Петя Евлогиева за пътя на един артист от Монтана и любовта към цветовете
Анжелика Иванова
Днес отбелязваме Деня на българските художници и всички хора, занимаващи се с рисуване, иконопис и реставрация. Изкуството е част от живота ни, но често дори не го забелязваме в ежедневието си. А когато успеем да го видим, то денят ни е малко по-хубав. То ни носи едно удоволствие и щастие от живота, независимо къде се намираме и колко сме заети. Успяваме да спрем за момент и да му се насладим. Нека се научим да го правим всеки ден заради самите себе си.
В този така творчески ден имаме щастието да обърнем и специално внимание на съвременното изкуство и неговите различни форми. Защото изкуството и креативността нямат рамки и ограничения. И така трябва да бъде.
Ще си поговорим с Петя Евлогиева – една млада жена с весели очи и много цветове в и по себе си. Занимава се с рисуване и татуиране и заедно със съпруга ѝ имат собствено студио в София.
Здравей, Петя, днес отбелязваме Деня на българския художник и много се радваме, че именно ти ни гостуваш днес. Сподели ни за твоя път към рисуването – как започна той и какъв е първият ти спомен с четка в ръка?
Здравейте, изключително съм развълнувана и благодаря за поканата да бъда вашият „художник“ в ден като днешния!
Като бях малка си мислех, че да си художник е някак магическо, че задължително имаш красива шапка и шал наметнат артистично през рамо, а то виж как се получи. Днес имаме възможността да носим изкуството по своята кожа. Да бъдем каквито си поискаме, а понякога малко и често повече шантави и когато ни погледнат да си кажат: „Ами, тя е художничка, затова!“ По-лесничко е!
Рисуването винаги е било моят най-добър приятел! Не си спомням как точно съм започнала да рисувам – някак винаги си е било част от нуждите ми. Спомням си как моето семейство и приятелите ми често обръщаха внимание на това, че рисувам доста – направо си беше постоянно и навсякъде и ме питаха „Ти художник ли ще станеш като пораснеш?“ Никога не съм си поставяла такава цел – просто когато обичаш да правиш нещо, то си става част от всекидневието и живота ти.
В III клас започнах да посещавам школата по изкуства към читалището ОШИ „Добри Христов“ в Монтана и това е първият ми по-съзнателен спомен за това как рисуването стана някак важно за мен и специално. Вече бях част от чудесна, артистична общност, която нашата преподавателка Рени Петрова в годините успя да създаде за нас.
Като човек, роден и израснал в Монтана, как мислиш, че това да живееш в по-малък град се е отразило на развитието ти като артист? Смяташ ли го за пречка или по-скоро допълнително вдъхновение за развитие?
Навремето в книжарницата в Монтана имаше само един вид оцветителна книжка и като я привършиш, мама ти я купува отново и си спомням, че това не ме натъжаваше, струваше ми се като чудесна възможност този път да се представя още по-добре! В тийнейджърските години беше трудно да намериш статии и плакати на любимите си музикални групи и прерисувах всяка обложка на нов албум или корица на комикс, която ми попадне.
Като артистично дете, което иска да се среща с хора с подобни интереси и да търси вдъхновяваща среда, няма как да скрия, че възможностите на големи град са съвсем други. Тук просто всичко е малко – съответно и тази среда – например материалите, до които имаш достъп. Авторитетите и наистина вдъхновяващите личности са малко. Сега като родител на тийнейджъри виждам какво е да имаш достъп до всичко това.
И все пак ролята на семейството е най-важната според мен. Няма никакво значение къде ще се родиш. Щастието, себеусъвършенстването и упоритостта са твои собствени потребности и отговорност. Щастието и успехът не се дават на никого по местоживеене. Те ти се случват, когато растеш сред обичащи те и подкрепящи те хора – първо твоето семейство, а след това и приятелите ти.
Малкият град ти дава среда, в която да пораснеш защитен, да имаш приятелска група, с която да приключенстваш и да откриеш света. И тя не е по-лоша от тази на големия град. Когато си щастлив, ти не мислиш какво по-добро би било другаде. Ти виждаш възможност и я грабваш! Аз съм изключително щастлива, че моето детство е преминало именно в Монтана, защото едни от най-ценните хора в живота ми съм срещнала там!
Ти имаш много автентичен стил на рисуване, с който веднага можем да те свържем – как го откри и имаш ли съвет към хората, които все още не са намерили този, който ги изразява най-добре?
Радвам се, че ме намирате за разпознаваема. Когато рисуването е твоя собствена нужда да разкажеш това, което искаш, на останалите хора – то няма как да не е в своя собствен стил. Нали така казват хората: „Тя живее в свой свят“, ами „Кой не“?, бих попитала аз. Нали моята рисунка се появява, когато искам да ви разкажа какво ми е отвътре, какво ме вълнува, тревожи и вдъхновява. Всеки има собствен стил, само трябва да си го защитава и да го развива. Нищо свръхчовешко не е нужно – само любов, упоритост и постоянство.
Освен с илюстрации, ти се занимаваш и професионално с татуировки, като само преди няколко дни се прибра от най-голямото събитие в Европа, посветено на тях – “Evian Tattoo Show” – как стигна до там и какво си взе от това преживяване?
Ех, това пък ми е най-любимото събитие на света! През 2011 г. организаторът на “Evian Tattoo Show” ме забеляза на фестивала в Краков, Полша и ме покани да участвам следващата година на неговия фестивал. В малкото градче на женевското езеро, Дат (организаторът) успява вече 14 години да събира най-вдъхновяващите артисти от цял свят, когато си говорим за татуисти, развиващите се изключително в анимационен стил. Затова можете да се досетите защо и аз се старая да не пропускам!
За мен това беше 9-а година, в която участвам. През 2019 г. спечелих наградата, която всяка година се присъжда на един артист по време на фестивала – “Best of the Show”. Имам и няколко първи награди в годините за малка цветна татуировка и “Best of the Sunday”.
Обаче не наградите са най-важното, което си нося у дома! На такъв фестивал, когато артистите наистина са артисти, веднъж едни печелят, друг път други, но никога не губиш. Спечелил си дори, че си един от тях! Защото това не е състезание по татуиране. Това е една чудесна фиеста и ако се научиш да я танцуваш, да се забавляваш, завинаги си победител! Завърнах се вдъхновена, усмихната и изключително заредена!
Би ли споделила артисти от Северозапада, които ти самата следиш и се вдъхновяваш?
Малко ме хванахте натясно с този въпрос. Не защото не вярвам, че има артисти, които си заслужават, просто допускам две варианта – или не знам, че са от моя роден край или се развиват в съвсем други среди.
Нашият кум, който за съжаление вече не е сред нас, но творчеството му вече отдавна живее своя непреходен живот – писателят Стоян Николов – Торлака, няма как да не е първият човек, който ми идва наум! Поклон!
А пък артистът, който повярва и създаде толкова много артисти в своя живот, на който дължа огромна благодарност, е нашият преподавател по рисуване – Рени Петрова. Тази дама е дала на града повече красота отколкото е възможно само в един живот! Огромен поклон и любов, Рени!
Най-вдъхновяващи за мен са обикновените хора – както са моето семейство и семейството на моя съпруг. Да живееш в Северозападна България не винаги е лесно и мисля, че да си положителен, да вдъхновяваш и да подкрепяш е истински скъпо и ценно в тези дни! Обичам ви от сърце!
Ако можеше да посъветваш хората, които искат да се занимават с изкуство едно нещо, какво би било то?
Обичайте! Обичайте живота! Не се пестете и не чакайте друг да ви оцени! Ако това, което правите, ви кара да се чувствате щастливи и смислени, тогава действайте! Ако пък успеете да докоснете хората, да ги накарате да се поспря и замислят, да се усмихнат и да ви заобичат – благодарете си за това! Няма нищо по-хубаво!
