Сами Догмуш от „Игрите на 90-те“ за радостта и ползите от реалните игри
Йоана Димитрова
Сами, наричаш себе си „посланик на игрите на 90-те“. Разкажи ни накратко как се запали по тази идея?
Идеята се роди преди вече 6 години, като 3 от тях отлежаваше на ниво концепция. В един момент, малко преди да светът да се сблъска с пандемията, заедно с моята съмишленичка Светлозара Лазарова решихме да дадем огън на идеята и да я реализираме. Така започна всичко с първия фестивал, който се състоя през август 2020 г. във Видин. Вече 3 години проектът разширява обсега си и обикаля страната.
В момента идеята ти не просто е осъществена, а се е превърнала в семейно начинание. Как успя да привлечеш близките си за съмишленици и как започнахте всичко?
Благодарен съм за възпитанието и ценностите, които са ми предадени през тези 31 години съществуване. Като част от голямо семейство едно от нещата, на които сме научени, е да сме винаги задружни и да си помагаме. В началото, когато все още никой не вярва в идеите ти, са важни семейството и приятелите. За мен те са гръбнакът на успехите ми.
Каква е вашата мисия?
Нашата мисия е да запалим децата по спорта и да помогнем на младото поколение да се пребори с наднорменото тегло. Като дете получило голяма част от дисциплината си в залата (по таекуондо) вярвам, че спортът и игрите изграждат характера ни. По последни проучвания 32% от децата между 5-12 години са с наднормено тегло, а 3% страдат от затлъстяване. Нашата мисия е да сведем тези проценти до минимум посредством любимите игри от близкото минало.
Колко осъществени събития с игрите на 90-те имате до този момент?
До момента за 3-годишното съществуване на проекта сме успели да осъществим над 30 събития в това число и благотворителни, доброволчески и корпоративни в над 7 града от страната.
Всички сме чували израза „лесно като детска игра“. Реалните игри навън обаче не са нещо, което да неглижираме – те имат съществено значение за физическото, психическото, социалното и емоционалното развитие на децата. Как точно им влияят те?
Физическо здраве: Игрите на открито и физическите активности подобряват физическата форма, което е важно за общото здраве. Те също така насърчават добрия сън и виталност.
Психическо здраве: Игрите помагат за управлението на стреса и намаляване симптомите на депресия и тревожност. Те насърчават креативността и когнитивни умения като решаване на проблеми и въображение.
Социални умения: В игрите децата и възрастните учат как да работят в екип, как да се споделят, как да решават конфликти и как да се включват в общността. Това е от изключително значение за социалната им адаптация.
Емоционално благосъстояние: Игрите предоставят възможност за изразяване на емоции и регулиране на чувствата. Те могат да бъдат източник на радост и удовлетворение.
Игрите са част от детството на всяко дете. Но днешните деца имат ново любимо игрално поле – мрежата. „Игрите на 90-те“ не са в дигиталното, те са реални. Как се чувстват израсналите в дигиталната ера деца докато играят като едно време? Успяват ли игрите навън да ги отделят от екраните и да задържат вниманието им?
Наблюденията ни до момента показват, че успяваме успешно да грабнем и задържим вниманието на децата, което не спира да ме радва и да ни тласка напред. Част от мисията ни е да научим децата колко важен е балансът в живота – в случая този между виртуалното и реалното, между компютърните игри и тези на терена.
На какво учат децата игрите навън в колектив? Кои умения развиват реалните игри, които електронните не могат?
Въпреки че електронните игри могат да бъдат забавни и образователни, реалните игри на открито предоставят уникални възможности за физическо и социално развитие, които могат да бъдат ценни за децата в техния развой и образование. Спортсменство, емпатия, издръжливост, креативност, комуникация, разрешаване на проблеми, стратегия и разбиране на околната среда са сред основните умения, които се развиват по време на игрите.
Важен ли е родителският пример? Трябва ли и ние да се стремим да сме по-активни вместо да мъмрим децата да оставят таблета, докато ние по цял ден сме с телефона в ръка?
Децата се възпитават не толкова чрез думи, колкото с личен пример. Именно затова вярвам, че основна роля в развитието и „запалването“ на децата към спорта трябва да дойде именно от родителите. Имам близки познати и приятели с деца, които взимат децата си в залата по време на тренировки. Така детето реално вижда, че майка му или баща му тренира и интересът му да пробва дадения спорт скача до небето. Затова е важно въпреки натовареното ежедневие да намираме сили и време и да хванем детето за ръка и да му кажем „хайде да излезем и да играем“.
Нека си признаем нещо: ние, порасналите, често си тайно си мечтаем да се върнем в онова време, когато игрите бяха най-спешната ни и важна работа за деня. Родителите включват ли се активно в „Игрите на 90-те“? Усещаш ли носталгията у тях?
Оооо, да! И е много готино да видиш как бащата влиза в играта на народна топка или майката се включва в играта на ластик или скачане на въже. На едно от последните събития майка и син счупиха рекорда по скачане на въже по двойки. Беше невероятно! А в първото ни събитие родители и деца застанаха рамо до рамо и играха на федербал. Уникално е!
Коя е твоята любима игра от 90-те?
Моят безспорен фаворит е стражари и апаши. Винаги бях апаш. А вашата любима игра коя беше? Може да споделите с нас посредством интерактивната карта, която създадохме и качихме на нашия сайт.
