Проф. Борислав Каменов: Антарктида е сурово училище, но тя развива самостоятелност, самоконтрол, търпение и решителност за успех

Проф. Борислав Каменов: Антарктида е сурово училище, но тя развива самостоятелност, самоконтрол, търпение и решителност за успех
Снимка: проф. Борислав Каменов

Какво е да се докоснеш, да се доближиш не просто в мислите и мечтите до Антарктида, до края на света, до края на дълги месеци, протекли във всеотдайна подготовка и екипни усилия? Разговорът с проф. Борислав Каменов, един от първите български геолози, стъпили на Антарктида в три изследователски мисии, съвсем резонно според мен продължи в духа на тези въпроси. Нещо повече: как и дали с подобен опит човек преоценява представите си за хармония, за равновесие, но и за носталгия?

Проф. Каменов, спомняте ли си чувството, когато за първи път се доближихте до онзи бряг? С какво чувство си тръгнахте оттам?

-Първите ми срещи с полярната обстановка бяха с айсбергите, които срещахме по пътя на кораба на юг. Те са толкова изящни и така разнообразни, че новаците се стъписват от красотата им. Красотата им е такава, че понякога можеш за дълги моменти да изгубиш чувството си за време и дори за човешката си същност. Разбираш, че те са толкова чужди на човешкото присъствие, че те обзема трепет. Близостта им не може да не внушава и ужас на моменти, когато се разминавахме съвсем наблизо с тези ледени плаващи планини. Играта на светлината около основите им в синьо-зелено и чудноватите им форми предизвика и възхищение и почуда.

Доближаването до Антарктическия бряг с неговите страховити ледници и снежни планини за пръв път ме изпълни със смесица от притеснение и любопитство. Притеснението беше, заради многото въпроси, които изникваха пред мен, дали съм достатъчно подготвен да мога да работя в такава обстановка, а любопитството бе естествена последица от необичайните климатични и орографски условия.

При отпътуването от Антарктида след успешната около 5-месечна работа и живот в палатки и в чужда среда може би чувството беше на задоволство от свършеното и наученото и убеждението, че българи доказват, че могат да живеят и работят в полярните условия.

Коя е думата, която описва онази непозната за нас природа най-добре? Кое там най-силно поразява и впечатлява полярниците, докоснали се до него?

Може би най-добре описва полярната обстановка думата неповторима. Този континент е толкова отдалечен от центровете на човешката цивилизация, че е останал почти девствен от към човешко въздействие. Континентът е замайващо красив с разбърканите си хаотично ледове и скали, с планините със страховито надвиснали пропасти, с огъващите се от колосален натиск ледникови езици, разсечени от злокобни пукнатини, с изящните си айсберги, от които струи неземно-загадъчна синя светлина и с безбрежните си снежни полета. Дори вдлъбнатините от стъпките ни в снега там са със странен кобалтово-син цвят. Свистящият вой на гонещите снежните кристали ветрове звучи по особен начин, когато скоростта на движението им е повече от 150 км/ч, а полярните бури гасят необичайно светлината на почти непрекъснатото денонощно слънчево греене.

Снимки: проф. Каменов

Съзнанието, че това е най-студеният, най-чистият, най-ветровитият и най-неизученият континент му придава достатъчно очарование. Чудатите твари там, приспособили се към жестоката за живот среда са също съществен елемент от това очарование. Комичният наперен вид на пингвините, невъзмутимото спокойствие на планините от мас и месо, наричани тюлени, невъобразимото разнообразие от морски и други птици около крайбрежните райони, честите появи на различни видове китове и косатки впечатлява всеки полярник, докоснал се за пръв път до този леден свят.

Антарктида е толкова различна от познатите ни континенти, че прилича на друга планета. През лятото има безкрайни дни, облени от непрекъсната светлина, с невероятна яснота на въздуха, с тъмносиньо небе и с жестоко обгарящо слънце, въпреки студа. През зимата небето се полюшва и се завърта във вихрушката на цветовете на южното полярно сияние. Ледени кристали във въздуха често се шегуват със светлината и на небето се появяват дъги и многобройни слънца. Морето е твърдо, но то се движи и твърдите реки на ледниците се сблъскват с него, образувайки каскади от страховито начупени ледени блокове. Грохотът на вихрите, лавинните експлозии, честите мъгли са естествен декор на полевата работа там. Дори антарктическият бряг е променлив и непостоянен, с брегове, които блуждаят към морето или пълзят обратно нагоре. Планини се преместват, върхове се загубват и дори снежните равнини са подвижни и заредени с напрежения. По небето често плуват миражи и чистият въздух така обърква перспективата, че скални зъбери, които са на разстояние от около 300 км изглеждат като че ли са съвсем близо.

Как Антарктида променя представите ни за хармония, за социализация? Как например се преодолява носталгията по познатия свят, който остава зад гърба?

В малката изолирана група на работещите на терен полярници натрупващите се стресови въздействия са много по-осезаемо проявени при относително по-простия начин на живот. След дълга изолация човек може да се изненада дори от собствените си реакции и точно тогава на помощ му идва неговата способност за самоконтрол. В дългите дни на принудително чакане да се оправи времето за полева работа установявах, че внезапното отстраняване на социалните връзки довежда до много по-силни изкривявания, отколкото предвиждахме. В цивилизования свят нашият по необходимост общителен начин на живот, ни обсипва с безчислени отклонения и разсейвания от основната цел. В полярните условия човек постоянно вижда пред себе си ограничен кръг от лица, а дори в тясното пространство на палатката, това е само едно лице. Непрекъснато чуваш само един и същи глас, като в първата ми експедиция той говореше и само на английски език.

При такава обстановка не трябва много време на двамата полярници, за да разберат кой колко струва.

Неизбежно всичко онова, което се прави през деня или което ще се прави на другия ден, се претегля през мярката на партньора. Не предумишлено и не зложелателно, идва момент, когато нищо не е останало неразкрито за спътника, когато дори неговите още неоформени мисли могат да бъдат предугадени. И тогава постепенно може да те обхване скрито раздразнение – естественото понякога лошо настроение на съпалатника да се превърне за теб в лигавене, бъбривостта му – в дърдорене на глупости, стриктното му придържане към правилата – в показна педантичност. В такава обстановка, дори съвсем дребни поводи имат властта да докарат дисциплинирани и самоконтролиращи се силни личности до ръба на безумието. Дори най-спокойната личност би могла да стане раздразнителна, ако се поддаде на такава възбуда. Човек може да започне да реагира яростно на нищожни закачки, да бъде вбесен или напълно отчаян, защото неговата способност за естествено възприемане постепенно се стопява до такава степен, че почва да вижда само грешките на партньора си, а неговите добри качества като че ли вече не се записват в сивото му вещество. В подобна обстановка, с мярка за душевен комфорт, оцеляват само онези, които могат да търсят спасение в собствените си интелектуални ресурси. В дните на сгъстеното напрежение от продължителното принудително очакване за подобряване на времето, самостоятелното четене на книги, водене на дневник или самостоятелните разходки навън около палатките, се установиха от само себе си като вид предпазна клапа за разреждане на душевната компресия.

За да може да се справя добре в такива условия, полярникът трябва да умее да се държи естествено, без маниерничене, да помага на съекипниците си и да бъде способен на самоконтрол, освен че трябва да бъде резултатен и професионален в своята си работа. Малките изолирани групи в полярната среда често стават места, където се развива и неповторим и забележителен колективен дух, основан на доверието на всеки към компетентността и надеждността на другарите му. Различните индивидуални интереси в такива групи се насочват изцяло в общия бит, а разказите и шегите започват да разведряват лошите настроения. Антарктида е сурово училище, но тя развива самостоятелност, самоконтрол, търпение и решителност за успех – все качества, които са особено необходими и за нормалния живот. Трудностите с времето избледняват и заглъхват в съзнанието. Това, което остава в спомените, са научните постижения, веселите и разнообразни впечатления от пътуването и съзнанието, че една малка група от хора се е противопоставяла успешно и е издържала на изпитанията на най-суровата природа, която може да си представи човек.

Що се отнася до носталгията по познатия свят, тя не се преодолява и винаги след продължително откъсване от него се усилва, но в това не виждам нищо лошо. Възможността от време на време да се свързваме по радиото с близките помагаше до известна степен в това отношение.

Един от уроците от полярната ми работа е, че не нашите усещания и емоции имат някакво особено значение, а научните резултати, които сме постигнали там.

Изпитанията, необикновените впечатления от един различен свят, рисковите условия се забравят, а остава само привилегията, че българин е успял да поработи в такива условия наравно с представителите на големите полярни нации и е допринесъл с нещо за изучаването му.

Какво в човека, в корените, в уменията и разбиранията на човека Борислав Каменов са били важни за успеха на изследователя Борислав Каменов?

Трудно ми е да оценя какво точно ми е помогнало в успеха да работя в Антарктида. На първо място сигурно това е добрата ми професионална подготовка на геолог с достатъчен експедиционен опит. Любовта към природата и планините, спортните ми занимания, неконфликтният ми и сговорчив характер, отношението ми към съхранението на екологическото равновесие в нашия свят, любознателността ми.

И може би не на последно място и корените ми от един интересен край на България, Северозападна България, известен с трудолюбивото си и природно интелигентното си население, дало на страната си много полезни граждани.

Автор: Мария Тодорова

Относно автора

Призни

Призни е медията, която разказва неразказаните истории на Северозапада. :)


Още новини