Огън срещу огън (част 2)
Тази статия е продължение на „Огън срещу огън (част 1)”. Клини на заглавието, за да прочетеш предисторията!
***
Мъглата се разсейва на няколко пъти, после като че се вплътнява още повече. Вятърът често обръща посоката си и разпалва загасените огнища, за миг сред свистенето му и воя на духалките се дочува далечно прелитане на хеликоптер. Ни дъжд, ни друга помощ от въздуха. Тая битка, изглежда, няма край.
И изведнъж, току над главите ни, размахва перки някакъв дрон.
Дрон?! Баш сега? Сигурно някой го е пуснал при ясно небе и сега го е загубил, явно необмислено действие на някой анонимен ентусиаст. Обаче дронът въобще не изглежда като да се лута несретен, така че след кратък десант възпитано се оттегля и пак потъва из мъглявината. За сметка на това след него се появява Владимир, когото заминахме часове преди това в центъра на градчето. Владимир Василев. Носи се със слабото си и жилаво тяло нереално леко, докато предава по радиостанцията си че „още гори нещо, ама не знам, сега ще видим.”
Идва от София, където работи като програмист. Защо, моля ви се, му е притрябвало на едно IT да сменя комфорта на офиса с планина и да бъхти из тежък терен в труден за дишане ден? „Аз съм от Видин, това ми е домът и гори. Като трябва да се гаси, трябва да се гаси!” За първи път участвал в подобна акция на Витоша, при пожар на Бистрица през 2012 г., а сетне и в други. Сега се качил до билото с джипа на Пешо.
Пешо с джипа е Петър Велков.
Идва минути след Влади, като пробива мъглата победоносно и крачи ухилено в работен гащеризон, с лопата на рамо и също с радиостанция. Пешо с джипа също е програмист, също е неприлично млад, също обича тоя край на Балкана и също не иска той да изгори. Как ни намерихте, питам, в тая мъгла? С дрона ни били намерили – онзи палавник, който изжужа по-рано преди това над главите ни. Е защо пък с дрон? Защото познавам бегло тоя район.
Стигнахме до едно място, от което не бяхме сигурни дали трябва да продължаваме или не и реших, че е много по-лесно и по-бързо да го пусна и да видя дали по пътя пред нас може да се стигне до фронта на пожара. Вижда се и в мъгла, ако лети достатъчно ниско. Което е донякъде опасна маневра, тъй като ако се оплете в някой храст ще трябва да си го търся после, но… всяко действие си има риск.
Добре, ясно, това само прави любопитството ми към тия двамата още по неудържимо. Самоотверженост ли е това, Влади? „Правим каквото можем, когато успеем да намерим време. Ако шефът те пусне е супер, мен ме пуснаха и това е много яко.” Е, шефът едно на ръка, ама участието в една такава акция има цена: разходите за път дотук, оборудването, джаджите? „Реално бензинът, храната и действаме.” Хубаво де, ама все пак – програмисти. Тия хора не живеят ли в някаква друга вселена? „Човек – обяснява Пешо, – не трябва да оставя работата – каквато и да е тя, да му пречи да живее в реалния свят.”
Има други неща в тоя живот, които са много по-важни от работата – като това, което е една божествена гледка, когато няма мъгла.
Прочее, докато Балканът над Чипровци гореше, оценката на щетите на няколко пъти бе леко така… „олекотявана”. В смисъл, че при нас не било чак толкова драматично като в Сърбия, където стихията унищожи наистина главозамайващ по размери горски фонд. Та при нас горял най-вече клек и суха трева и по-малко гора.
„Явно има много сериозни разлики между представите на различните хора за малки щети от пожар. Не знам тези хора дали са гледали сателитните снимки от последните няколко дни, но на първите един-два дни от горенето на този пожар се вижда, че пушекът му стига на близо 200 км на юг, близо до Благоевград. Това аз не бих го нарекъл пожар с малка щета”, коментира Пешо.
Вече съм абсолютно сигурна, че тия момци са истински и са там. Тоест тук. Както съм сигурна и в това, че си носят лопатите с кеф, докато се оплитат из коварния клек и щрапат из пушещата под краката им земя.
И че енергията да си където е нужно и да правиш каквото трябва е въпрос на мисъл, не на години или професия или средства или време или „подходящи условия”.
Въпрос на огън в сърцето е, защото огън се гаси с огън.