Симона от “Zero Waste Sofia”, която всъщност е от Видин
Белла Антова
За първи път попаднах на Instagram профила на “Zero Waste Sofia” преди около 2 години. Веднага го последвах, защото видях, че момичето зад е него е моя съгражданка, видинчанка. От разговора ни преди интервюто разбирам, че аз съм била един от първите и последователи. Тогава 100 човека и се стрували огромна аудитория. Сега има повече от 7000.
Симона Стилиянова е създателката на “Zero Waste Sofia” – блог, който предлага съвети и решения не просто за това как да изхвърляш отпадъците си разделно, а как да не създаваш отпадъци по начало. В основата на “Zero Waste” концепцията стои отговорното и осъзнато пазаруване.
Месецът е юли и кога, ако не сега, да поканя Симона за интервю? Все пак това е месецът на глобалната инициатива Plastic Free July, в която тя активно се включва и всяка година привлича все повече съмишленици.
Грижата за околната среда като признак за зрялост
Помня Симона още от гимназиалните години. Винаги ми се е струвала добродушна, интелигентна и елегантна дама. Да, дама, някак вече зряла и осъзната. Никога не ми е приличала на момиче. Оттогава не съм я виждала. И ето че откривам, че пише истински смислени неща. Поздравих я веднага, защото съдържанието, което създаваше, наистина ме впечатли. Нещо повече – вдъхнови ме, накара ме да се замисля за неща, които дотогава бях пропускала. А именно – колко важно е да си носиш собствена торбичка за пазар, бутилка за многократна употреба и да отказваш сламки всеки път, когато ти е възможно. Накара ме да чета за устойчивия начин на живот и да се опитам да съм част от може би единствената смислена тенденция – zero waste-а!
Виждам стори в социалните мрежи на Симона, от което разбирам, че е във Видин и веднага ѝ пиша да се видим. Не мога да пропусна шанса. Тя е заета жена, оказва се и майка. Трудно организираме среща, но аз съм настоятелна. Понеделник е и навън се готви да вали. Симона ми е казала, че има малко време преди да приспи сина си и затова бързо викам такси и се отправям към една бензиностанция в нейния квартал.
Предупреждава ме, че имаме трийсет минути. Лъчезарна е, точно както изглежда на последна си фотосесия за корицата на списание “So Health”. Не носи грим, нито претенциозни дрехи. С нея се говори лесно, леко, бързо. Първият ми въпрос е как момиче от Видин, където теми като екология и устойчив начин на живот се обсъждат само формално, решава да посвети толкова голяма част от времето си именно на тях. Макар тайно да се надявам, че провокацията е дошла точно от нехайството тук, оказва се, че е дошла от случайно видео в YouTube. След него идват книги и много информация по темата преди Симона да реши, че е готова да създаде блога си и да говори смело и открито за нулевия отпадък.
Първите стъпки
В началото е уплашена, че едва ли е най-компетентна по темата, но все пак се престрашава. И не просто пише за това, защото е превела нечия статия (по това време в България почти няма хора, които да коментират темата). Симона споделя собствения си опит от това как тя самата живее екологично. И вероятно там се крие причината за успеха и. Е, усетът и за добър кадър също си казва думата.
Симона говори много за алтернативите на пластмаси и всякакви материали за еднократна употреба. От нея се зарибявам да пазарувам дори плодове и зеленчуци без найлон, а това понякога се оказва предизвикателство. Дали защото не винаги си подготвен с допълнителни торби за дребни плодове или защото в магазина те гледат странно, че не искаш пликче („пликче” във Видин = торбичка), но си изисква време и подготовка. От Симона научих за бамбуковите клечки за уши и четки за зъби. За насипните варива! Навик, който все още се опитвам да си създам, защото в Северозапада вече има все по-малко баби, които да ти продадат боб и леща на пазара. За домашно приготвените почистващи препарати, за веган козметиката, за компоста. И за това, че усилието все пак си струва.
Zero Waste за родители
И като се заговаряме за родния край, няма как да не я попитам как й се получава комуникацията на тема „Еко” с родителите и. „Ооооо…” казва тя и ми става ясно, че сме преживели сходни ситуации. Симона ми споделя, че в началото е била вманиачена в това да намали отпадъците наистина до нула, което неминуемо се отразило на отношенията с околните и на собствената и хармония. После постепенно започнала да проумява, че преходът към устойчив начин на живот може да е плавен, без крайности в изискванията към другите и себе си. Все още опитва да научи родителите си да изхвърлят разделно. Дори вече майка и била свикнала винаги да има платнена торбичка в себе си. Но най-горда е от факта, че двамата са се захванали с градинката си на село отскоро, за да осигурят чиста храна за внучето си.
„А всички знаем, че домашното производство спестява бая вреди на планетата”, уточнява Симона.
За финал я моля да ми сподели нещо позитивно от кратките си прибирания във Видин относно темата за еднократните консумативи. И тя веднага се сеща за едно от крайдунавските кафета, в което след като любезно обяснила защо иска да получи малинадата си в стъклен чаша, отсреща се съгласили и заменили пластмасовата. А следващите няколко дни директно и я приготвяли в стъкло, когато ги посещавала. И ако някой, който не е от нашия край, намира този жест за нищожен, то повярвайте ни, за тукашните хора това е голяма стъпка напред.
Разделям се със Симона с уговорката да стартираме кампания в родния Видин, която да разясни най-вече на подрастващите защо е важно да не сме свръхконсуматори. Защо трябва да кажем „не” на поредната сламка и защо е време бизнесът и политиката да влязат в диалога за устойчивия начин на живот.
Следете Симона в Instagram , драснете и на zerowastesofia@gmail.com, ако имате нужда от съвет или пък ако искате да помогнете за обогатяване на картата и „Чешмите в България”! А, да, за нея не споменахме. Последно, но не по значение – Симона създава карта на чешмите в България, която през 2019 г. става полуфиналист в Европейския конкурс за социални иновации. Благодарение на доброволци от цялата страна, тя може да ви покаже къде са локализирани над 1000 чешми. Колко яко е това, а?
