Приказката за неволята или как местни хора сами ремонтираха пътя до своето село

„Когато държавата я няма, ти ставаш държавата!”
Тези думи бяха казани в един български филм, който излезе в близките години. Именно такъв пример ни дадоха съвсем наскоро част от жителите на ломското село Станево. Вместо да чакат Неволята (в случая общината или държавата), те запретнаха ръкави, събраха средства и сами асфалтираха кратерите (да, това е точната дума), които от години чупеха автомобилите, които преминават по селския път. Историята им бързо стана сензация и обиколи редица онлайн медии и централните емисии новини.
Националната телевизия bTV дори озаглави материала си „Помогни си сам”. За добро или лошо от години това е съдбата на Северозапада що се отнася до качество на живот, правене на бизнес, оцеляване и въобще всичко останало. За пореден път се вижда духът и борбеността на жителите на този край, често наричан съжалително „Най-бедният в Европа”. Е, за мен подобни новини го правят най-богатият в Европа. Защото показва, че има хора, които не са се предали и примирили с проблемите, които ги засягат. И щом държава няма, те стават държавата.
Ремонтираната отсечка е от Станево до Ковачевица. Дълга е шест километра и всъщност може да има ключово значение за самото село, което е разположено на брега на река Дунав и крие потенциал да привлича посетители, които искат да избягат от големия град. Героите на историята се казват Велислав, Стилиян, Мирослав и Цветелин, които след като приключват работното си време в рамките на седмица пълнят най-големите дупки с бетон. Първо финансират това със собствени средства, а след това и хората в селото помагат с пари.
Новината за разбит път не е нещо ново. Сигурен съм, че самите вие имате села, до които се стига с луноход. Нещо ново, обаче е осъзнаването, че самите ние сме държавата и когато нея я няма нещата са в наши ръце. Както е в нашите да накараме държавата да се грижи за своите граждани.