Могат ли излишен компютър, телефон или таблет да пренапишат съдби?
Призни
С първите седмици от обявяването на епидемията от COVID-19 и у нас безпрецедентните за повечето съвременни хора изпитания несъмнено пренастроиха ежедневието ни.
Даровете на връзките между всички нас и общуването в познатия му облик претърпяват откъсване от класическия комфорт.
Но времената на изпитания дадоха възможност да се открият още начини да бъдат полезните идеите. В началото на април от „Фабрика за идеи” съобщиха старта на нова кампания, вдъхновена след ежедневните разговори с хората в селата, където екипът е бил с „Резиденция Баба”.
Идеята на кампанията е излишната техника – компютър, таблет или телефон да бъде споделена с възрастните и с децата в селата. Целта е така да се предложи подкрепа в стремежа им да съхранят контакта с близките си в условията на извънредно положение, а децата да успеят да се включат в дистанционното обучение. От Фабрика за идеи призоваха желаещите да дарят стари работещи устройства, като ги насочат към Сдружение „Видински Фонд „Читалища“, откъдето техниката да бъде разпределена към семейства от местни села. С излезли от строя устройства също е станало възможно да се допринесе към кампанията, като бъдат изпратени към Ecologica Bulgaria.
Както споделят от Сдружението, още в самото начало на кризата от Фабрика за идеи са започнали активно да търсят възможност да подкрепят хората в селата, в които „Резиденция Баба” се е случвала през годините. „През 2019 г. Резиденцията гостуваше във Видинска област и партньорството между Фабрика за идеи и нашето Сдружение, обединяващо над 30 читалища от област Видин, съвсем логично продължи и в рамките на настоящата кампания. Първата стъпка бе да отправим запитване до читалищата в мрежата, в резултат на което получихме над 100 имена на деца и младежи от цялата област, които имат нужда от устройства, за да се включат в провеждащото се дистанционно обучение”, споделят от сдружението.
Как се случва организацията?
Даренията се изпращат до нашето Сдружение, като ние от своя страна ги предаваме на читалищата от съответното населено място и чрез тях устройствата достигат до децата и младежите. Освен това читалищата по места поемат ангажимент да помогнат за осигуряване на Интернет, за да може съответният ученик да се включи в дистанционното обучение. За това как се възприемат децата и младежите направеното дарение можем да съдим по разказите на колегите от читалищата и от снимките, които те ни пращат. От своя страна ние се стараем хората, направили дарение да видят усмивката и блясъка в очите, които техният жест е предизвикал.
Резултатите – по-малко от два месеца след старта
Кампанията е в ход и към момента. От Видински фонд „Читалища” споделиха вярата си, че ще се включат още много дарители, готови да предоставят устройства и да дадат шанс на видински ученик да се обучава наравно със своите връстници. „А ние ще продължаваме да работим заедно с читалищата за това да преминем по-леко, като общност през кризата, в която се намираме. Защото мисията на институцията читалището от Възраждането до ден-днешен е да развива и подкрепя своите общности”, категорични са от „Видински фонд „Читалища”.
Каним Янина Танева от Фабрика за идеи да разкаже.
Как се зароди идеята?
През последните години мрежата на „Резиденция Баба”, свързваща града и селото, успя да се разрасне до 16 села. Първото нещо, което направихме, е същото, което правим и по принцип – да се чуваме редовно с хората в селата, нашите „баби”, читалищата и местните партньорски организации . В крайна сметка, оказа се, че по време на настоящата криза няма всъщност нови проблеми, а такива, които са били добре скрити, зад други приоритети – като това, че много от възрастните хора нямаха достъп до витамини по различни причини, а младите в селата не можеха да се включат в дистанционното обучение по една много проста причина – българите , живеещи на село в България са сред хората в най-висок риск от бедност в целия ЕС. А тези в Северозапада са сред най-бедните от най-бедната група в ЕС. Това е едно несправедливо разпределени на ресурси , с което трябва да се борим дългосрочно, а да набавим компютри за 70 деца е една много, наистина много малка крачка. Вдъхнови ни много и възможността да рециклираме стара техника благодарение на партньорите ни от Екологика. Това направи инициативата адекватна и на други форнтове – като свръхпотреблението в градовете и тоновете неизползвана по преднзначение техника и други ресурси, докато други нямат достъп до образование.
Какви са отзивите от родители, учители, компании, общество? Какъв отклик срещат добротворците от Фабрика за идеи?
Срещаме благодарност и ни пишат и семейства в затруднено положение от цялата страна. Засега продължаваме, защото нуждата няма да бъде преустановена с излизането от извънредното положение. И на нас тази ситуация просто ни отвори очите за огромната дигитална пропаст, която остави към днешна дата много назад децата от по-бедни семейства. А с растящата безработица, затруднените семейства ще бъдат все повече. Така че нека не се „успиваме” – бедността в България е навсякъде, но не е винаги видна, не е винаги изказана, понеже хората смятат за недостойно да споделят нуждите си. Апелът ми е: ако имате – давайте, ако нямате – поискайте. Само така ще имаме справедливо общество.
Дарената техника остава ли за ползване и след изтичане на извънредното положение?
Да, разбира се. Проблемът не е от вчера, но сега стана очевиден. И няма да излезе с изтичането на извънредното положение.
Защо образованието и връзката със света са толкова важни и необходими дори и в тези условия?
Настоящата ситуация даде много голям тласък на дигиталната комуникация за тези, които бяха в нея и преди това. Тоест – напредналите в това да можем да работим от разстояние, да говорим с хора от 20 държави – ние напреднахме още повече, разбрахме, че можем да правим още повече. Само че междувременно има един друг свят, където най-елементарни нужди като тези за лекарства или дърва, а сега – и образование не са покрити, докато други си разменят десетки милиони. Настоящата ситуация изостри неравенствата, показа ново лице на бедността. Както се казва и в докладите на ООН за глобалните цели, а дори и сред икономически елитни кръгове като тези в Давос – няма как да имаме световен прогрес с растящо неравенство. А то расте със всяка година – тоест ресурсите се трупат все повече при тези, които вече ги имат и са все по-малко при останалите над 90% от населението.
Ситуацията беше позитивна и с това, че буквално накара учителите , които до този момент не ползваха технологиите или ги отричаха, да направят скок в собственото си образование, за да могат да служат на новите поколения. Неслучайно достъпът до Интернет се дискутира като фактор, който да влезе сред основните човешки права наред с достъпа до образование и вода например. Защото днес е много лесно да изпаднеш в социална изолация, ако нямаш някакви технически умения. И все пак – именно за да можем да управляваме процеса, в който децата са свързани с технологиите, е нужно да не ги отричаме. Например за идните поколения да не могат да създават код, а само да „консумират” онлайн средата, ще е равнозначно на това да можеш да четеш, без да можеш да пишеш. В заключение само ще кажа, че днес бедността е пряко свързана с наличието или липса на дигитални умения и не можем да лишаваме децата – над съответна възраст, разбира се – от тях.
Как си представяте децата ни, справящи се в подобна обстановка, като бъдещи специалисти? Кои качества ще имат те според Вас, които ще са липсвали в предходните поколения?
Много ми се иска да вярвам, че като общество и най-вече децата, като неговата най-адаптивна и учеща от живота част, че може да имаме деца с много по-дълбоко разбиране за света и умения за психическа устойчивост, некомпрометирани социални умения за сметка на дигиталните. Много ми се иска, но истината е, че ще разберем след 15 години, когато може и да е късно да се поправят грешки. Важен е баланса между общуване с природа и използване на технологии, между симетрично креативно и когнитивно развитие на ума, развитие на емоционалната интелигентност – защото тя ще става все по-голям дефицит. Повече умения за общуване с хора и повече способност да създаваме – това ще е дефицит и ще се цени.
Вие споделяте, че вярата в силата на „проблемната” среда като инкубатор на социални иновации Ви е жизненонеобходима. В какво вярвате и не вярвате, когато става дума за Северозапада?
Не вярвам, че обречен. Вярвам, че има огромен потенциал. Вярвам, че има безброй възможности и е въпрос на политки, привличащи по различен начин млади хора. Ние работим по една такава идея, която ще е факт в Северозапада през септември. А именно артистична резиденция в българските села за млади артисти, които заедно с местните хора и за тях ще могат да създават изкуство и култура, защото достъпът до култура е другия голям дефицит в малките населени места, поради това, че страната ни е свръхцентрализирана икономически. Вярвам,че имаме шанс, ако обаче си сложим очилата, с които виждаме ресурсите и онова, което има, а не онова, което нямаме.
Автор: Мария Тодорова
