Магията на многогласието

Магията на многогласието
Снимка: Светла Лозанова

Живеем във времена, които правят опазването на българската ни идентичност все по-трудно и по-трудно. Постоянно в речника ни навлизат чуждици, всеки ден сме свидетели на нови понятия за модерно, касаещи традициите ни, нови прочити на историята ни. На фона на всичко това обаче има един преподавател и седем момичета, за които съхраняването на старото е по-важно от всяко друго предизвикателство на новото време. Това са вокалната педагожка Лора Асенова и изпълнителките Медина, Никол, Естел, Радостина, Ивет, Деница и Александрина, или казано накратко хор „Цвят” при Народно читалище „Цвят-1870” в град Видин.

На празника на доброто, Благовещение, момичета успяват да зарадват видинчани с първия им студиен запис и видеоклип на песента „Я изгрей, слънце”. За емоциите по време на записа и любовта към българското разказват Лора Асенова и младите изпълнителки от хора.

Педагогът и човекът Лора Асенова

Когато за първи път погледнеш Лора, виждаш широката и ярка усмивка. Трудно избира да говори за себе си и за успехите си, когато може да го направи за момичетата. Младата вокална педагожка е родом от град Брегово. Завършва училището по изкуства във Видин в паралелка по народно пеене, след което записва да учи за вокален педагог в Югозападния университет „Неофит Рилски”. В момента е солист на ансамбъл „Дунав” и оркестър „Видин”, както и преподавател по народно пеене в читалище „Цвят”.

Снимка: Светла Лозанова

Лора започва да пее на четиригодишна възраст, когато баба и я завежда при Живка Сливенова – нейният първи учител по народно пеене. Започва да ходи на уроци по пеене и наградите бързо започват да идват. Заедно с деца и учители от училището по изкуства във Видин ходят на конкурси, които в повечето случаи печелят. „Няма нищо друго на света, което да ми носи по-голямо удоволствие от това да пея”, споделя Лора. Това е причината да реши да продължи да се занимава с народно пеене и при следването в Югозападния университет, където става част от ансамбъла на университета и е негова солистка от I до IV курс.

„Запознах се с изключителни специалисти в областта. Имах щастието да имам много близък допир до тези изключителни музиканти и хореографи. Научих нещо много важно, което се опитвам да предам и на моите деца, а именно – ако ставаш сутрин и първата ти мисъл е да пееш, то не бива да правиш нищо друго, освен да станеш певица. И наистина, всяка сутрин първото нещо, което ми минава през главата, е някоя песен или мелодия”, разказва още Лора.

Изкуство в малкия град

За Северозапада е известно, че нещата се случват, но малко по-трудно и по-бавно. За това как се прави изкуство в град Видин, Лора разказва:

„Изкуство не се прави трудно, деца се събират лесно. Школата е от малки и големи. Забелязала съм, че децата обичат да пеят и да танцуват, раздават се на сцената на 100%, трудолюбиви са и възпитани с обич към българския фолклор.”

Младата педагожка с радост споделя, че децата, които идват в читалището, са запалени още от родителите и идват готови да се занимават с български народни песни и танци.

Когато условията позволят, Лора и читалището правят всичко възможно децата да имат изяви и да бъдат чути от много хора от различни места. Всяко от момичетата в хора прекрачва прага на читалището по различно време, а като група са заедно от вече три години. Така Естел, Никол, Радостина, Деница, Александрина, Медина и Ивет намират път едни към други.

„Когато исках да намеря място, където да пея с музикален педагог това беше единственият вариант и реших да се запиша и да дам шанс на народната музика. От този момент нататък се влюбих в нея и няма нещо, което да ме кара да се чувствам по-добре от българския фолклор”, споделя Радостина, а Никол допълва: „Поддържаме огъня жив с песните, които изпълняваме. Чувствам се като у дома, като горда българка”.

Снимка: Светла Лозанова

Изкуство под карантина

Читалищата в страната също попаднаха в обсега на ограничителните мерки. Дълго време от тези сгради не се чуваха веселите викове и българската музика, нямаше ги обичащите българското хора. Лора Асенова и момичета не успяват да се срещат и да репетират дълго време.

„Децата имат нужда да пеят, защото те стигнаха до едно ниво и аз като техен педагог, а и те самите, искат да поддържат това ниво. Когато ние не се срещаме и не репетираме, вместо да вървим нагоре и да се развиваме изоставаме. Това е нещото, което най-много ми пречи – мисълта, че трябва да започна всичко отначало ме убива“, разказва педагожката.

Снимка: Светла Лозанова

Първият студиен запис

До приятната изненада, представена на видинчани на Благовещение, се стига след като Светла Лозанова, професионален фотограф в града, забелязва таланта на младите изпълнителки. Тя решава, че иска да подари на момичетата и тяхната педагожка студиен запис на песен, изпълнявана от тях. За изпълнителките и Лора Асенова това значи колкото радост, толкова и доза притеснение. Записът се случва при Александър Величков, млад видински композитор и студент по тонрежисура.

Снимка: Светла Лозанова

„Момичетата се справиха изключително професионално, аз ги гледах и не можех да проумея, че те вече са пораснали и с такава страст и отговорност изпълниха задачата си”, споделя Лора Асенова.

Изпълнителките получават много поздравления от видинчани в социалните мрежи, където е публикуван и видеоклипа към записа на песента „Я изгрей, слънце”. „Чувствахме се малко притеснени, защото все пак това за нас беше първи запис на песен”, разказва Ивет.

За Александрина пеенето с момичетата е незабравимо изживяване: „Когато пеем хорово съчетаваме няколко гласа, което прави всичко толкова красиво”. Многогласието обаче може да бъде колкото магия, толкова и предизвикателство. За трудностите Деница споделя: „Да си сам е по-лесно, когато си в хор е по-трудно, защото когато сбъркаш ти, бъркат и останалите”.

„Радвам се, че нашият ръководител е точно Лора Асенова, защото тя ни дава много. Ние я обичаме не само като наш преподавател, но и като наш приятел”, споделя искрено Радостина, а Деница допълва: „Без нея и без знанията, които ни дава всеки ден, нямаше да сме постигнали нищо от това, което умеем днес”.

Снимка: Светла Лозанова

„Надявам се песента винаги да остане в сърцето им, без значение с какво решат да се занимават в бъдеще и винаги когато идват в града да се сетят да посетят нашето читалище и мен и да попеем заедно отново”, споделя надеждите си Лора Асенова.

Нашата история за любовта към българското сякаш приключва тук, но всъщност тя едва започва. Отговорност на всеки едни от нас е да продължи да я пише, да я разказва по кътчетата от света, които посещава, да я пази и почита.

Чуйте „Я изгрей, слънце” в изпълнение на хор „Цвят” при Народно читалище „Цвят-1870” – Видин тук.

Относно автора

Антонина Лозанова

Тя е родом от град Видин, следва медии и журналистика в УНСС. През 2021 г. става един от 100-те най-талантливи студенти по журналистика в света. В свободното си време снима, монтира видеа и управлява дрон. Обича родния си град и иска да разказва за добрите примери в него. Като малка е искала да стане режисьор, като по-голяма - журналист, а вече просто иска да е добър човек и да се занимава с всичко, което ѝ носи вдъхновение и удовлетворение. Вярва, че положителната промяна зависи от всеки един от нас.

Прочетете и другите материали на автора тук