#ПътувамБезПаспорт – национална кампания за споделяне на книжни пътешествия
Призни
В дни, когато е почти невъзможно да се качиш на кола или самолет и да пътуваш, издателство ICU обяви кампанията #ПътувамБезПаспорт. Тя представлява покана да заменим географските пътешествия с пътешествия на въображението чрез книгите. Български и чуждестранни автори на семейното издателство, хора от екипа, както и всеки почитател на четенето, са поканени да заснемат кратко видео, в което да отговорят на въпроса:
„Коя е книгата, която те е отвела най-далеч?”
Кампанията цели да стимулира креативността на читателите и да ни припомни, че за някои от най-вълнуващите пътешествия не е нужен паспорт – интересната книга също е начин да прекосяваме граници, разказват от издателството. „Споделете своята книга, отвела ви най-далеч – която и да е тя, когато и да сте я прочели. Акцентът на инициативата не са книгите, издадени от ICU, а споделеното изживяване от четенето”, поясняват оттам.
Видеата могат да се изпращат на електронната поща на издателството. Ако читателите ги споделят от личните си профили, могат да използват хаштаг #ПътувамБезПаспорт. За предпочитане е да са снимани вертикално, с дължина 2-3 мин. Личният смартфон е напълно достатъчен. Финалът на кампанията ще зависи от преустановяването на извънредното положение. Освен споделянето на изпратените видеа в социалните мрежи, след края на кампанията ще бъде направено и общо видео с кадри от всички споделени книжни пътешествия. То ще бъде публикувано на сайта и в каналите на издателство ICU в социалните мрежи, поясняват организаторите.
„Може да звучи парадоксално, но точно сега му е времето да пътуваме – всички ние, които обогатяваме дните си с книги. Нима има по-голяма свобода на придвижване във времето и пространството, във въображението ни, от тази, която ни дава една добра история? Сутринта се събудих с едно изречение от любимия Керуак – “because there was nowhere to go but everywhere”. Това „навсякъде” днес ни е подарък, казва Невена Дишлиева-Кръстева от издателство ICU.
Как се зароди идеята за кампанията?
През последните 2 месеца в публичното пространство все по-често се говори за емоционално-психологическите травми, които принудителната изолация би могла да създаде и на практика създава. Нашата идея е да помогнем на всички нас в преодоляването на чувството за самота и изолираност, като поканим всеки, който желае, да се приюти в тази виртуална шатра за разказване на истории. И тези истории да са свързани с книги – „най-добрите транспортни средства“, както ги нарече режисьорът Марий Росен, който с готовност се включи в инициативата на издателство ICU и ни разказа за три любими свои книги.
Идеята е да подскажете пътеки към приключения, към които да поемем като читатели. С какво очаквате, че ще се „върнат” читателите от тези пътешествия?
Времето, прекарано с книга, е смислено и обогатяващо – във всеки смисъл. Читателите, независимо дали ще запишат своя разказ за книгите, които са ги отвели най-далеч, или просто ще станат спътници в пътешествието на друг човек, биха могли да се върнат с усещането за пълноценно прекарано време, с мъничко повече мъдрост и дори с по-добро сърце, ако щете. Дори да сме чели книгата, за която някой ни разказва, винаги има какво да научим, да съпоставим мненията си, да намерим разлики, да открием недовидяна подробност. Четенето е общуване – със себе си и с другите. Много харесвам едно есе на Сюзан Зонтаг, в което тя пише въображаемо писмо до Борхес 10 години след смъртта му. И му казва следното: „За някои хора четенето е просто вид бягство. Книгите са много повече. Те са начин да бъдем наистина човеци”.
От какво създалата се ситуация може да се възползваме всички ние като читатели? И как, напротив, тя е предизвикателство пред установените навици и вкусове?
Ежедневието на всички ни е много динамично. Независимо с какво се занимаваме, дали работим, учим или сме на друг етап от живота си, съвременността ни взима много – краде от времето ни, разпилява ни сред много хора, разкъсва ни между какви ли не ангажименти. За себе си съм избрала да приемам тази неочаквана ситуация като време за вътрешно успокояване, за пренареждане на най-важните неща за мен, за намиране на отговор на въпроса „Без какво не мога?” Освен без любимите си хора, разбира се, не мога без книги и музика. И ето това правя – чета много и слушам много музика. И бездруго не съм много социален човек. Нищо не ми липсва, нито за миг не ми е скучно.
Умеем ли да споделяме преживяването от прочита на една добра книга? Защо решихте да предложите споделяне на впечатления и мисли във видео формат и има ли връзка с мотото, очевидно заложено в името на издателството? Какво още можем да научим от собствения си опит, за да е полезен той и на останалите?
Мисля, че социалните мрежи, които са новите обществени платформи, ни научиха да споделяме повече. Вече има доста смислени читателски групи, литературни клубове, в които се обсъждат книги и какви ли не други форми на споделяне – да спомена само едно такова виртуално място, сайта Goodreads, където всеки може да напише отзив за прочетена книга. Така че отговорът на първия въпрос е положителен – мисля, че споделяме все по-свободно и без притеснения. А защо във видео формат? Защото това е най-прекият начин да стигнеш до нечие внимание. И защото когато погледнеш някого в очите, виждаш много повече, отколкото когато четеш думите му. Загледайте се в очите на хората, които участват в кампанията #ПътувамБезПаспорт – мисля, че ще намерите нещо общо в излъчването им.
Кои са най-смелите и най-далечните посоки, споделени от читатели от старта на кампанията до днес?
Най-хубавото в тази кампания е, че книгите не се подреждат по важност и не се съревновават една с друга. Едно географско пътешествие може да съществува редом с пътуването във времето или полета на въображението, който ни отнася до несъществуващи фантастични земи. Сред книгите, за които ни разказаха дотук нашите мили участници, има всякакви жанрове и стилове, съвременни автори, класици, награждавани и по-малко популярни – буквално всякакви. Само си представете един пъстър букет, в който имаме „Малкият принц”, „Майстора и Маргарита”, „Фондацията”, „Пътуване към себе си”, „Бегуни”, „Канела”, и също книги на Томас Ман, Рут Озеки, Дейвид Мичъл и кой ли още не… Истинско богатство!
Екипът Ви ще се включи ли в инициативата също, и с кои заглавия?
Засега бихме искали да оставим повече нашите читатели да говорят. Но се изкушаваме, честно казано, защото освен че се занимаваме професионално с книги, ние сме преди всичко запалени читатели. Ако аз лично реша да разкажа за книгата, която ме е отвела най-далеч, то вероятно ще избера последната си страст – „Карай плуга си през костите на мъртвите“ от Олга Токарчук, чието ново издание подготвяме в момента и ще се появи на книжния пазар до месец. Това е един мрачно-мистичен роман, чието действие се развива в откъснато от света полско село. В тази мъничка географска точка е събран цял един свят, който прелива от ключови за съвремието ни проблеми като нарушеното равновесие в природата, човешкото високомерие и грубост в отношението към животните, разпада на ценности и още много други. И всичко това е обвито с мистичната поезия на Уилям Блейк. Наистина забележително пътешествие.
Автор: Мария Тодорова
