Призни, коронавирусче, да те видиме!

Призни, коронавирусче, да те видиме!
Снимка: личен архив

Честно да си призная, не вярвах, че ще го докараме дотук. И то с такава лекота. Вече не съм убеден, че плоскоземците или антиваксърите са сами в мисията си, заимствана директно от Великата инквизиция и процесите срещу салемските вещици. Ще карам направо, за да не вземе коронавирусът внезапно да ме покоси както си пиша, и този безценен за цивилизационното развитие на homo sapiens текст  да си остане недовършен.

Лично за мен нещата са прости. Може и да е така, защото не съм специалист по вирусология, но пък почетох яката през последните няколко седмици. Все пак се намираме в състояние, в което не сме попадали, откакто съм роден, и ми е много любопитно като пишман културолог, историк, писател, а най-вече като „социално животно”, както съвсем справедливо ни нарича Елиът Арансън.

Та, чета си аз разни сериозни експерти по вирусология и навсякъде и, общо взето, разбирам едно и също.

Първо – т‘ва е зла гад. Нито е живо същество, нито е неживо същество. Ни рак, ни риба.

Второ – може да се появи изведнъж, да опоска половината планета и внезапно да изчезне, все едно нищо не е било.

Трето – Може да се закроти за няколко десетки хиляди години в тундрите и да чака удобен момент, след което отново да изкрещи на вратата ви „Изненада! Върнах се!“

Четвърто – Много сериозни учени са на мнение, че е твърде вероятно вирусите да са в основата на живота на Земята (да ме прощават религиозните читатели). На тая зла гад въздух не и трябва. Може да е в нирвана хилядолетия. И студът не я притеснява. Лети на някой метеорит, кой знае откъде взел се. Кротува си и чака. Добре, но метеоритът преди към 3,5 млрд. години се шибва в още не особено втвърдената Трета планета от Слънцето и воала! Вирусчето се стряска от удара и излиза от дълбоката си хибернация, защото е намерило благодатна среда да се поразмърда. Както казах не съм специалист, но ми звучи логично такава примитивна и практически неунищожима твар да е в основата на еволюцията, още повече, че по онова време (тия геолози стотиците милиони и милиардите години за нищо ги нямат; така че даваме средностатистически) условията на Земята са били бая екстремни.

Пето – Както казах, геолозите изобщо не е*ават хилядолетията, та милиард-два години по-късно, когато се зародили първите живи (споменах, че злата гад не е нито жива, нито мъртва; питайте личния си лекар какво значи това; аз стигнах само до извода, че може да бичи айляк, както му казват в Пловдив, колкото е нужно, за да събере силици, да изчака удобен момент и да се метне за нови „подвизи”) организми, бил моментът, в който вирусите започнали войната.

Нещо като в древногръцката митология между титаните и олимпийските богове, ама малко по-безкрайно и с неясен изход.

Старото и младото поколение, сещате се. „Как от все по-лоши млади се раждат все по-добри стари”, както твърди една поговорка, мисля, полска. Вирусите решили да се заселят в организмите на зараждащия се живот, да го карат да киха, кашля, а защо не и да умира? Понякога масово.

Шесто – Много от вирусите били доста зловещи. Има теории (недоказани), че причината за масовото измиране на динозаврите всъщност не е големият метеорит, които паднал преди 65 млн. години и създал Мексиканския залив, а именно вирусите, които намерили за удачно пак да се активизират и да свият популацията на живи организми от студенокръвен тип, за да дадат тласък на развитието на бозайниците. Дали е било така можем само да гадаем. Аз просто се опитвам да систематизирам част от теориите. Както се казва, не убивайте вестоносеца!

Седмо – Дайте малко да вкараме и някоя добра новина. Живите организми обаче държали да си останат живи и се запънали като магаре на мост, за да пратят микроскопичните титани на майната им. Те имали не чак толкова примитивна, но все пак достатъчно боеспособна система. Имунната. Пак зла гад по дефиниция, но зла гад, която е на наша страна, така че ще избягвам да я обиждам отсега нататък, за да сме си добри приятели и да работим в екип още няколко петилетки. Имунната система много пъти рухвала пред внезапните атаки на вирусите, но с всяка следваща битка била все по-подготвена. Иначе казано, крепостните и стени ставали по-дебели, по-яки и по-високи. Така че врагът успявал да разруши само част от тях и да причини висока температура, дебни неразположения и бил принуден да отстъпи. Сега. Тук има нужда от известни диаметрално противоположни уточнения, така че да сложим две подточки.

Седмо А – Когато първобитният човек слязъл от дърветата (ако вярваме на Дарвин), той не бил с папийонка и фрак. Бил ситно, недостатъчно „конвертируемо” на животинския пазар същество и в никакъв случай не би оцелял, камо ли да достигне върха на хранителната верига, ако не беше ял всякаква леш и оглозгвал кокаляци и гнили плодове, кални треволяци и всякакви други кулинарни специалитети, мечта за всеки гурме ресторант. Нехигиенично звучи, нали? Но е животоспасяващо. Ако предците ни не бяха мърльовци, нас нямаше да ни има. Наличието на бацили в жизнената им среда стимулирало имунната им система. За да оцелеят рунтавите ни предци и да могат да драскат с въглен ловни сцени по стените на пещерите в областта Кроманьон.

Седмо Б – Ето я и лошата новина. Нека да ви я предам с думите на един забележителен български владетел, издълбани на познатия като Търновски надпис на кхан сюбиги Омуртаг.

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда.“

Ако имунната ни система вдигаше все по-високи, дебели и здрави стени, по колко години щяхме да живеем, пичове? 300? 600? 1100?

Осмо – Тукидид, когото с право наричат „бащата на историята“, колкото и клиширано да е, имал нещастието не само да участва като пълководец в Пелопонеската война, но и да преживее ужасите на първата документирана чума (431-430 г. пр. н. е). Описва я доста образно. Не е приятно за четене.

Девето – Населението на Европа се възстановило като популация много бавно, имайки предвид постоянните войни и хроничния глад, преди да бъде открита Америка и оттам да се внесат домати, картофи, пуйки, боб… И в средата на XIV в. чумата се върнала отново. Никой не знае как. Учените предполагат, че е заради зверствата на монголите, тъй като нейното огнище винаги е било в Централна Азия и те може да са я довлекли на хвърковатите си коне. Както и да е станало, това, което е сигурно, е, че около една трета (всеки трети човек!) от населението на Евразия умира между 1347-а и 1351-ва. За по-малко от 4 години.

Та, всичко е красота и цари хармония. Имунните системи на около сто милиона сриват крепостните си стени за по-малко от два века. Не забравяйте, че тогава населението не е било седем милиарда и половина и това представлява около една пета от хората на целия свят.

За да не съм прекалено обстоятелствен в исторически план, само да добавя, че вирусите се разбуждат още стотици пъти през историята и вземат сериозни жертви. Води  се една вечна война между полуживите, полумъртви видими само с микроскоп зли гадинки и нас.

Всъщност, имунната ни система никога няма да се справи с тази атака.

По-простото винаги побеждава. „Прост човек и силен ветър спирка немат“, знаете.

Само трябва да замените в уравнението „човек” с „вирус” и всичко е готово.

Колкото и крепости да гради имунната ни система, няма как да издържи в дългосрочен план. Доказателство за това е така нареченият Испански грип, който никой не знае точно откъде тръгва, но покосява приблизително 50 млн. човека веднага след ПСВ. Но, да обърнем внимание на един наследник на Уилям Уолъс.

Александър Флеминг е шотландец. Нямам представа дали някога е слагал килт, не е и от значение. Много мъже са препасвали поли, но малко са откривали пеницилина. Всъщност, само един го е правил.

Дали вирусите отново са се оттеглили, за да изкарат известно време в летаргия или неговото откритие ги е стреснало, няма как да знаем. Войната е без преговори и договори. Единият противник винаги мълчи и изненадва от засада.

Пеницилинът и производните му други антибиотици обаче се оказват изненадващ шамар за вирусите. Вече не си полужив-полумъртъв. Мъртъв си.

Ние, хората, обаче сме лакоми до полуда и какво правим през последното столетие? Дори за една хрема не пропускаме да вземем антибиотици, без изобщо да се замислим върху самата етимология на думата. „Антибиотик” значи „убиец на живот” в свободен превод. А ние тъпчем всичката си храна с тях.

Та, така. Преди 17 години се стигна до нова атака на „злата гад”. Помните ли какво причини SARS през 2002-2003 г. в Южен Китай и Хонконг? Знаете ли защо жертвите бяха само около хиляда? Първо, защото времето беше необикновено топло, а вирусът не обича жегата. Също като мен, но да не правим аналогии. Всички съвпадения с действителни лица и събития са случайни. И второ, много по-важно, не можа да излезе от гнездото си, защото бяха взети превантивни мерки по-рано от сега.

Вирусолозите твърдят така, аз няма как да съм сигурен. Знам само, че плюскането на хапчета и антибиотици с и без повод през последните 100-ина години, застояването на едно място, все по-рядкото излизане сред природата, скапват имунната система. Също толкова вредни са, колкото и измишльотините на антиваксърите, които твърдят, че тя има безкраен капацитет.

Да, теоретично го има. Но не и на практика. Не и сега. Тя пак ще вдигне стените на крепостта. Високи, дебели, непробиваеми. Само че, ако не и правим бутафорни фармацевтични подобрения фармацевтиката и използваме достиженията на същата тази фармацевтика само, когато са ни изрично предписани от оторизирано лице, съобразно сериозни изследвания на здравословното ни състояние.

Виж, менталното състояние е друга бира. Щом малко хора проумяват, че коронавирусът е смешно подобие на предшествениците си и е проблем само защото се тъпчем с антибиотици, които изтребват и стражниците, постоянно строящи крепостта ни (около няколко килограма от теглото на човек се състои от бактерии; нямаше да преживяваме вируси, нямаше да разграждаме храната си, нямаше да ни има без тях), значи нещата са зле.

Хората без достатъчен имунитет, ония, които водят нездравословен начин на живот, имат придружаващи заболявания, особено белодробни, диабетни или сърдечни, възрастните ни роднини, са застрашени от COVID-19, в това няма съмнение.

Но, отключването на многократно повече психически заболявания заради истерията, фалитите на милиони предприятия в световен мащаб, хунтата, наложена в много страни, не водят до нищо положително. „1984” на  Оруел. „Желязната пета” на Джек Лондон.

Коронавирусът не е причина за паник атака, макар и потенциално да е сериозна заплаха.

Никой не знае откъде е дошъл, нито кога ще си тръгне, за да се укроти за няколко хилядолетия и да се върне отново.

По-силен, по-мощен и по-ефективен. Защото сега, с извинение на близките на починалите, е жалко подобие на предците си.

И аз, и COVID-19 мразим жегите. През лятото, за разлика от мен, той ще се прибере във вечно замръзналите си дупки за неопределен период от време, а аз ще псувам високите температури.

Спазвайте отлична лична хигиена, не се приближавайте до възрастни или хора с придружаващи рискови заболявания, хранете се питателно и здравословно, поддържайте разумна двигателна активност и се молете да не починете от простотия. Защото вирусите са по-примитивни от нас и рано или късно ще ни унищожат. Засега имунната ни система е на път да устиска още доста дълго време, преди това на се случи.

По-скоро обаче ще ни довърши някоя от безкрайната върволица стадни истерии.

 

Автор: Стоян Николов – Торлака

 

*Статиите в рубриката „Твоята дума” отразяват личната позиция на авторите.

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.

Прочетете и другите материали на автора тук