Кирил и Методий – братята, променили света
Призни
Всъщност, може и да са ви учили в 5-и клас по история, че майката на братята Кирил и Методий е българка от „славянската група“, а баща им е висш ромейски сановник в Солун. Това не е съвсем така. Поне наполовина. Сега му казваме „градски легенди“.
Истината е, че няма достоверен извор, които да свързва двамата братя с онова, което някой политически подкован историк (не му споменавам името от уважение към паметта му) е измислил, че се казва „славяни от българската група“. Кирил и Методий без никакво съмнение са от знатен произход.
Няма как да спорим, защото иначе щяха да садят смокини, да блъскат в някоя каменоломна или да гонят козите по чукарите. Най-много да бяха моряци или риболовци, които са горди притежатели на собствена лодка. Но те не са. Получават възможно най-доброто образование за времето си. Защото баща им е съуправител на един от най-цветущите градове в най-могъщата по-онова време държава. Солун. А отгоре на всичко, чичо им е съосновател на Магнаурската школа.
Съжалявам, ако говоря като разказвач на детски приказки, но едва ли някой от нас може да си представи какво е Магнаурската школа по онова време.
Сегашната Бръшлянова лига пасти да яде, барабар с Кеймбридж и Оксфорд.
Магнаурската школа е котило на най-великите мислители, на най-подготвените хора в едни времена, в които светът се разпадал.
Българите завладели Балканите чак до топлите морета. Римската империя отдавна била спомен, арабите тръгнали да сеят превъзходството на своя бог от изток, но след като Тервел им изкъртил амбициите под стените на Константинопол, заобиколили през цяла Северна Африка и отнесли иберийските племена чак до Пиренеите. За да срещнат Карл Мартел (Чука) и да се спрат малко в лудостта си, за да построят една цветуща култура. Както и да е.
Та, да се върнем на Магнаурската школа. Карл Мартел не е единственият владетел на Франкската империя, който се казва Карл. Карл Велики (Шарлеман; Карл Магнус) заедно с Крум Страшни разнищили най-голямото чудовище в оная епоха – Аварския хаганат.
Защо обяснявам, че Карл са го титулували с всички възможни ласкаещи епитети ли? Много просто. За да стане по-ясна разликата между братята Кирил и Методий и усилията, положени от тях в Магнаурската школа, спрямо неговите постижения.
Лично аз приемам като много по-величаво усилие да ти изтичат очите, трудейки се неуморно, за да набереш мъдрост, да усвоиш и предадеш знание, отколкото да си неграмотен до живот, та ако ще да си кацнал и на Луната. А Карл Велики е бил точно такъв. Неграмотен.
За разлика от синовете на Лъв, друнгария* на Солун. Те били старателни в учението и явно, освен другото, са си имали достатъчно заложби, защото неусетно станали полиглоти, което за онова време хич не е било проста работа. Сещате се, няма Гугъл, за всяка дума трябва да ходиш и да търсиш правилната книга в библиотеката… Зор си е, хич да не е…
Но, те били последователни и не искали като Крум и Карл няколко десетилетия преди тях да воюват с меч. Желанието им било да будят чрез словото. За щастие Михаил III, последният ромейски император от Фригийската династия, ги забелязал и решил да ги използва в битката си с франките за завладяване на нови територии.
Не се бъркайте. В случая става въпрос за душата, не за телата. Геополитиката е велика сила. Ако го убедиш, че си му големият брат е много по-добре, отколкото да го смачкаш и през десетина години да потушаваш въстанията му.
На папата в Рим и на патриарха в Константинопол им трябвали централноевропейските народи, за да докажат един на друг колко по-ревностни последователи на Христос са. А, и между другото, да си напълнят джобовете. Това е скритата тайна на всички религии, но не е тема на разговора ни. Константин – Кирил и Методий били умни, от знатен произход, тоест имали всички нужни качества. Защо Михаил да не ги изпрати на мисии, за да налагат Божията благодат по източноправославен обичай?
Първата била в Багдад, но там не получили много „аплаузи“, тъй като местният халиф си вярвал в Аллах и не бил много склонен да става моногамен и да зареже стотина съпруги. Михаил III обаче не загубил вяра в тях и веднага ги изпратил в Херсон (полуостров е; на север от Черно море; тогава е част от държавата на хазарите – между другото, много силен народ с невероятно интересна култура).
На Херсон Кирил и Методий все пак пожънали някакви успехи. За разлика от в Багдад. Взели, че намерили мощите на Свети Климент, един от първите римски папи. Но, не бързайте! Всичко едва сега започва!
Колкото и да го титулуваме „Философ“, Константин-Кирил, най-малкият от седмина братя, е бил „лошото момче“. Особено в сравнение с най-големия си батко Методий и е командвал парада.
Император Михаил използва дързостта му и ги изпраща във Великоморавия. Там те най-после успяват да развият пълноценно потенциала си. Ама в целия му блясък.
Ростислав е могъщ владетел, нищо че за държавата му днес знаят една шепа хора. Остави другото, а и умен, даже мъдър човек. Великоморавия била богата, многолюдна страна със стратегическо положение. Силна държава, заемаща огромна площ в самото сърце на Европа. Но Свещената Римска империя я натискала здраво, за да приеме католицизма, а немските князе по чисто феодален начин изземвали част от властта и от работната сила (разбирай селяните и занаятчиите) на Ростислав. Стратегическото му мислене и чисто човешкият му гняв заклатили махалото на Фуко го заметнали в другата посока.
Той решил да се спаси от католическите домогвания, като се обърне на изток и поиска помощ от Византия. Михаил само това и чакал. За да са готови за мисията си, двамата братя създали азбука, която да е пригодена към славянски език, макар и на основата на гръцката, и да могат да преведат Библията (тогава тя била Светая Светих. Нищо не можело да се сравни с нея и другите писмени слова нямали никакво значение).
Кирил и Методий обаче занесли на Ростислав не кирилицата, а глаголицата. Както за много неща в родната ни история, има недомислици в именуването на Кирило-Методиевата азбука, но за това после. Двамата братя били много всеотдайни в усилията си да наложат новото писмо в далечната страна. За тогавашните мащаби Великоморавия била на другия край на света за възпитаници на Магнаура в Константинопол, повярвайте ми.
И успели. Те създали азбука, която в най-северозападната балканска държава, Хърватска, тогава част от Великоморавия оцеляла чак до средата на миналия век. Глаголица на български, хлагхолица на хърватски. Изумително красива писменост, на която са увековечени едни от най-забележителните текстове на класическите славяни – ония от средното поречие на Дунав.
Кирил и Методий имали много голям успех сред великоморавците и били приети с отворени обятия от Ростислав. Немските феодали обаче усетили заплахата и ги погнали яростно. Толкова яростно, че двамата братя се принуждават да избягат във Ватикана. Буквално. За да спасят животите си.
За нещастие, това не е убежище за Кирил. Всъщност, убежище е. Последното му. Макар и да ги посрещат с почести, той умира малко по-късно и е погребан в базиликата „Сан Клементе“, кръстена на папата, чийто мощи двамата открили по време на мисията си в Херсон.
Методий обаче бил достатъчно упорит, за да преглътне личната си загуба и да продължи мисията. Тук вече не ставало въпрос за Ватикан и Византия. Двамата с покойния му брат били започнали нещо, което променяло целия християнски свят. Преди това Библията се превеждала от иврит само на гръцки и на латински. Вярващите от народите, които не разбирали тези езици, просто се кръстели, слушали неразбираемите слова на проповядващите и си шепнели колко яйца са снесли кокошките им или как върви цвеклото в тая сушава година.
Сега вече не било така. Огромна част от изтока на Европа имала своя писменост и преведена на свой език Свещена книга.
Само си представете колко треперещи ръце, колко опулени очи, колко гладни души са докоснали Книгата на родния си език.
Колко милиони съдби са променени, колко милиона човека са станали по-грамотни и са прогледнали, без да са били слепци.
Методий бил ръкоположен за епископ на Великоморавия от самия папа и се върнал там, за да продължи делото за повече от 10 години. Да не кажа 12, че е свещено число.
Немските феодали вече нямали думата, защото, ако му посегнели по какъвто и да било начин, щяла да играе голямата ватиканска „божия ръка“. За това време Методий поставил основите на едно писано слово, което оцеляло повече от хилядолетие. Константин-Кирил може да е бил лудата глава, вихрушката, бурята, щорма. Както искате го наречете. Това, което е в основата на промяната. Този, който размества пластовете в целия християнски свят. Но, Методий е тихият герой. Той съзидава новия свят и отваря очите на милиони, за да са способни да прочетат за великия Бог и за чудесните му дела. Не съм вярващ, но знанието е нещо свещено. Защото носи в себе си хилядолетна мъдрост. Заради нищо друго.
Така че, фурията Кирил и последователността на Методий са явление от изключително значение за еволюцията на цивилизацията с тяхната глаголица и създаването на културна среда с писменост. Живот и здраве ще ви разкажа и за учениците им, бащите на кирилицата.
*друнгарий – висш градски управник в Източната Римска империя
Автор: Стоян Николов-Торлака
