Невена Басарова за добрите обноски и нашите деца
Призни
Важни ли са добрите обноски в извънредни условия? А колкото до децата: важно ли е да изискваме и поощряваме подходящо поведение? Без актуалната обстановка да е повод да загърбим тази част от израстването им/ни като хора?
Има ли връзка развитието на емоционалната ни интелигентност с това доколко успешно (или пък не) се справяме с актуалните изпитания?
Подходящо ли е да мислим за емоционална интелигентност сега въобще?
Интересни въпроси. Сложни въпроси!
Уверена съм, че колкото родители, толкова и препоръки.
Колкото деца – толкова и предизвикателства пред понятието „добри обноски”. И вероятно винаги е било така.
Реших да поканя Невена Басарова, основателя на Първа детска академия за добри обноски, за да си поговорим за това какви трябва да сме ние, възрастните. За да растат децата ни достатъчно свободни, за да… бъдат най-доброто, което могат да бъдат!
В началото на април Невена бе онлайн гост на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца и „Аз чета” в кампанията #ВкъщиСъмИЧета. Срещата бе отворена към всички, които се интересуват от четенето и от правилата за етикет.
Създател на иновативната методика „гъвкава дисциплина”, моята събеседничка е и сертифициран треньор по емоционална интелигентност и специализира „Психологично консултиране и въведение в психотерапията”. Участвала е в международни семинари за обучение по бизнес етикет и протокол. Тя е сертифициран консултант по социален етикет в престижната школа Minding Manners International в Лондон и сертифициран експерт по бизнес етикет от М. Паркър – лицензиран обучител на Washington School of Protocol във Вашингтон, САЩ.
Кои думи описват най-точно Невена Басарова според нея самата? Реших да я помоля да се опише. Ето какво споделя тя.
Невена Басарова е майка на двама сина на 11 и на година и половина. Майка, която като всеки родител иска най-доброто за своите деца. И която започна да търси отговорите на въпроса как да им даде това най-добро.
Тук изникна следният въпрос: това, което е най-добро за мен като родител, не е най-добро за друг като родител.
Ако за мен е важно детето ми да свири на музикален инструмент, да е отличник, да е дисциплиниран, учтив, вежлив, да е щастлив, за друг родител може би е важно да спазва стопроцентова дисциплина. Да се вписва в определени правила, които касаят само семейството. А пък за трети е важно детето му да е свободно да прави каквото си иска, защото е дете и има време да се научи на всичко, когато стане голямо. И тогава ще е времето, когато да спазват правила, да има графици и задачи.
Така че „най-доброто” е много различно за всеки един родител.
Оттам и разликата в децата и в общуването помежду им и съответно конфликтите, които се отключват между тях.
В този ред на мисли като майка, решила да намери правилните отговори,се втурнах в света на обучението и образованието. Как да възпитаме щастливи и успешни деца? Как да общуват гладко помежду си? Как да намерят онзи баланс, който да ги накара да се чувстват щастливи и успешни?
Защо и как решихте да се включите в онлайн събитие, посветено на темата на детските маниери?
Аз винаги много се радвам и на драго сърце приемам всички покани и участвам във всички инициативи, свързани с децата, с образованието, възпитанието и с добрите обноски, разбира се.
Дали са на живо или онлайн, за мен няма никакво значение. Истината е, че онлайн вариантът е доста по-удобен – особено в извънредно положение, когато много срещи няма как да се реализират от гледна точка на безопасност и пазене на здравето на всички. Онлайн е начин, който успява да събере хората от цял свят. И аз изключително много го приветствам. Неслучайно още миналата година създадох изцяло онлайн вариант на академия за добри обноски, където чрез записване в определена платформа всъщност хора от цял свят могат от уюта на дома си по всяко време на денонощието да се учат на етикет и добри обноски.
Курсът е направен за деца, но често родителите се учим от децата. А най-добре се получава, когато взаимно се учим на нещо полезно.
И така позволяваме на децата да ни „поизпитват”, което е доста забавно за тях. От друга страна е провокация и за нас: да се движим постоянно нагоре и нагоре по правата или кривата, която да ни прави все по-добри, все по-можещи и все по-знаещи. И разбира се, по-адекватни родители в динамичното ежедневие, в което живеем. Сегашното родителство като начин на общуване и възпитание е доста по-различно от времето, когато ние сме били деца и нашите родители са ни възпитавали.
Какво трябва да знае и изисква съвременният родител по отношение на емоционалната интелигентност у детето от себе си и от самото дете?
Първо е важно всеки съвременен родител да прави разлика между коефициент на интелигентност и емоционална интелигентност. Защото много хора бъркат тези две неща. В крайна сметка човек се учи, докато е жив. Важно е също така да осъзнае, че именно емоционалната интелигентност може да му помогне да развие своите възможности и да разгърне своя потенциал.
Защото едно дете може да е изключително умно, но липсата на управление на емоциите в стресова ситуация на страх, на напрегнатост, на изнервеност да не му позволи да покаже този свой потенциал.
Да не успее да вземе изпит. Или пък да не реагира адекватно в ситуация, в която някой го е нападнал словесно или физически, така че да се защити. Или дори да сподели с приятел, родител или учител.
Важно е да се знае, че в голяма степен емоционалната интелигентност у децата се възприема от родителите. Децата са наше съвършено огледало. И ако ние често сме избухливи ,децата приемат това поведение за нормално и избухват по същия начин, по който избухваме ние. Ако тонът ни е сприхав, те го „наследяват” и започват да се държат по същия начин.
И го приемат за нещо съвсем съвсем нормално.
Другото, което е важно е, че е добре да дадем на децата си възможността да изживяват цялата палитра от емоции. Да имат ясното осъзнаване, че да могат да, се страхуват и в това няма нищо лошо; да, могат да бъдат гневни, да, могат да бъдат тъжни, да изпитват отвращение, да, могат да се радват – нито една от тези основни емоции не е забранена. Напротив, позволена е, но е важно детето да я разпознава, да знае какво я провокира и как да я управлява така, че да извлича ползи за себе си от тези емоции и да им дава правилна реакция.
Например много често, когато съм правила експерименти в академията за добри обноски, децата се губят между тъга и гняв – те често ги бъркат. Често не могат да направят разлика между тях. И дори когато чрез невербална комуникация изразяват тъга или гняв, ако трябва да разчетем тази емоция само по мимика или по жест на тялото, често децата, пък и аз не могат да я разчитат правилно. Защото детето не я изразява правилно.
А по този начин всъщност се обърква комуникацията помежду им.
Защото едно е някой да е гневен и да реагираш, съвсем друго е да е тъжен. А пък трето е той да е тъжен да си мислиш че е гневен и да реагираш на агресията с агресия например.
Децата са искрен лакмус на собственото ни отношение към процесите вън и вътре в нас. Кога разбираме че сме се справили?
Интересен въпрос! Разбираме във всеки един момент – малко по малко – кога грешим и кога може би сме на прав път. Но най-вече сякаш се вижда, когато децата ни поотраснат и разберем, че те се чувстват щастливи, имат приятели, имат смелостта и куража да се борят за успехите си, успяват да ги достигнат, наслаждават се на тях и оценяват всичко онова, което имат и което постигат в живота.
Включително и това, което понякога им се поднася на готово. Защото родителите обичаме да глезим децата си и често казваме, че каквото и да правим в живота си, го правим за нашите деца.
Нещо, с което аз не съм много съгласна. Защото как да дадеш на някого, ако ти нямаш.
Тоест нека ние първо да сме щастливи, успешни, хармонични, за да може това да го предадем на нашите деца. И да ги научим как ние сме го постигнали по нашия си начин. А те съответно през призмата на своята възраст, своя темперамент, емоции и виждане да бъдат също от своя страна хармонични, щастливи и успешни.
Кои са предизвикателствата пред баланса, детство на свобода и норми на поведение?
Аз считам за изключително важно детето да има своята свобода до определена степен, дотам докъдето тази свобода вече не е свободия. И да има норми на поведение, които детето да спазва.
Защото ние се раждаме без идея за каквото и да било. Нямаме представа какви норми на поведение е важно да спазваме.
Именно родителите сме тези, които е важно да ги покажем на децата, за да могат те да се ориентират в света. Най-елементарен пример: да си измият ръцете когато се приберат, да се преоблекат, да се хранят с нож и вилица, да поздравяват. Това са най-основните моменти в първоначалната комуникация и първите уроци по етикет и добри обноски. Но от друга страна детето е важно да има свобода, за да може да прави своята преценка, да може да изявява креативността си и да има своето мнение. Да не се чувства като един войник, който е длъжен изцяло само да спазва правила.
Много е важно да има някакъв баланс в това.
На тази база създадох и методиката гъвкава дисциплина. Важно е децата да имат дисциплина, но да имат и простора да разгърнат своя потенциал и да го покажат на себе си, на родителите си и на средата, в която се движат. За да може да се видят кои са техните силни страни и съответно да продължат да се развиват в тази посока.
Пример, който често давам, е свобода по отношение избора на дрехи и храна. Да, за мен е важно да се храниш здравословно и искам да ядеш тези и тези храни и да, ти имаш свободата например веднъж в месеца или в седмицата да имаш свой ден, когато ще хапваш всякаква храна, която обичаш. Така че имаме норми, храним се здравословно, но има ден, когато детето има свободата да се храни колкото си иска с неговите любими лакомства. Или пък дрехите например – често малките дами 4-,5-,6-годишни дами сами си избират дрехи, които понякога са доста неадекватни и за повода, и за времето навън. И родителите ми се оплакват: „Невена, погледни я как се е облякла, просто не мога да изляза на глава с нея!”
В тези случаи аз предлагам да лимитираме избора на детето, да го насочим, без да го подведем. Защото е много по-трудно то да си отвори гардероба, да види 10 рокли и да си избере една от тях. Много по-лесно би било, ако направим три сета от подходящи дрехи за повода и времето и детето да си избере от тях. Ето, имаш три варианта на роклята с чорапогащник, с чорапки с диадема или жилетка например. Избери си която искаш, но не от целия гардероб, за да може да улесним детето във вземането на решение от една страна.
А от друга то да има избора, който да бъде уважен и неговото мнение да бъде зачетено.
Какво се надявате да запомнят читателите на „Детска академия за добри обноски”?
Аз съм изключително щастлива, че тази книга – практически наръчник спечели сърцата и на малките, и на по-големите читатели (включително техните родители, баби и дядовци) – според обратната връзка, която получавам чрез съобщения, обаждания, снимки и поздравления. Надявам се всичко онова, което четат, да го прилагат, защото тя е написана хем като приказка, защото е интересна, хем като нещо, което е изключително достъпно и може да се случи в ежедневието на всеки един човек.
Неслучайно историите вътре са съвсем истински, децата са истински. В голяма част темите в книгата са разгърнати в онлайн академията в тази платформа и всъщност читателите имат възможност и да прочетат книгата, и да видят на живо как стават нещата от онлайн варианта на академията.
Вашият съвет и пожелания към родителите тази извънредна ситуация?
Пожелавам на родителите да се фокусират върху положителното в цялата тази неприятна ситуация. На никого не му се седи в къщи, много са тревогите, които започваме да изпитваме както за здравето така и за финансовото ни състояние. Защото това оставане в къщи предполага сериозни намаления на приходите и доста други такива финансови ограничения.
Но нека да използваме този момент, в който сме затворени вкъщи с децата си от различни възрасти. И нека да се вгледаме в тях, в техните желания, амбиции, мечти, липси и капризи.
Да поиграем с тях, да се позабавляваме заедно и да видим къде може би грешим.
Кои са нашите силни страни като родители и да ги развием още повече.
За да можем да бъдем освен успешни, и щастливи родители. И другото, което е важно е, че тази извънредна ситуация е наш много добър учител на търпение. Нещо, което на нас, родителите изключително много ни липсва. А пък за децата това е вече по презумпция, защото те искат всичко да се случи тук и сега. Но ние не сме много по-различни, така че имаме възможността заедно и взаимно да се учим на търпение, водени изцяло от мотива за спазване на правилата – добри или лоши, няма да коментирам, но правила, които е важно да спазваме, защото се предполага, че това ще запази нашето здраве.
И ще успеем, когато всичко това приключи отново да се радваме на свобода, забавление, пътешествия, игри навън. На здравето си.
И вярвам, след това да бъдем още по-добри, още по-сплотени и още повече да ценим миговете заедно.
Автор: Мария Тодорова
