Пламен Крумов от „Виво Монтана”: Няма нищо по-хубаво от това да създаваш и даряваш щастие на хората!
Призни
„Да създаваш и да даряваш щастие.”
Цялото равновесие е ей в това изречение.
Да се замисля за равновесието, напоследък ме накара… едно хоро. Само едно право хоро в размер 2/4, а от него се разлюлява кръвта. Ако си тукашен, най-добре го знаеш. Извън този край пак го слушат, но може би главно в миговете, когато изпращат една година и посрещат новата. Пък за тукашният човек това право хоро е състояние на духа без повод и причина.
То някак носи равновесието.
То самото е и повод, и причина.
Причината да пиша тези редове е общуването ми неотдавна с един от знаковите за Северозапада – аз така поне го чувствам – хора. Знаех за него и духовия му оркестър отдавна, слушала ги бях неведнъж, стискала съм им палци, плакала съм от гордост. Знаех, че когато свирят, те свирят с всичко – виждали ли сте толкова отдаден изпълнител, у когото музиката е и в ръцете, и в очите, и във всяко движение?
Поводът да потърся Пламен Крумов от „Виво Монтана”, за да си поговорим за изкуство, беше именно онова хоро, Дунавското, от което не мога да се откъсна с дни.
Имах въпроси за равновесието.
Дори поставях под въпрос самото равновесие въобще.
И имах нужда от отговори!
Разкажете за вдъхновението, което доведе до сформирането на оркестъра „Виво Монтана”? Как се роди името?
Първите ми спомени от музиката датират от ранното ми детство. Още като много малък си спомням, че баща ми свиреше на тромпет, което продължава и до днес. Оттам тръгна всичко. Още като бях 8-9-и клас мечтата ми беше да имам собствен духов оркестър.
А относно името… изучавайки музика в средното си образование, на урока за музикалните термини точно един ми хвана окото – “vivo”, от италиански означаващ „живо”. И така се роди идеята за бъдещия проект „Виво Монтана“.
Защо за Северозапада е важно да продължи да се откроява с качествена духова музика?
„Духова музика има, от както свят светува”, е казал нашият съгражданин Йордан Радичков, а и ние мислим така…
Още от началото на XIX в. тук много са разпространени духовите музики. Във всяко село е имало по един, по два, че даже и по три състава като нашия. Хората не са имали какво да свирят по онова време и Дико Илиев започва да пише уж народна, но тя е негова авторска музика.
Хората в нашия край сме закърмени с този звук, с този бит.
Имаше момент, когато по-старите хора спряха да свирят, поизчезнаха музиките. Смело мога да кажа, че с тези момчета в нашия край бяхме първите, които възобновихме традицията в Северозападна България.
Духовата музика е много повече от традиция, тя е нещо като религия в този край, неразделна част от всекидневието. Затова тя никога не трябва да умира.
Какво не знаем за усилията при изграждането на такъв състав?
Изграждането на един състав е много трудно, както и на всяко нещо. Още повече, че нашата работа е свързана с колектив от хора. За да се създаде подобен колектив, трябва всеки един от състава трябва да има нужния талант. Сходни характери, разбиране, уважение и единомислие са другите задължителни неща. За мое голямо щастие с тези готини момчета успях да постигна всичко това.
Кога ви се е искало да се откажете и защо? Какво ви мотивира да продължавате напред?
Никога не ми е минавало през главата да се откажа. Няма нищо по-хубаво от това, да създаваш и даряваш щастие на хората. Да прочетеш възхищението в очите им, когато засвириш.
Кое е най-важното за хармонията в звученето на различните духови инструменти? Колко време всеки ден репетират изпълнителите на „Виво Монтана” – заедно и индивидуално?
Най-важното е да има синхрон, а той се постига освен с добро музициране, а и с усещане на духа на колегите. Свиренето е индивидуално при всеки един от нас. Едни свирят по цял ден, други по по-малко. Кой колкото усеща, че има нужда. Репетиции имаме всеки ден, когато нямаме концерти, като изключим положението с пандемията в момента, заради която сме в пълна почивка. И това може би е нещото, което за първи път пречи на нашето развитие. Затова сега си пожелаваме просто да сме живи и здрави всички хора. За постигане на мечтите има време!
Спомняте ли си любопитен момент от подготовката за сцена или от живо изпълнение?
Любопитни моменти има толкова много и почти на всяко едно наше участие има нещо интересно. За всичките години дотук те са вече доста на брой и не мога да си спомня нещо конкретно, което да изпъкне пред другите спомени.
Как се справя „Виво Монтана” със създалата се ситуация – какво ви помага да останете сплотени и фокусирани върху музиката? Какви проекти можем да очакваме в бъдеще?
Поради създалата се ситуация, ние сме в един вид творчески застой, защото нямаме никаква възможност да се съберем и репетираме, което ни убива. Но ние толкова обичаме това, което правим и вярваме, че това нещо много скоро ще свърши.
Надяваме се след принудителната почивка, която се получава, че ще се завърнем с нова енергия и повече ентусиазъм за творчество.
Вашето пожелание към приятелите и почитателите на музиката, която творите?
В този момент единственото, което можем да им пожелаем е да бъдат здрави, много да се пазят и в никакъв случай да не падат духом. А ние от наша страна, само да свърши пандемията, обещаваме едно хубаво ново авторско парче!
Автор: Мария Тодорова
