От стаята вкъщи до сцената: пътуването на един самоук барабанист
В свят, в който традиционното обучение се възприема като единствения път към успеха, едно младо момче доказва, че дори и да си самоук музикант можеш да сбъднеш детската си мечта. Той преодолява препятствията и усъвършенства уменията си чрез чиста любов и страст към музиката. Срещаме ви с Росен Петков от Видин, последна година студент по музикални медийни технологии и тонрежисура в СУ „Св. Климент Охридски“.
Кога се зароди интереса ти към музиката и как се стигна до това да успееш сам да се научиш да свириш на барабани?
Всичко започна от брат ми, който се върна от екскурзия в чужбина с първата ни класическа китара. Започнахме да се учим да свирим сами, след около две години вече имахме и електрическа китара. Първоначално слушах каквато музика слушаше и той – започнахме да учим песни на Metallica. След време осъзнах, че докато слушам музика не се замислям върху това какво прави китариста, ами слушах по-внимателно барабаните. Казах си, че искам да се науча да свиря на барабани и започнах да събирам пари от рождени дни и всякакви празници, за да мога да си ги купя. След около две години спестяване и, разбира се, помощ от родителите ми, които винаги са подкрепяли както мен, така и брат ми, успях да си купя най-евтините барабани, които намерих. Тогава дойде и първата изненада за родителите ми – още със сглобяването и първото ми сядане на барабаните започнах директно да свиря една песен на Metallica, която бях научил почти наизуст само от интернет без да притежавам барабани.
Кога и как реши, че искаш да станеш тонрежисьор?
Още от малък знаех, че искам да се занимавам с музика. Когато дойде време да мисля за висше образование, първо се бях насочил към Национална музикална академия, където исках да изучавам барабани, но в последствие осъзнах, че не ми трябва висше образование, за да съм барабанист и да се занимавам с музика. Реших да се насоча към процеса на записване, обработка и всякакъв вид продукция и постпродукция. Така се озовах в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност музикални медийни технологии и тонрежисура.
В момента съм IV курс, последна година от степен бакалавър – доста съм доволен от всички запознанства и контактите, които събрах по време на следването. В университета изучавах предмети като акустика, звукотехника, история на музиката, естетика, звуков дизайн, дублаж, пиано, инструментознание, солфеж, хармония, аудиовизуален дизайн и още много.
Една от главните причини да се насоча точно към тази професията тонрежисьор е широкото поле за изява, което предлага. Във всяко едно звено на изкуството – било то театър или радио, винаги присъства музика или видео, или пък и двете.
Как ти се струва реалното практикуване на професията?
През лятото на 2021 г. започнах работа като музикален редактор и тонрежисьор в Българско национално радио – Видин. Да си тонрежисьор е изключително интересна и забавна работа, разбира се, доста напрегната в началото, защото говорим за предавания на живо, където ако сгрешиш няма връщане назад. Това те кара да си още по-съсредоточен и внимателен в работата си, което е добре. Прекарах целия III курс в учене и в работа, което осъзнах, че не е добър вариант – налагаше ми се да се прибирам всеки уикенд за работа, а през седмицата да съм на лекции в София. Прекарвах по 12 часа в пътуване с влак на седмица в продължение на една учебна година, за да мога да трупам опит и едновременно да уча и да не изоставам в университета. Това са много ставания в 4:00 ч., за да хвана първия влак. Ходил съм на работа с куфара ми готов за път и веднага след свършването на смяната ми в 12:00 ч. в неделя хващах обедния влак, за да отида в София и да не изпускам от лекциите.
Как реши да започнеш да качваш кавъри на известни музикални парчета на барабани в социалните мрежи?
Още от малък имах мечта да бъда като хората в YouTube, които правят кавъри на известни музикални парчета на барабани. Казах си, че когато порасна и аз ще качвам такива видеа и ще провокирам хората да се занимават с изкуство или поне да предложа нещо ново, което не са виждали, за да им е интересно. До този момент не виждам нищо друго освен подкрепа, както от семейство и приятели, така и от хора, които по една или друга причина са попаднали на мои клипове и са останали приятно изненадани.
Колко време ти отнема заснемането и монтажа на едно видео?
Зависи какво съдържание искам да правя – ако е за клипче за YouTube и записвам цяла песен, но искам в монтажа да имам четири различни ъгъла, трябва да я заснема четири различни пъти, защото разполагам само с една камера. Доста е относително, защото говорим за творчески процес – понякога заснемането на един кавър ми отнема 30 мин., а понякога и 3 часа. Всичко зависи от това дали съм доволен от изпълнението си и дали не съм успял да кадрирам така, че нищо да не излиза от рамките на камерата. Самата постпродукция, обработката на аудиото и видеото отнема повече време.
Някога участвал ли си в концерт на живо? Какво е усещането да свириш пред публика?
Участвал съм в доста концерти – и лично организирани, и като част от фестивали. Най-големият, на който съм участвал, е „The Bridge“, но за съжаление той вече не се провежда. Усещането е страхотно съчетание между вълнение и притеснение. Когато видиш как публиката се забавлява осъзнаваш, че си успял да предадеш енергията, която носиш в себе си на другите. Това усещане е несравнимо.
В момента членуваш ли в някаква музикална банда? Как се запозна с останалите членове и какво планирате за в бъдеще?
В гимназията съм бил член на няколко групи с други приятели музиканти. Музиката сплотява и, ако имате общи виждания за развитието на групата, нещата се получават.
В момента членувам в една страхотна група на име Huss-band, които бяха доста гостоприемни и вече от няколко месеца работим заедно. Запознах се с тях посредством брат ми, който се оказа колега с вокалиста на групата в една IT компания. Той им е показал моя YouTube канал и те се свързаха с мен. Планираме доста изяви през тази календарна година. Вече имаме няколко предложения за участия на различни фестивали из България.
С какво мечтаеш да се занимаваш?
Мечтата ми е да съм щастлив с това, което правя – и в работен план, и като хоби, също така и като начин на живот. Когато публикувах първото си видео в канала ми в YouTube и видях колко преглеждания има бях в стаята си до барабаните и осъзнах, че една от мечтите ми се сбъдва в момента – това чувство не може да се опише, просто осъзнаваш, че всичко, което си правил, те е довело до този момент и разбираш, че си способен на неща, които преди време си мислил за невъзможни. Мечтата ми е да не спирам да мечтая!