Прав(ил)ото на килима
Рени Христова
Ако един килим може да разказва вечни истории и е извоювал славата си да е изкуство, тогава той не е просто неодушевена вещ.
За чипровския ни е думата, разбира се. И за един негов почитател.
Млад юрист със стаж в сферата на телекомуникациите, направи проект за тъкачница на чипровски килими. Така доказа, че правото (като система от правила и норми) и килимарството (като занаят и любов), всъщност са доста сполучлива комбинация.
Евгени Тодоров е на 29 години. От Монтана е и живее в Монтана. В телекомуникационния бранш е от 7-8 години. Първото общо между образованието/професията му и килимарството е приятелката му Горица, чиито корени са от Чипровци и която също се занимава с право, макар и все още да го изучава. С любовта към нея се възпламенява и любовта към килимите, в резултат идва идеята да направят нещо за занаята и бъдещето му.
Преди няколко месеца Евгени представя проект за създаване на тъкачница за чипровски килими пред местната власт (Община Монтана) и кандидатства с него за предоставяне на еднократна помощ за стартиращ бизнес на млади предприемачи (до 35 години). Финансирането е от фонд, създаден през 2019 г. след решение на монтанския Общински съвет, чиято дейност се администрира от Агенцията за регионално развитие и бизнес център 2000 – Монтана. За тази година в бюджета на фонда са отделени 10 000 лв., като максималната безвъзмездна помощ по един договор е в размер на 3000 лв. Условието за кандидатстване е бизнесът да се развива на територията на общината. Собствената инвестиция е почти колкото и помощта от фонда.
В началото е „хареса ни идеята за този проект и се заехме”, но всъщност Евгени и Горица обмислят нещо, свързано с килимарството, от доста време. „Проектът предвижда производство на килими, за което комуникираме директно с тъкачите и с потенциални клиенти. При поръчка на конкретен клиент за конкретен килим, с определени параметри, организираме процеса от изработването до доставянето му”, разказва Евгени. В това се включва рекламирането на продукта и представянето на отделните модели, както и закупуването на станове там, където е необходимо. В създадената за целта фейсбук страница Divine Carpets of Chiprovtsi има подробни описания на историята, символиката, мотивите, значението. В момента се работи по създаването на сайта.
„Основното мото е „Съвременен прочит на традицията”, а търсеният резултат е да се събуди интерес към историята на чипровския килим у младото поколение”, допълва Евгени. Ковид кризата забавя пълното разгръщане на проекта без обаче да създаде голям проблем, тъй като договорът със съфинансиращата институция дава шестмесечен срок за реализирането в пълния му обем. Известна доза уплаха все пак е имало, но за малко.
„Дадохме си сметка, че може би не е най-подходящото време за стартиращ бизнес, но пък е най-подходящото да се помогне на хората от този занаят.
Намерихме готови да работят и не само от Чипровци, а и от района. Когато стигнем и до поръчки ще им се плаща на квадратен метър, но дотогава ще се работи по изработването на килими-мостри, заложени по този проект. Не търсим масовия потребител, а по-скоро онези десет процента с афинитет към културата, с образователен ценз и с икономическа подплатеност. Хора от истинския, не от фалшиво изградения интелектуален елит, които разбират или могат да разберат и оценят цялото това културно наследство. Сред тези потенциални клиенти освен физически лица са и банки, хотели, механи, ресторанти.”
Питам го помага ли правото за изграждане на бизнес стратегия. „Абсолютно! Правото е пространно и ни помага например да си подготвим сами документите за регистрация на фирмата, да си съставим договорите за изработка с тъкачките, с клиентите, да си организираме спазването на GDPR (General Data Protection Regulation – регламент за защита на личните данни) за интернет сайта… Правото помага за много неща, отделно и двамата имаме опит в търговската сфера и в комуникацията с крайни и с бизнес клиенти. Това е плюс, защото виждаме как при недобре организиран процес, нещата не се получават.”
Евгени се съгласява, че търсенето на тъкачи си е чисто изследователска работа. Срещнал е и скептицизъм, но като цяло положителната нагласа към занаята е дала резултат. Младите хора в него действително са малко, но пък търсенето определя предлагането. „Търсенето на българския пазар не е такова, каквото би трябвало да бъде. В чужбина ценят този продукт повече, отколкото в България и със сигурност една от причините е цената му (средната цена на квадратен метър е около 600 лв.), но причини са и непознаването му, както и недостатъчна реклама. Идеята е да променим това и да представим килима не просто с една снимка, а и с цялостно описание, с обяснение на периода и значението на елементите.
Дори сме въвели нещо доста иновативно: на какви хора се препоръчва съответният килим, защото символиката на всеки килим е относително специфична.
На пролетната лоза акцентът и е върху плодородието, на кутиите акцентът е друг, всеки модел си има енергиен заряд. Тоест, опитваме се да „преведем” това архаично изкуство на младите и ако по тоя начин стигнем до тях ще увеличим интереса им, а като увеличим интереса им ще се увеличат и хората, които да работят.“
Това е.
Килими на почит. Със съвършени и прости символи, чиито цветове и разположение в тъканта разказват приказки. Извоювали си правото да имат свои правила. И тъкачницата на Евгени ще продължи красивата им древна история, вярваме в това.
