Миролюба Бенатова: „Технологиите променят начина ни на общуване, но нуждата да бъдем чути и разбрани не се променя!“

Миролюба Бенатова: „Технологиите променят начина ни на общуване, но нуждата да бъдем чути и разбрани не се променя!“

Свикнали сме да я разпознаваме веднага по непокорните къдрици и проницателния, режещ поглед. Изследовател на някои от нашумелите обществени язви. Въоръжена само с енергия, нюх, търпение и с микрофон. Автор на много репортажи и документални филми. „Репортер на десетилетието” за 2010 г. и носител на престижни професионални награди.

Журналистът Миролюба Бенатова.

Поводът да я потърсим бе обучението за емоционална интелигентности справяне с кризи, където е лектор. Какви качества са необходими да вникваш последователно и прецизно в потока от информация? Да отсяваш истински значимото? И да го „разглобиш” до самостоятелни компоненти?
Защото да си журналист например, съвсем не е достатъчно да си първооткривател. Трябва ти умението да обработваш емоционалната информация така, че поведението ти да зависи от теб самия. А това е умение, приложимо във всеки житейски аспект, впрочем.

Коя е Миролюба Бенатова днес?

 Аз съм същият търсещ човек, когото познавате от времето, когато се „срещахме” често в национален ефир.

Разкажете за решението да станете част от обучение за емоционална интелигентност?

Инициативата за обучението за емоционална интелигентности и справяне с кризи беше на моите приятели от “Academy for soft skills”. Опитът ми като репортер на терен, умението ми да общувам с хора от всякакви социални слоеве и йерархични нива, справянето с конфликтни ситуации и доверието на събеседниците, които са ми доверявали проблемите и радостите си, ми даде увереност, че имам какво да разкажа.

Какво открихте самата Вие – за себе си и в комуникацията с останалите – в процеса на подготовката за това обучение?

Не само в процеса на подготовка на обучението, а и в момента, откривам колко е важно умението да слушаме другия с реален интерес, както и да се опитваме да „влезем в обувките му”, ако наистина искаме да го разберем. Всеки от нас чува с раните си и често реакциите ни са плод на събудени емоции от друго събитие. Как да се сдобрим с чувствата си, да ги ползваме, но да не им позволяваме да ни превземат в негативен план, е това, което учим и ни помага да се справяме по-добре. Това се отнася, както за професионалния, така и за личния ни живот. Всъщност ние сме в непрекъснати преговори и трябва да се научим да търсим пресечни точки.

Можем ли да вярваме, че с технологичния напредък емоционалната интелигентност ще бъде все по-малко важна?

Че емоционалната интелигентност, или по-просто казано, умението да разпознаваме своите чувства и чувствата на другите, както и да изпитваме съчувствие, без да се превръщаме в емоционални заложници, отдавна е признато за основна съставка за успех. Технологиите променят начина ни на общуване, но нуждата да бъдем чути и разбрани не се променя. Сега, когато идва времето на маските и животът ни е изпълнен със страхове и чувство за вина, е по-важно от всякога да можем да виждаме отвъд повърхността. Ако преди можехме да си направим изводи за някого по начина, по който се ръкува или жестикулира, сега ще трябва да се ориентираме по излъчването, което можем да доловим само от малкото квадратче на видеоконферетната връзка или по тембъра на гласа в разговора по телефона. А на улицата, когато маските ще скриват усмивките ни, все по-важно е да съживим изражението на очите си.

Можем ли да разчитаме на универсални методи, когато се сблъскваме с труден събеседник, в трудна ситуация и с егото си също?

Няма универсални методи, но има знаци, които е хубаво да умеем да разчитаме, така че да взимаме бързи и правилни решения каква посока и подход в комуникацията да изберем.

За кого е Вашето обучение? Какво се надявате, че ще открият с него онези, които имат интерес по темата?

Подходящо е за служители, които работят на терен и имат всекидневен контакт с клиенти (включително и по телефона). То е и за ръководители на екипи, както и за всички хора, които искат да погледнат на общуването в екипа и с близките си от различна гледна точка! Да не се плашим от конфликтите също е част от умението да се справяме с кризи. Винаги има неща, които зависят от нас и дори и да не можем да решим напълно някакъв казус, важно е да помним, че животът не е черно-бял, има степени. Да обръщаме внимание на нюансите, както в цветовете на живота, така и в нашето поведение и в постъпките на околните. Има знаци, които ще ни помогнат да „четем” по-добре. Ключът към успеха е в желанието да разберем другия, дори и да не сме съгласни с него.

Къде и как ще се случва то?

Засега възможностите са в интернет. Надявам се пак да дойде време, в което събирането на 15 души в зала ще бъде възможно!

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.

Прочетете и другите материали на автора тук