Книжното влогърство като израз на любов към книгите със Стефани Витанова
Анжелика Иванова
Обсъждането на различни книги е от онези неща, които всеки читател оценява високо. Именно затова сме сигурни, че всеки от вас, който е търсил следващото си любимо четиво онлайн, е срещал различни ревюта на книги. Така се срещнахме и със Стефани Витанова, която говори от години за прочетените си книги в YouTube. Тя е от онези хора, на които знаеш, че можеш да се довериш и сякаш познаваш от години. Докато гледаш видеата ѝ или постовете ѝ се чувстваш като на кафе с приятелка.
Тя е от Северозапада, но заминава да учи в София, където завърша магистърската си степен във военна академия „Г. С. Раковски“, а след това изгражда и успешна кариера в международна фирма. През 2018 г. излиза дебютният ѝ роман „Вербувана“, който разказва за бягството като форма на спасение. Тя е писател, книжен влогър, майка на две момиченца и съпруга.
Днес ще си поговорим с нея за книгите, които остават в нас, историите, които ни завладяват и какво ѝ носи хобито да говори за любимите си четива пред камерата:
Здравей, Стефи, днес ще говорим на любимата ни тема – книги! Но нека започнем от малко по-далеч. Помниш ли първата книга, която не те остави да заспиш и от която усети пеперуди в корема?
Пеперуди не бих казала, по-скоро плаках цяла нощ. „Брулени хълмове“ от Емили Бронте. Една от книгите, които прочетох твърде рано, за да мога да осмисля. Изплаках си очите. Потънах в скръб за цяла седмица. Аз съм емоционален читател. Преживявам случващото се в книгите прекалено лично. Затова и през тези драматични тийнейджърски години четях основно криминални романи. Изчела съм вероятно всичко, написано от Агата Кристи и Артър Конан Дойл. Загадките в тях ме караха повече да мисля, отколкото да чувствам. Пеперудите усещах всеки път, когато се оказвах права по пътя към разгадаването на убийството.
След това, в гимназията, се влюбих в „Евгений Онегин“ и поезията на Пушкин.
Няма как да скрием,че ти си един от най-разпознаваемите книжни влогъри в България, а в канала ти в YouTube вече са над 8000 четящи. Как започна това свое хоби и какво ти носи то?
Започнах го плахо и неуверено. Изобщо не вярвах, че някой би слушал момиче, което говори за книги, но имах огромното желание да споделя емоцията, която изпитвам след прочита на даден роман. По-скоро си го представях повече като личен видео дневник. Така се роди каналът в YouTube и вече няколко години продължава да се разраства. Хубаво е да знам, че има хора, които носят същата книжна душа като моята и с които мога да говоря свободно за всичко, което ме вълнува.
Носи ми удовлетворение. Носи ми радост. Донесе ми много приятели.
Ти си родом от Лом и като човек от един по-малък град смяташ ли, че мястото ти е повлияло по някакъв начин върху развитието ти като автор, книжен влогър и разбира се – успешната ти кариера в международни фирми?
Смятам, че няма никакво значение къде се намираш, а за какво мечтаеш и колко си готов да вложиш, за да го постигнеш. Всеки човек си им път. Откъде ще тръгне не избира той – това е обстоятелство. Но къде ще стигне, зависи изцяло от него. От неговите воля, борбеност, упоритост и възможностите, които сам си създава. Относно влогърството – май малкият град ми е повлиял по-скоро негативно. Ако трябва да съм безкрайно откровена, за съжаление вярвам, че понякога малкият град е способен да възпита у подрастващия много повече стеснителност от необходимото, а това ограбва размаха на ума и въображението.
Хората, които те следят, знаят, че ти си майка на две прекрасни момиченца, затова ни е много интересно да споделиш как възпитаваш любовта към книжките в тях, тъй като виждаме, че те от малки посягат към библиотеката ти.
Възпитавам единствено с личен пример и със свобода на избора. Помня, когато бях дете, дядо четеше много и често пред мен и ми разказваше за книгите, към които посяга. Имахме огромна библиотека. Това запали любопитството ми. Помня, че първата книга, която прочетох беше „Двойната Лотхен“ от Ерих Кестнер – отново в компанията на дядо, докато той прелистваше „Братко, Рей“ – биографична книга за живота и творчеството на Рей Чарлс.
Сега чета на момичетата, чета моите книги пред тях, говоря им за прочетеното. Много държах да имат собствена библиотека в стаята си, която сами да подредят. Но никога не ги насилвам. Желанието трябва да е тяхно, аз мога да дам само пример. Както правеше дядо. Той нито веднъж не каза директно – „вземи книга и чети“. Може би само веднъж се опита да ми бутне в ръцете един свой книжен любимец. Познайте дали го прочетох. До ден днешен бягам от тази книга, защото се чувствам принудена да я прочета. Затова се въздържам да насилвам дори за хубавите неща. Това, че аз обичам нещо, не означава, че децата ми на всяка цена, трябва да обичат същото нещо.
Какво би посъветвала всички млади писали, които се страхуват да издадат книгата си и да се покажат на света?
Стига да вярват, че има какво да споделят на света, имат послание и ще добавят стойност към настоящия момент с това, което създават, то нека действат смело и с размах. Светът има нужда от знаещи хора. От хора, които имат какво да дадат на останалите.
Следиш ли автори от Северозапада и ако да, би ли ни споделила кои са те?
Харесвам Цветелина Цветкова. С „Лейди Гергана“ внесе толкова приятни хумор и разнообразие в книжния свят.
Знаем, че много харесваш цитатите и много бихме се радвали да ни споделиш един за край на интервюто ни – някой, който ти е любим или актуален към момента.
Ще споделя цитат, който честичко ми се налага да си припомням, когато забравя колко е важно човек да прави нещата, които обича, независимо от всичко и всички.
„Всичко, което изградиш, може да бъде разрушено от другите. Въпреки това гради. Защото накрая всичко е между теб и Бог, никога не е било между теб и другите“ – Бакман.
