова
Когато се спасява живот в планината, се изгражда верига. Състои се от клинове, карабинери и въже. Използват я хора, които знаят как, разбират защо и правят всичко това напълно доброволно. Те са от една особена човешка порода и този разказ е посветен на тях.
За планинските спасители: шапки долу.
Зима. Нощ. Буря. Смразяваща стихия размята клони и сгъва дървета, а прозорци стенат в усилие да й удържат. Идеален декор за филм на ужасите.
Дом. Семейство. Топлина. Хармония. Сън. Идеалната първа картина за романтичен филм. И после телефон и кратък разговор. Мъжът става, облича се, разменя няколко думи с любимата си, мята раница и излиза, за да търси изгубени в планината. Той е планински спасител.
Сергей
Сергей Цветков е излиза от зоната си на комфорт с лекотата, с която летят птиците. Слаб, жилав, смел, трениран, суров.
Преди малко повече от година, когато силна буря в Западна Стара планина отнесе покрива на хижа „Ком” над Берковица, той отведе екипа ни до там. Бяхме чули за големите щети и за спешната нужда от помощ, дочухме и че вече има доброволци от цялата страна.
Трябваше да видим всичко това с очите си и се случи да поемем нагоре една сутрин по тъмно, в 05:30 ч. Сергей ни чакаше в началото на пътя, за да тръгне пред нас. Предния ден пое отговорността да ни заведе до там без никакви въпроси, дори не попита откъде-накъде ще се сурваме из планината баш в това време и баш с него. Нея сутрин снегът беше твърде голям за нашата кола и тревогата, че няма да можем да се изкачим отпадна веднага щом го последвахме, защото ни осигуряваше проходимост с доста по-мощен автомобил. Дръпна напред сякаш кара по сухо, а ние по него затъваме, буксуваме, псуваме ентусиазма си да сме в планината в 05:30 ч. и го връщаме, за да ни вади.
Нито веднъж не измрънка, нито гънчица по лицето му не трепна. И ни достави до хижата доволни и навреме.
Години по-късно разбираме, че обича планината от малък.
„Много обича и кучетата. Обича да се движи, има изключителен контрол върху себе си и е отдаден на това, което прави. Видях в него перфектният планински спасител и го въведох”, разказва ни Вячеслав Трендафилов.
Вячеслав
Той е на 68 години. Влиза в берковската ПСС (Планинска спасителна служба) през ’74-та и остава до ’97-а. По негова инициатива в звеното влиза първото куче-спасител. Срещу настояването си това да се случи, разполага с два безспорно убедителни аргумента: теренът е лавиноопасен и обширен. Представлява голям циркус в полукръг, чиято територия започва от хижа „Здравченица” и се простира до хижа „Пробойница” във врачанска област. Самият Вячеслав голяма лавина не е преживявал, но е носен от „снежна дъска”. Тя също е вид лавина, известна е и като „скиорска дъска”. „Не беше чак толкова страшно, просто имах късмет”, казва той.
Това, което истински го срива, е трагедия с туристи от Своге. Седем жертви, сред които и негов личен приятел. Прави тежък нервен срив и още не опомнил се, следва друг инцидент с фатален край, след който се оттегля окончателно. Оттогава са минали много години, а Вячеслав още живее с това.
Защо Сергей и Вячеслав се разплакват, когато се виждат отново
И двамата живеят в Берковица, но най-често се виждат случайно и е за кратко. За по-дълго се срещат в края на 2019 г., когато звеното отбеляза 60 години от основаването си. То е създадено на 20 декември 1959 г. Първият курс за спасители се провежда на старата хижа „Ком” през зимата на следващата година. Четири години по-късно – през ’64-та, на същата хижа, спасителите са обучени в работа със съоръжения и оказване на помощ при лавини. Първата мащабна акция след сформирането на отряда е през 1966 г., когато се търси националният отбор по ски. През 1970 г. следва транспортиране на бременна жена от местността „Сребърна” през хижа „Ком” до Берковица, а през ’75-а: акция за спасяване на млад мъж в местността „Самарите”. През тежките зимни месеци на същата година отрядът помага при снабдяването на продукти от първа необходимост за селата Черешовица, Котеноци, Лесковец и Гаганица.
В по-късни години, през тежките зими на 2002 г., 2005 г. и 2007 г., оказва помощ при изнасянето на храна и лекарства на бедстващи лагерници на хижата. За 60-годишния юбилей на отряда, на „Ком“ са дошли от почти всички ПСС-та в страната. За да благослови, е дошъл и отец Николай.
След изпълнение на обязаностите си по повода, казва: „Службата ви е повече от апостолска. Всеки от вас, като излезе, не знае как и кога ще се върне”.
„И къде”, дочува се женски глас отнякъде.
Като шеф на звеното, Сергей приема подаръци: картина, малка икона, фотоалбум със снимки на наш известен планинар, малки чашки за ракия, буренце с ракия, карабинери… И въже, страхотно алпийско въже. Подарява го домакинът на централната служба, известен като Тони Щедрия.
После Сергей раздава значки: за дългогодишен стаж, за заслуги… Една от тях е за Вячеслав, който иска да благодари, обаче не успява да издаде и звук, защото гърлото му се стяга и се разплаква. Сергей нищо не успява да каже, и той се разплаква. И след толкова смях и шеги покрай подаръците, внезапно става тихо като в храм. И в средата му тия корави, издръжливи, тренирани мъже, просто се прегръщат и плачат.
„Какво става?”, питам по-късно Вячеслав.
„Минали сме през много неща с него. В онези трагедии бяхме заедно, но не само в онези и не само в трагедии. Много спомени имаме, това е”, отговаря той.
Кучетата
В берковското ядро има 13 спасители, един стажант и едно куче. Спасителите не са на щат, те са доброволци и не получават пари за работата си. Единственият на твърда „заплата” сред тях е единственото им куче, което има сигурна месечна дажба храна и право на ветеринарно лечение. Казва се Фелс и е на Сергей. Освен собственик, той е и негов обучител. И освен на своето собствено, е обучител и на много други, които спасяват хора в други части на страната, защото освен шеф на берковския отряд, Сергей е и ръководител на групата за водачи на спасителни кучета.
Един от учениците му например е Рекс от отряд Пирдоп. В историята на кучетата-спасители, то е сред най-рано започналите курс: бил е едва 4-месечно бебе. Рекс е гордостта на Цанко Николов. Неговият син също е планински спасител, както и племенникът му. Въобще, великолепни кучета на великолепни хора. Излизат от уютните си домове и влизат в планинските стихии, за да търсят и спасяват хора съвсем доброволно, по всяко време и без извинения.
Радослава, съпругата на Сергей, ни разказва за една сватба, на която били сред важните гости. Както подобава за случая, Сергей е в строг костюм. И пак така след кратък разговор по телефона си, тръгва. Връща се след часове с „планинските“ си дрехи и на въпросителния поглед на Рада, отговаря: „Нищо де, с костюма вече са ме видели”.
Така че ако някога се случи планината да се обърне срещу вас и ви забута в дебрите си объркани, мокри, измръзнали, изплашени, наранени, гладни, жадни … Помнете, че това ще са хората, които могат да ви открият и спасят. Те знаят как да направят спасителна верига от клинове, карабинери и въже.
Впрочем, те самите са спасителна верига.
