Психологът Виктория Дякова: Тялото следва душата
Виктория Дякова е на 33 години, родом от град Видин, магистър психолог по клинична психология и психология на личността. Тя е автор на книгата „Излъчвай любов“ и документалния филм „Ментализация“. По повод месеца на жената разговаряме с нея за най-актуалните теми, които засягат нежния пол в днешно време.
Кога реши, че искаш да се занимаваш с психология?
Още като тийнейджър започнах да проявявам интерес към психологията като наука за душата на човека. Спомням си как си казвах: „Искам да се грижа за психичния свят и здраве на човека така, както лекарят се грижи за телесното.“ Вярвах, че психо-емоционалното страдание е не по-малко тежко от физическото, а години по-късно разбрах, че тялото следва психиката.
Разкажи ни повече за професионалния си път.
Завърших бакалавър по клинична психология и започнах да посещавам стажове, с които да упражнявам наученото и да се докосна до реалната работа. След това започнах да посещавам психолог за лична терапия, която е задължителна за нас. Моят личен психолог, който водеше и един от моите стажове, много ми помогна. След няколко години започнах да провеждам първо безплатни консултации и работех със и под супервизията на д-р Владимиров, след което написах една сравнително кратка книга-наръчник за вътрешна хармония на име „Излъчвай Любов“. Междувременно пишех и статии и записвах видеа с полезна информация, свързана с психичното здраве и човешките взаимоотношения. Така лека-полека доволни от работата ми хора, водеха след себе си и други. Профилите в социалните ми мрежи също много ми помогнаха и продължават да ми помагат да достигам до повече хора. Често започнах да гостувам и в различни предавания като професионално психологическо мнение.
Кои са най-честите проблеми на жените, които се обръщат към теб за консултация?
Напоследък забелязвам тенденция, че хората са изключително тревожни. Сякаш това измести паническото разтройство, което беше водещо много време, но това са лични наблюдения от недотам представителна извадка. Често срещани са и конфликти във взаимоотношенията. Като социални същества ние до голяма степен зависим от значимите други и взаимоотношенията ни с тях – поради тази причина кризите във връзките или брака също са доста чест повод човек да потърси психолог.
Как успяваш да „запазиш“ себе си, докато си в помощ на чуждите терзания и проблеми?
Това е едно от по-трудните неща, без които обаче не може. Осъзнаваш и постоянно си припомняш, че тази болка е чужда и ако и ти потънеш в нея няма как да „издърпаш“ другия. Използвам емпатия, но не се идентифицирам с човека.
Как жените могат да контролират енергията си и да поддържат позитивно мислене в ежедневието си? Кои са нещата, които ти сама манифестираш, за да се чувстваш добре?
Човек или е оптимист, или е песимист – разликата е, че при песимиста животът се върти около негативните събития, а оптимистът ги преживява и не позволява те да подчиняват живота му. Все пак с определени усилия можем да се насочим към по-оптимистична нагласа – например като практикуваме благодарност всяка сутрин. Осъзнаването на това, че и в добрия живот има трудности, е доста освобождаващо по отношение на ограничаващото вярване, че добрият живот е непременно лесен живот. Това, което правя аз, е да поддържам връзка със самата себе си, да изразявам емоциите си, а не да ги задържам, свързвам се с природата, общувам с хора, които са ми приятни, и правя неща, които ме зареждат – като пътуването например.
Какви са някои от „стратегиите“ за повишаване на самочувствието и за това жените да се чувстват красиви отвътре навън? Колко трудно може да се окаже това и кой/какво според теб може да попречи най-много?
Самоувереност е по-любима моя дума.Често казвам на клиентите ми да избягват самочувствието, защото в него има по-скоро его. Самоувереността и себеоценката до голяма степен зависят от средата. Не можем да съдим за знанието и важността на лъва по умението му да лети. Важно е самоувереността да се изгражда и крепи на устойчиви основи, а не на външността и това е нещо, което наблюдавам напоследък. Красотата е субективна, а освен това и преходна, тя може да бъде подкрепяш фактор, но в никакъв случай основа. Усещането и вярването в себе си до голяма степен е заучено и придобито от това, което са ни показали родителите ни чрез тяхното поведение и отношение към нас. Също така е важно да сме в хармония с това, което мислим и вярваме, както и с това, което правим – да знаем, че не вредим умишлено на другите. Живеем за човечеството, а не срещу него, мислим и правим добро – защо тогава да нямаме добра себеоценка? Много е важно човек да не се сравнява с другите.
Как жените могат да управляват стреса и да предотвратят бърнаута в личния и професионалния си живот?
Като се откажат от идеята, че целият свят зависи от тях. Трябва да се научат и да си позволят да делегират част от своите задачи. Жените обичат да контролират всичко и това често им играе лоша шега. Би било добре да се работи с доверието в способностите на другите и пускане на контрола.
Все по-често наблюдаваме как жените преследват реализиране в кариерата и самостоятелност. Еманципацията и амбицията в помощ ли са или по-скоро се явяват отблъскващи за мъжете, които искат да са водещата фигура?
Ако мъжът иска да е доминиращ със сигурност ще бъде отблъскващо за него, но не можем да генерализираме. Истината е, че всички действаме от своето осъзнато или не толкова осъзнато чувство за малоценност и то е наша движеща сила. Определящи за това колко силен е натискът му са неговата компенсация чрез медали, титли, степени на образование и постигане. Според мен търсенето на баланс е най-плодотворната среда.
Каква роля играят социалните медии при оформянето на образа на тялото на жените и как нежния пол може да култивира по-положителна връзка с тялото и външния си вид?
Трябва да се наблегне на усещането за автентичност и да се научим да ценим индивидуалността, което убягва на нашето общество. Връзката със себе си се гради и поддържа ежедневно, като едно от основните неща е слушането на собствените потребности, предпочитания, а не тези, които обществото валидира.
Как можем да поддържаме здрави граници във връзките ни и да предотвратим зависимостта от партньора?
Зависимостта от партньора се появява тогава, когато човек няма добра връзка със себе си и прехвърля отговорността за своето щастие в ръцете на партньора. Всеки трябва да осъзнае своята собствена ценност и да се научи да се радва и цени своята компания, време, усещания и т. н. Така ще успява да удържа и границите си. Асертивността е умение, което, ако не си изградил в детството си, може да научиш в съзнателния си живот. Да заявиш своята позиция, желания и потребности във връзката е от ключово значение, както и да можеш да кажеш „стоп“ на това, което не е добро за теб. Поставянето на лични граници във взаимоотношенията е от значение и за цялостния начин, по който се чувстваме, което съответно е и в пряка връзка с нашето психично здраве.
Как жените могат да се възстановят от неуспехите в личния и професионалния си живот?
Последните години почти всичко става бързо, но има неща в живота, за които се изисква време. Тъгата, например, е чувство, което ни е нужно, за да преодолеем определена загуба или разочарование – искам да кажа, че емоциите и чувствата, които идват при загуба, трябва да бъдат приети, а не да ги игнорираме или да се опитваме да ги прикрием. Така когато поскърбим известно време, те ще си свършат работата и ние ще можем да продължим напред.
Какво е твоето послание към всички, които се притесняват да потърсят помощ от специалист?
Всичко непознато е плашещо до някаква степен, а освен това тук имаме и социално осъдителния фактор, така че притеснението донякъде е разбираемо. Все пак бих посъветвала всеки, който се чувства объркан, да потърси специалист, защото това е проява на отговорност към себе си. Освен това, вече смятам, че всички малко или много разбираме колко е голяма и значима връзката на психичното с телесното, така че не можем да лекуваме само телата, а психиката и душата да се мъчат. Не забравяйте: Тялото следва душата!
Гледайте „Ментализация“ тук: https://www.youtube.com/watch?v=xmykTw_Z7lI